Мразим! Много мразим да си забравяме GSM-а вкъщи. Още повече, че то не е само GSM, ами е всичко. Календар, поща, контакти, пароли, абе всичко. И като го забравя, все едно съм без ръце.
Тази сутрин Ангел беше неочаквано ранобуден. Както в добрите, стари времена той се събуди и дошляпа при нас, за да се мушне между мен и майка му. Не че особено се събираме 3.5 човека на 1.40 легло, но за малко няма проблем. Малко след това и моят "часовник" (пак въпросния GSM) звънна и трябваше да се оправям.
Дали защото Ангел беше изпълнителен и в не-много-мрънкащо настроение, дали защото стана по-рано, успяхме навреме да се оправим и да отпрашим за детската градина. Аз вече си мислех как, поради по-ранния час от нормалното, ще съкратя чакането в опашки от коли тази сутрин, когато в детската градина ръката ми напипа празния калъф на телефона. Еййййй 🙁 🙁 🙁 . Бива ли така!
И дума не можеше да става да оставя телефона в къщи. Както споменах вече, много ми е важен и макар да не планирах излизания през деня, дотолкова съм се изкривил, че не мога да си представя как ще съм на работа (или къде да е още) без него.
След като оставих Ангел, отпраших обратно до нас, за да си прибера необходимата вещ. Мрън! Отиде ми цялото резервно време, че и малко от буферното такова (от фонд "задръстване"). Поне на Семинарията задръстването не беше от най-тежкия тип "шок и ужас".
Не знам хората без джобни телефонопютри как се справят. Толкова ли съм се сдухал? Мда, а толкова скоро беше времето, когато купувахме фонокарти.
Просто е по-удобно 🙂
На мен често ми се случва да забравям някоя среща, някоя важна задача, но благодарение на “телефона” вече не го правя или то става много по-рядко. Аз синхронизирам всичко с notebook-a си и това ме спасява, ако си забравя телефона. Засега не ми се е случвало да реша да не си взимам notebook-a и да си забравя и телефона. Тогава сигурно и аз като теб щях да се връщам до вкъщи.
Един вариант на който не съм много фен е да синхронизираш с google calendar и други каквито услуги предлагат. Така поне когато имаш и-нет ще имаш някаква алтернатива.
Но най-добре си носи телефона – по-удобно е 🙂
дай си поне един-два дена без телефона да видиш колко добре ще се почувстваш 🙂
Доста си се сдухал. Но не това е лошото. Лошото е че нямаш redundancy протоколи.
@Bashev: С Гоогле календар засега нямам нито опция, нито желание да синхронизирам. Аз имам Exchange Sync, който си върши перфектно работата. Така че не календарът и контактите бяха критичното тук, а това че просто “него го няма” с мен :).
@Надя: На дългите, летни походи оставям органайзера у нас и нося със себе си обикновен телефон (който може да издържи дълго време без зареждане, органайзера иска всеки втори ден, или най-много трети). Но сега обмислям USB/solar power panel, така че и от това “лишение” ще се лиша :). Иначе си спомням за няколко дни тази седмица един преходен период без мобилен телефон… наистина си е друго 🙂
@Anton: Абсолютно си прав. Съвременно, технологично сдухачество най-висша степен.
Иначе не разбрах това за redundancy протоколите… имам уж някакви (т.е. устройството си има) 🙂
“3.5 човека” казваш. Я кажи кой е повече хора от другите 🙂
@пейо: Веси я броим 1.5, щото е с един малък, но много мърдащ човек вътре в нея :). Той (т.е., коремът) заема място почти колкото Ангел, btw 🙂
Честито, браво и ура! Значи е време ти да махнеш твоя корем, за да освободиш място. Важно е общото тегло на двойката да се запазва.
Първо лека бременост на половинката 🙂
Много зависи какво работиш просто – това за телефона. Аз се усещам, че на работа като ходя от стая в стая, или общо взето си вършея из сградата, редовно си оставям телефонити на бюрото. Или като съм с кола ги бодвам някъде… От незнам колко месеца съм само на вибрация. Необходимост, но няма да му дам да ми вземе живота 🙂 Преди влизах в тоалетната с него….
@pierrot, това да ходиш до тоалетна с телефона, не е лошо. Ако се е свършила хартийката, можеш да звъннеш на някой да ти донесе ;).
@Дончо и аз съм се чудил, как това “животно” ни се загнезди в живота. Поради ред причини ми се случвало да си забравям телефона само 3 пъти и ми е някакво нервно. Единия път и на баща ми му беше нервно, защото цял ден чувал едно боботене, което всъщност е бил телефонът ми на вибрации, усилени от раклата ;).
Но пък като съм в планината и нямам покритие или батерия, ми е едно такова спокойно. Не, че с телефон ми е неспокойно, но все пак си е друго ;).
Поздрави Ему
Ако си забравя телефона за деня… просто си го забравям. Един ден без телефон 🙂
Много зависими сме станали от джаджите, да ти кажа… и не само. Преди като нямаш мобилен, и какво? Обаждаш се на стационарен. Ако човека го няма вкъщи, звъниш пак след 5 часа. А сега? “Леле, не ми вдига от 3 минути, леле какво стана…”… Мдам…
Технологиите невинаги облекчават нашето ежедневие…
аз имам два мобилни, един български и един немски номер. И не знам поради какви причини, вероятно вече ми е станало навик – винаи българският ми номер е на вибрации и изобщо не се усещам къде остава и къде го забравям. някога дори си мисля, че съм го изгубила , но това не създава някакви страшни тревоги в мен – неизвестни причини защо е така 🙂
Докато другият номер съм способна да го взема навсякъде. Нося го дори ходейки до магазина. Може на някой да му се види странно, но е факт. Странно ми е обаче това с телефона до тоалетната, не за друго, ами ако го изтървем там и я се почупи , я се наводни и в канала айдеее… 🙂
Това е подходящо за случая:
…..(пропускам дълъг текст)………………
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш… в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин… за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден… пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш “copy” – “paste”.
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.