Ръководство в една страничка :).
Замислих се над този факт тогава, когато осъзнах че блогът (ми) не е това, което беше. Няма да се отплесвам в спомени за миналото, но тогава наистина беше някак по-"лесно". Сега всеки има блог и това е страхотно.
Получава се така, че ако не си постоянен (а аз не съм) в един момент просто спираш да пишеш. Спираш или защото си намираш друга страст, по която да трошиш време, или защото просто ти писва. Тогава блогът остава само като средство за "reference" на определени събития или техники, или просто като начин да кажеш "жив съм" на наивните, които още по една или друга причина следят блога ти.
Все пак, за да не се отдалечавам, ето една кратка и проверена инструкция. Ако искате да убиете един блог, следвайте тази последователност:
- Започнете с някое MMORPG. World of Warcraft е добро начало, но колкото повече – толкова повече. Ако по принцип харесвате (или сте харесвал някога) да играете, със сигурност ще намерите MMPRPG игра, която да ви зариби яко. Факт е, че блогърите пишат за удоволствие и в свободното време – ако свободното ви време отива в MMORPG и ако от там получавате удоволствие, блогът ще бъде оставен на заден план.
От там до реанимацията има само няколко месеца :).
В никакъв случай не започвайте да бложите за това, което правите в играта, защото така ще си навлечете още почитатели и току-виж блог активността ви се е засилила.
Освен това, докато играете нищо друго не ви се случва (освен това, разбира се, което ви се случва във виртуалната реалност). Когато нищо не ви се случва, няма за какво да пишете. - Увеличете форумната активност. Форумите отнемат значително време, ако искате да сте полезен там.
- Намерете си добра работа, но с по-специален режим относно хвалбите колко хубаво е там.
- Това ще ви отнеме още повече от компютърното свободно време
- По-специалният режим за "хвалбите" гарантира, че не може да бложите в личния си блог относно служебни събития, освен ако те не най-вече лични. И понеже хубавата работа предполага и малко такива лични събития (в смисъл, простотии), това добре пасва на нашата цел да убием блога :).
- Ако сте участвал в оффлайн събирания на блогъри или дори само съмишленици на идеята – зарежете ги. Помага, защото иначе ще имате още теми. А темите дават живот на блога.
- Мога да измисля още, ако случайно някой реши да следва алгоритъма правилно, но въпреки всичко изпълнено дотук продължава да бложи. Може би тогава просто сте роден за блогър… понякога нищо не помага, ако ви иде отвътре.
Ако обаче изпълните 1 до 3, със сигурност ще започнете да получавате коментари като този. Това е сигурен белег, че някой ви мрази, защото сте били някакъв фактор навремето, гласувано ви е доверие на такъв фактор, а в крайна сметка вие сте опровергали доверието. Хората не са виновни, просто това е още едно доказателство, че горната схема работи.
От известно време обмислям какво да правя с този блог. Със сигурност той няма просто да "изчезне", но има вероятност да се превърне само в история. Без продължение. Мисля си дали да се връщам отново в редиците на блогърите или да оставя нещата както досега.
Ако ще се връщам, в списъка със задачи се намират следните неща:
- Да сменя темата. Тази е твърде стара, освен това и ми писна;
- Да (пре)наредя категориите, този път като тагове;
- Да започна да пиша. Май трябва да започна да си отделям време изключително чрез календара си. Ако нещо го няма в календара ми, вероятността да го свърша е доста ниска!
Да, по-горе стана алтернатива на предишния лист. Нещо като "инструкции как да се реанимира блог". Блог, оставен на командно дишане.
аз съм от наивните, май 🙂 дано продължиш с бложенето.. а пък ако ще бараш темата, започни от гадните реклами най-отгоре.. другото е ок!
@vpetkov: Кое по-точно не харесваш на рекламите? Че ти заемат място, или че ги има въобще?
На някой друг пречат ли му?
1. Не махай рекламите, на мен не ми пречат, а помагат за финансирането на хостинга (предполагам)!
2. Темата ти не е лоша, може има нужда от съвсем малко “освежаване” тук там 🙂
3. Не се отказвай от писането — винаги досега с удоволствие съм те чел, значи, си струва да продължиш да пишеш! 🙂
4. Играенето на любима игра не пречи на блогването (яденето, секса, четенето на книги и тн) – за всички неща си има време… 😉
5. Пиши! сега като драсна този кратък постинг, и усетих, че скоро не си писал…
Поздрави от мен!
–Мишел
може би, че за зелени 🙂
Хм, явно не само аз имам угризения, като поизоставя блогчето си.
Същите тези утризения ме накараха да изведа трите закона на блогването:
1. Колкото повече четеш чужди блогове, толкова по-малко пишеш в собствения си.
1. Колкото повече пишеш в блога си, толкова повече ти се пише.
2. Колкото по-дълго време не си писал, толкова повече не ти се пише.
Не че от това нещо се променя в полза на блогването, де…;-))
(не си махай рекламите – само им помогни да паснат по-добре с бъдещата нова тема.)
Яяя. Жив е :).
Предполагам, че не очакваш да получиш коментар “Спри да пишеш”. Е, няма да те изненадам и аз ;). Пиши, бе Дончо, пиши.
И аз съм наивник. Дори блогът ти ми стои постоянно на прозореца с блоговете и други подобни на Firefox-а. Ако не си писал, то поне често си намирам нещо в del.icio.us-а ти.
Та, на теория добре си го написал. Ние ти вярваме, че работи и не е нужно да го доказваш ;).
Поздрави Ему
П.П. Ти и реклами ли си имал? Не знаех.
@vpetkov
Сложи си Adblock за Firefox и ще гледаш на света с други очи 🙂
@doncho
RSS-ите ще ги има доста време, така че можеш да пишеш когато изпиташ необходимост. Евтаназията не е решение на проблема, не изнасилвай душата си 🙂
Не виждам в списъка ти Уикипедия. Освен ако не я броиш за MMORPG, което не е много далеч от истината. 🙂
@Michel: 10x, и на теб, и на всички по-долу. Рекламите най-вероятно ще махна. Не са ми помогнали особено, само са пораздразнили този, който се дразни от реклами.
За писането – вече писах за него :). Или идва, или не идва. Понякога ми се събират 2-3 теми за деня, но не успявам да ги напиша. Може би, както казва Ани, от четене на блогове. В reader-а имам около 200 потока (!) само блози. Май трябва да очистя някои от тях, но… сърце не ми дава 🙂
@Ani: Мда, гризе съвестта. Затова човек пише такива работи. Защото се замисля, и се чувства “виновен” пред блога си и приятелите си, които го четат. А никой не обича да се чувства виновен. Ето, и сега е 17:15, а аз едва съм намерил време да отговоря на коментарите :), какво да говорим за писане на нова тема. Веси и малкия ме чакат в Сити центъра, а аз се чудя кога ще успея да отида при тях.
@Emu: Пиша бе, човек, нали виждаш. Не смятам да спирам да пиша, просто написах малко how-to за тия с по-популярни блози – да знаят как да се оттърват от популярността. Някой, който е отскоро тук, може и да се смее, но ехееей, какви времена бяха 😛 …
@Георги: По-добре да не отваряме дума за изнасилвания на душата ми, че ще стане страшно :). Пък и НСБОБ чете, току-виж завели дознание за изнасилване, след това върви обяснявай, че нямаш душа.
@Спас Колев: Уикипедия… това е по-зле даже от MMORPG, но само ако си пристрастен. А аз редовно си вземам хапчетата.
Ако знаеш само колко добре те разбирам, Дончо!
От известно време насам не мога да се мотивирам да блогвам, а пък и ти, моят муз, ако спреш да пишеш, просто с блога ми е свършено. Така че ще си сложиш още един грях на душата-спреш ли ти-спирам и аз! 😛
Дончо, пиши, човече! От доста време чета (но не пиша де:) ) блога ти и винаги съм намирал в теб съмишленик в вижданията ти за интересните работи от ежедневието та до нередностите в разни организации и недоволстването от не добре свършената работа – без значение дали става дума за софтуер или кьораво обслужване в ресторанта. Освен това оставяш впчатление за приветлив и сериозен човек (едновременно) и много се радвам на това че намираш интересното в ежедневието си,а и намираш и времето да го споделиш с читателите на блога – примесено обикновенно с доза твой коментар който винаги ми допада:) Желая ти щастие и на теб и на домочадието ти и нека да се реплицираш с още едно здраво и усмихнато Дон Ангелче. Мислите ти за “хуманно приспиване” на блога провокираха паника в мен… та реших да пиша, а и виж какъв добър блог е – сяда …подава лапа… прави ни компания … от време на време се преструва на умрял ама не е 🙂
С най-добри пожелания:) Иван