Роженския манастир, привечер. Св.св. Константин и Елена. Тихо се чуват приглушени гласовете на четирима духовници, които напяват в църквата тържествена литургия, която според мен е по случай празника. Спокойствието и тишината са навсякъде и ако не беше тригодишният ми син с неговия необуздан глас, идилията щеше да е пълна.

Аз чакам отвън и съжалявам, че не ми достига вяра. За да бъда вътре и да се надявам на Божия помощ в трудния момент. Майка и татко са там някъде. Моля се за тях, да вярват и вместо мен.

Денят преваля бавно, Марти се чуди какво да измисли, за да убие още някоя и друга минута (и няколко хиляди нервни клетки на баща си). Литургията все още продължава, а аз довършвам това и пак хуквам след сина ми.

Роженския манастир. Семейно.