Днес, докато си лекувах махмурлука от снощи (че беше много тежка нощ), попаднах на статията на Мишел. Това, което му се е случило е толкова ужасно, срамно и долно, че само по себе си обезсмисля цялата “модерност”, цялото “европеизиране” на нашето МВР.

Писал бил, човекът, за Странджа. Писал, ама понеже писал за незаконен протест, това било престъпление според “европейската” ни полиция. Както писал за Странджа, така след това писал и обяснения в полицията.

Никое добро дело не остава ненаказано, нали г-да нещастници? Да, вие, нещастниците които гоните нас, блогърите, вместо да гоните, арестувате, респектирате и сплашвате истинските престъпници, мутрите задигнали милиони и затрили десетки хора. Вие, които сигурно сте постъпили в “системата”, защото сте се виждали как сте част от нещо, което прави животът на хората по-спокоен. Представям си колко гадно се чувствате сега. И донякъде ви съчувствам. Да си подчинен на фонтанни пикльовци сигурно хич не е приятно задължение. Кой знае колко компромиси със съвестта и морала си сте правили, и ще правите. Не е ли един огромен компромис едновремено да знаеш каква мутра е шефът ти, а в същото време да запълваш служебното си време с четенето на “глупости” из българската блогосфера? Аз лично не бих издържал на такава работа. Затова ви съжалявам. Жалки сте.

Интересно ми е какво ще стане в бъдеще? Какво ще донесе то на нас, блогващите това, което чувстваме, което мислим, без цензура и граници? Дали България ще стане китайския квартал на ЕС? Дали няма да го превърнем в место, на което МВР цензурира, водено от подкупните интереси на шефовете му? За комфорта на този и онзи “предприемач”? Или за комфорта на този или онзи политик?

Много въпроси има там, в бъдещето. Много има и в настоящето. Но в настоящето има и един отговор. Отговор, който едва ли вие очаквате да чуете. Отговор, който вече сте прочели в много други блогове, и който тепърва ще четете в много такива. Защото, драги ченгета, тепърва ще разберете че не е лесно да сплашиш блогър. Не е лесно да му “избиеш зъбите”. Всъщност вие може да поръчате на някоя отрепка да стори това, но това няма да му запуши устата. Блогърът е такова животно, че и с пръстите на краката си ще пише, но пак ще напише своята позиция. А за вас ще остава само да я четете, да скърцате със зъби, шефовете ви да размахват папки и “преписки” (каква овехтяла дума, точно както методите ви между другото), и нещата ще се развиват пак и отново вън от вашия контрол.

Защото, драги ми Смехурко, контролът остана някъде в 80-те години на миналия век. Болните ви амбиции за контрол над свободата на словото са с предрешена съдба. Вие ще си отидете, ще изтлеете и никой няма да си спомня за вас, докато блогосферата ще се развива. И нас ще ни има. Вас – не!

Накрая, за вас, разследващите евентуално и този блог, искам да цитирам един приятел и човек, чието мнение безкрайно уважавам:

Знаеш ли, съжалявам те! Преди малко, преди да започна да пиша това, смятах да ти тегля една – и то грубичко, специално за теб. После си помислих, че те и шефовете ти не са за пропускане, и техните началници и ако почна така няма да се спра дорде не подмина и президента и премиер-министъра. Защото всички напоследък се държат като мижитурки. Защото това, което се случва хич не се вързва с мечтата ми за моята България! Да, аз съм мечтател и това ми харесва – а ти си някакъв средностатистически нещастник, защото и двамата знаем, че щом са те натирили за редови читател, не те бръснат много за слива.

Жалки сте :)!