Днес прочетох при Валери следната констатация:
Поддържаните блогове нарастват като бройка със страшна сила, въпреки че лятото хората не си дават много зор да бложат.
Прав е човекът. Не че моето бложене е било пример за редовност, определено не :). След първоначалната еуфория през 2004-а, продължила около година, този блог като че ли съществува основно за да ми напомни как обичам да зарязвам приятелите си, като този блог например, в нужда.
Като прочетох горното пак ми стана гузно за горкото блогче. Навремето намерих много нови истински приятели чрез него. Макар и повечето от тях все още да остават само виртуални, у мен си го има чувството, че при нужда те ще помогнат за каквото и да се наложи. В такъв смисъл блогът ми беше много от полза.
Зарязвайки редовното писане в него се лиших от честия контакт с тези приятели. И това някак ми липсва. Общият ни блого-интерес се разкъса, повечето от тях успяха да запазят искрата в себе си, и съвсем логично връзката поизчезна.
Не, това няма да е поредния материал, в който ще мрънкам колко малко пиша :). По-скоро ще мрънкам как ми липсват теми, върху които да го правя. И като на човек му липсва нещо, в главата му се заформят разни идеи.
Една от идеите, които чакат реализация от дълго време, е създаването и писането в категорията “Random bodyart”. (Реалните) Приятели знаят, че аз съм дългогодишен фен на body-art, tatoo & piercing. И ако тук някой си позволи да сбърчи носле “ауу, че гадно” (чувал съм го, затова да си кажа 🙂 ) ще му напомня, че всеки си е башка луд и никой не може да избира току-така лудостта си.
Тази категория донякъде ще прилича на колекцийката, която моята симпатична приятелка ladyvera е заформила в нейния блог. Разликата ще е тази, че аз смятам да пиша поотделно не само за съответните “артефакти”, но и за техните притежатели :). И ако някои от потенциалните ми обекти сега изтръпнат ще ви кажа, че в никакъв случай няма да публикувам текст или снимки, които да не са минали през личното ви одобрение и за които е взето личното ви разрешение.
Понеже така се получи, че за голяма част от бодиарта им аз самият нося “вина” (като главен духовен подбудител), смятам да започна именно от там :). Първа пример ще даде моята вярна (или поне така се надяввам 🙂 ) половинка (макар че Вера вече ми отне палмата на първенството там), а след това да се готвят другите моми и момци.
Ако успея да напиша достатъчно статии, че да изчерпя познатите ми с “интересен” бодиарт, ще трябва да търся не толкова реални познати.
Мда, сега като dump-нах идеята от главата си в блога ми се струва доста сериозна работа. Дано намеря време. И достатъчно навити. Че каквито сме едни такива срамежливи… ще падне мрънкане май!
А ако междувременно някой иска да сподели своя опит и снимки по темата, в random bodyart винаги ще се намери място и за него 🙂 .