Трета седмица! Трета седмица все ми има нещо. Започна се преди 2 седмици с едно перфектно вирусче, което Марти ми тръшна директно в носа. Измъчи ме. Температура ли не вдигах, из леглата ли не се мотах. Не беше истина направо. Издържах обаче без лекар и лекарства.
А принципно рядко лягам болен!
Тъкмо ми мина вируса, миналата седмица още от неделя едното око реши, че твърде много са му намигали, и взе че се възпали зверски. Станах с 1 1/2 очи, вместо с 2. А и визията беше си видяла зайката направо. Колежките не спираха да ми се “радват”. Ща-неща на третия ден подуване (вторник?) отидох на лекар. Лекарката и тя ми се зарадва, изписа ми капки за очи за 50 лв и ме прати да си ходя и да си ги ръгам в очите 8 пъти на ден. Преди да ме пусне обаче ме накара да мина и през УНГ-то, а там предрекоха, че се виждал някакъв фарингит, та най-вероятно щял да съм се върна следващата седмица (?!). И тя една врачка излезна, за мое нещастие.
А принципно рядко лягам болен!
Уикенда го бяхме планирали да ходим да вземаме Ангел (и Борко) от лагера в Лозенец. Бях уговорил една караванка от колегата Цецо, та смятахме да си изкарваме добре. Пътьом взехме и Мартин от село, че иначе щеше да ни е твърде хубаво и отцепихме. Още по пътя ме втресе. Като стигнахме до караванката вече си ми беше сериозно зле (а беше още петък). Петък вечер, събота вечер, неделя вечер – почти една и съща картинка – температура + спане отрано. И пазене на леглото, почти от ранния следобед.
А принципно рядко лягам болен!
Този понеделник обаче нямаше начин – пак на УНГ, антибиотици, оставане вкъщи. Страшно съм доволен, че във фирмата така са ни устроени нещата, че практически няма значение дали си в офиса, за да можеш да си вършиш изцяло работата. Единствено ако е необходима среща наживо, тогава разбира се трябва да ходиш в офиса, но за късмет нямах такива срещи тия три дни.
Та дадоха ми значи антибиотика, като го погледнах ми стана ясно, че скоро нищо живо и естествено няма да има в мен. Ще съм една купчина от силиций и метал, нещо като Робокоп, но с шкембе и цици. Така се и оказа, де. Сега сме сряда, гадините почти са изтребени, полезните заедно с вредните. Важното е обаче, че съм много по-добре, няма температури и др. глупости и утре съм на работа в офиса.
Дано с това да се свърши с тая трагедия, че след 10-на дни ме чака поход из Родопите. Не знам докъде компанията я е докарала с маршрута, дано са се съобразили с размерите и (не)възможностите ми. Имаше някои добри идеи, които аз прегърнах страстно тогава, но дали мързеливата част от компанията е победила, тепърва предстои да разберем.
Ще е адски гадно обаче, ако се разболея преди, и особено по време на похода. Дано да няма, но след последните три седмици нещо не съм много сигурен. Тия гадове се оказаха доста устойчиви.
А принципно рядко лягам болен!
Прибираме се от Ситония след едва 8 дни away и заварваме мътно и кърваво софийско положение. Първо, Теда домъкнала гнойна ангина, за която изписали антибиотици. Които се оказали безрезултатни, а ангината прераснала в пневмония и довела до 10-дневно хоспитализиране и IV антибиотици. Междувременно от същата гад се тръшкат майка ми и снаха ми. За щастие, бях взела имуностимуланти за родителката, тя отишла на лекар, получила и антибиотици… та при нея се случиха само 2 седмици кашлица, но без температура, без отпадналост, просто лош грип. За нещастие, снаха ми е адски кльощава и се храни нездравословно (солетки, бисквитки, без витамини, без протеини). И съответно пневмонията я поваля със страшна сила. Цяла седмица с температура над 39 градуса, никаква сила, драйфане, рев. В болница на системи.
Междувременно Тото ме уведоми, че и в техния офис върлува пневмония — трима колеги са паднали жертви. А днес като изписваха снаха ми лекарите се чудеха къде точно да наместят новите ДЕВЕТ пациента, пристигнали почти едновременно.
пу.. и късмет :/
дано се опраиш за похода. иначе спорт му е майката, Дончоо… почвай пак с фитнеса и няма те налягат такива бацили 🙂
@Антония: Лоша работа, значи с малко съм се оттървал. При нас в офиса положението е по-кротко, не съм чувал за проблеми..
@Сашо: Фитнес му е майката и таткото и лелята, но по-силни от нас фактори (мързел, време и т.н.) ни задържат успешно засега.
Абе и аз така… сигурно вече 20 дена станаха.
Иначе и аз рядко лягам болна – сезонните грипове ги карам за 1-2 дена, обикновено на крак.
Тъкмо ме беше хванала параноята вече снощи (след Хаус)… чудех се от какво точно умирам :))
И като прочетох теб и Антония, се успокоих – явно не съм някакъв уникален случай 🙂
Бързо оздравяване на всички!
Лелееееееее колко познато ми звучи -:))))
Оздравявай и събирай сили за похода -:))))
Честно казано, все едно говориш за мен и моето семейство… Всяка година имаме такъб дълъг болен период, в който вирусите безмилостно се предават помежду ни и ни тръшват последователно, а понякога и вкупом… Тази година са около 2 месеца и още се влачим. И аз така, след еди-коя-си седмица, започвам да си мисля, че оттърване няма. А иначе, и аз “принципно рядко лягам болна”…
Ква е тая мания против лекарите и лекарствата?
Фен на хомеопатията?
Не, не съм фен на хомеопатията. Хомеопатията според мен е поредния кьорфишек за печелене на добри пари чрез силата на самовнушението.
Но някак ми се губи интереса на лекаря да те излекува. Нали се сещаш, че като си здрав, той няма никаква полза от теб 🙂 ?
тва ми звучи доста конспиративно.. не мислиш ли, че си имат прекалено голям контингент от бабички които нон-стоп висят за прегледи, а за едно ГП няма значение дали преглежда социално слаб или милионер – здравната касата плаща едно и също.
Да не говорим, че тоя лекар като ми обърка два пъти лечението, и вече не ми е лекар..