Мутро-хижари

Не съм ходил много по планините. Може би съм ходил повече от средно-статистическия българин, но това не е много. Не съм опитен планинар. Но досега знаех, че ако замръкнеш в дивото и намериш подслон, нечовешко е той да ти бъде отказан.

Спомням си и винаги ще помня добрината на семейство турци, които в една много тежка, бурна и пълна с гръмотевици и дъжд нощ (по време на екскурзионното ни през 2005-а) ни прибраха, нагостиха и подслониха. Обикнвени хора, живеещи без ток и вода. Щастливи по своему. Баба Айрия дори не говореше български. Дядото се оправяше. Не съм разправил в подробности случката, а може би трябваше. Но пазя топлия спомен за тези хора. И съм сигурен, че който и да е от компанията, ако му се случи планински път към Хамбар Дере, ще пита за тях. И ще се надява да ги намери все още в Гуна махала.

Сигурно се питате “тоя пък какво го прихвана изведнъж да се върне през 2005-а”? Прихвана ме това, че сега за контраст искам да ви заведа да прочетете случката “Когато тоягата замести глобата…“. Накратко, в нея се разказва за четири нормални човека и четири четинести, смърдящи свини. Повече – във връзката.

А аз искам да кажа на преживелите този ужас това: Гонете свинете. С каквито средства имате. Оплачете се където можете. Опитайте да създадете каквито законни проблеми можете на тия свине в човешки кожи. И особено на главната свиня, глиганът Иван Дръков.

И ако идиотът не си изпати, някой ден го посетете. Без жени, само мъжка компания! Подготвени!

4 thoughts on “Мутро-хижари

  1. След като осраха морето, идва ред и на планината. За местата които посещават колегите през отпуската тази година не съм чул нито едно българско: Корфу, Тунис, Египет, Крит, Прага, Барселона, Амстердам … 🙁

  2. В коментара става въпрос за случая с Иво и Ралица.
    Като изключим явно премълчаните дупки в разказа, не бих казал, че никой няма право да бие с тояга, за да не вляза в противоречие с част от нещата които мисля да кажа.
    На практика бити има, били ги също, държава има, правосъдие – спорно.
    Опитайте да уредите проблема според законовите разпоредби с надеждата, че поне този път ще има ефект и смисъл.
    Вярвам всички ще се радваме да знаем, че живеем в правова държава, където всеки получава заслуженото си и то по законен път.
    Горчивият ми опит обаче сочи, че това няма да стане, защото съм възлагал надежди на институциите нееднократно, но никога доверието ми в тях не е било оправдано.
    Другото решение е просто и ясно. Малко уморително, но ефективно. И все пак, не го убивайте горкия човечец. Както се разбира жена има и то не като него.
    А и ще дадете още по-лош пример. Просто отидете посред бял ден. Колкото щете на брой. Задайте си въпросите, нека той има правото на защита. Пък после каквото решите, такова.
    Изродите в страната ни няма да свършат. То е ясно, но нека наистина заставаме един до друг и не гледаме равнодушно или страхливо как някой малтретира друг. Представете си, че сте на мястото на бития, а после ще ви питам приятно ли ви е, че от отсрещния тротоар ченге е гледало побоя и се е смяло в същото време. И това го има. Единственото право в случая е правото да живеем нормално и спокойно, защитено както и да е, но ефективно. Пазете държавата си, сънародниците, съгражданите, приятелите, близките. Пазете и децата си, и ги възпитавайте така, че утре те да не са нито пребити, нито пребили, а нормални хора.

  3. България е законова държава и този случай трябва да се реши по законов ред.Ако все пак решиш да събереш гей-дружинката околко теб и да тръгнеш да отмъщаваш най много да ви теглят един здрав бой , после да викант полицията , да полежите по няколко месеца в затвора където да станете аналните кралици на мангалите.

  4. Колкото пъти съм пробвал да оправя нещата по законен ред – накрая закона ме е оправял мен…

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text