Ремонтна работилница "България Еър"

Тази седмица ми се наложи спешна командировка в Прага. Интересен проект изяви желание за участието ми и обстоятелствата бяха такива, че не можех да кажа “не”, въпреки желанието ми да остана около малкия човек вкъщи. Решението за пътуване беше взето във вторник, а самото пътуване беше за четвъртък-петък.

Останах доста учуден на светкавичната реакция на нашия пътен агент, който без проблем успя да ми осигури точно нужния билет, дори и в заявените от мен часове за пристигане и заминаване от Прага. Само за 30 минути във вторник имах потвърдена резервация, а в сряда – и самия билет.

Интересното дойде в четвъртък, когато рано сутрин установих, че първият ми полет всъщност е на CSA, но се оперира от “България Еър”. Не че имах други варианти, но си спомних всички причини, които имах за да избягвам “услусгите” на тази “авиокомпания”. Все пак позитивното взе връх в мен (не е за вяряане, а?) и на регистрацията вече бях преглътнах фактите, които така или иначе не можех да променя.

Регистрация, проверки, митници, паспорти, кафене с по-скъпи цени отколкото в Копенхаген. Само който не е пътувал от летище “Враждебна”, само той не знае за какво говоря. Всичко обаче мина нормално и се оказахме навреме настанени в Boeing 737-300, който беше определен да в нашият самолет до Прага.

И тогава започна странното 🙂 .

След приключването на качването на пътниците, летището изтика самолета вън от ръкава, за да може той да си поеме към пистата. Да, ама не. Двигателите работят, а самолетът кисне, изтикан настрани. И така 10 минути. След това той се затътри, но не към пистата, а към някакво “паркоместо” между стария и новия терминал (явно капитанът чак тогава ще да е получил обратния SMS, че има платен 1 час за “синя зона”). Спря самолетът и капитанът се разля в извинения за някакъв ненадеен технически проблем, заради който не сме можели да излетим. Щели сме да изчакаме, докато техническият екип каже какво ще правят.

Междувременно, по стара българска традиция персоналът щедро започна да раздава студена вода на всички и вероятно да обяснява на чужденците с трансфери в Прага значението на исконния български лаф “да пият по една студена вода”.

Аз вече бях отписал полета (и чинно си бях изпил студената вода), когато за всеобщо удивление капитанът обяви, че в момента проблемът се отстранява и че след това (вероятно) ще летим. Това обявление обаче дойде много на една леля на почтена възраст, на която ѝ се стори, че персоналът я въвлича в пъклен замисъл да не си доиживее в мир оставащите ѝ години. Тя взе шумно да се възмущава и да приканва да сменят самолета, щото тоя и без това бил повреден и не било ясно как ще лети. Жената показа завиден рефлекс към изравняване на броят излитания и кацания, но за жалост воплите ѝ не бяха чути и ремонтът си продължи, с все пътници на борда, наблюдаващи ремонтната процедура с подозрение отвътре.

Колкото до мен, аз по-скоро бях притеснен от мислите дали българските “майстори” на самолети са като “майсторите” на коли по нашите ширини. Заради едните съм закъсвал неведнъж по пътищата на България, но тук е “малко” по различно и ако закъсаш, нямаш възможност да изчакаш пътна помощ. По-скоро ти, или това което е останало от теб, се отправяте на бърз и ненадеен рапорт при Св.Петър. Нейсе, щеше да се види.

След 40 минути ремонтни дейности самолетът като че ли беше готов и бързо-бързо го изведоха на пистата, сякаш самото летище искаше да се оттърве колкото се може по-скоро от тази бракма. А той, горкия, наистина си беше бракма. Аз не съм особено висок, но така и не успях да си изпъна краката като хората. Пътеката между седалките я имаше, я нямаше 40см. Абе мизерия! Седалките стари, всичко изглежда захабено. Кривина. За пореден път се замислих за трошенето на кинти само и само да имаме гордостта да се кичим с “национален превозвач”. Май в интерес на всички е тази компания да си фалира кротко, тихо и законно… Така поне и бизнес партньорите ѝ няма да инкасират загуби на пари и доверие.

Дописах тези редове на клавиатурата на PocketPC-то ми, докато самолетът се тресе, убивайки скоростта си по време на захода към летището на Прага. Надявам се да имам шансът да ги публикувам 🙂 .

8 thoughts on “Ремонтна работилница "България Еър"

  1. Е, щом не са ви помолили да помогнете малко.. 🙂 Аз през 2005 помагах да сменят гума (търкалях я, иначе самата смяна, слава богу, я извършиха момчетата от Lufthansa Technic. Познай авиокомпанията..

  2. @Сашо: Е, с това ми скри шапката. 🙂 А аз си мислех, че да ми предложат да бутам трамвай е прекалено…

  3. Луфтханза ми е любимата авиокомпания, досега не съм имала никакви проблеми с тях, предвид това, че пътувам по сто пъти , винаги пристигам навреме , че даже и по-рано.
    България Еър нещо ми се струват и на мен несигурни..поне оттова, което съм гледала по летищата.

    Ама че изживяване, дано да не ти се случва пак 🙂

    По повод кафетата – амиии миналата година бяха 2лв водата, последния път през м.май беше 3.50.За сандвичи и други подобни – по 9,10лв…:)

  4. Предполагам че и аз съм протрил доста от седалките на същият Боинг до Тел Авив: тъмно сини протрити седалки имитация на кожа със 10 реда повече от нормалното, тъмно сини протрити стюардеси. Обаче всички закъсняват, слушал съм еврейки да съскат че само на Ел-Ал самолетите закъсняват, в Будапеща когато камиончето за кетъринга се прасна в самолета и трябваше да се чакат 6 часа същото го приказваха и унгарците, така че нищо ново. И с други самолети се случват премеждия, когато пътувахме от София до Бергамо за Милано на Ербъса се заклещи предната стълба и ни накараха да слезем, тъкмо стигнахме до средата и ни върнаха, явно самолета се наклони и отклещи 🙂 Но все пак нашият Боинг е много противен, когато чакаме в Тел Авив на ръкава никога не включват климатика и всички се потят като коне, така че водата жизнено необходима.

  5. Тоя постинг леко ФЪД си пада. Смолети се чупят и ремонтират с пътниците в тях ежечасно. Пък и доста бързо са ви оправили.

    Което е факт и ме вади от нерви при Балкан обаче, са разстоянията между седалките в тоя Боинг със сините дамаски. Нечовешко е. Само за хобити.

  6. Моята статистика сочи друго. България Въздух закъсняват, вярно е, но Луфтханза биха личния ми рекорд като излетяхме без някакъв там фар и се върнахме обратно, защото в София станало тъмничко и дъждливо, та не можело да се кацне без този фар. Чакахме час-два докато го сменят и направихме повторен опит 🙂

  7. ние пътуваме само с CSA и никога (за сега) не сме се оплакали от нещо. Верно, е че комбинират пътувания с Бългаия Еър, но когато си купиш билет от сайта на CSA винаги си летиш със самолет на CSA 🙂

  8. Хе, хе, снощи пътувах със същият самолет, без проблеми, проблема със тесните седалки го реших лесно, бях до пътеката, а съседният ред от 3 седалки беше празен, така че си поспах 1 час. 🙂

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text