Петиции, германци, шведи и романи

От блога на Вени Гюрова научих за поредната онлайн петиция. Понеже споделям по-голямата част казаното в петицията, ще я подпиша и аз.

В същото време обаче Алекс ми хвърли много интересна статия в “Дневник”, която показва една съвсем друга финална картинка:

Шоуто на “спасителите Саркози” ядоса Брюксел и Берлин, пише в пространен материал за освобождаването на българските медици електронното издание на германското списание “Шпигел”. Според него, в европейската и германската столици били раздразнени от арогантността, с която френският президент и неговата съпруга се опитали да оберат плодовете от дългогодишните преговори между ЕС и Либия по въпроса за българските медицински сестри и лекаря Ашраф.

(за повече: статията)

Познавайки точността на германците и в същото време и способността на французите да _показват нещата_, червейчето (даже направо гигантският Аракиски пясъчен червей) на съмнението ме загриза. Ще стане много интересно, ако това наистина е вярно. Представяте ли си какъв срам ще берат? Защото тях, френските политици, ги е много повече срам от нашите. Нашите, знаем, отдавна са ампутирани от срам.

Като заговорихме за срам, ето я и днешната еманация на срам: МВР си поръча писатели. Ето ги и коментарите на Симион, Валери и Ясен. След това, което те казаха, аз нямам кой-знае какво повече да добавя. Поредното доказателство на твърдението ми от по-горе за ампутацията на срам. Румен Петков [все още вътрешен министър] е тръгнал да прави PR не само в офисите на в-к ДУМА (или други парцали от типа на часовникарите или ТРУП), той направо пазарува “история на едро”. Защото какво е една книга, ако не бъдещо историческо свидетелство?

> Българските писатели ще разчитат на ежедневните си човешки контакти и впечатления в трудните делници на служителите от МВР.
>
> Очаквайте нови творби, в които честта и професионализмът не са само думи, а съдба и призвание за хората в полицейски униформи, заяви в отговор Николай Петев.

Блестящата, но закъсняла с около 30 години идея на вътрешния министър (и) този път не е свързана с борбата с престъпността. За която всъщност българските данъкоплатци му плащат. Не, тя е свързана с още малко връзки с обществеността. Писателите, разбираш ли, се наели да допишат иначе нелошата трилогия на Андрей Гуляшки. “Приключенията на Авакум Захов” ще се възродят, с едно такова съвременно звучене. Аз лично предлагам няколко потенциални сюжета, които според мен ще дадат едни такива стойностни романи:

* __Мокрите приключения на Петко Руменов__. Цялата си служба бил просто един народен, дребен рогат добитък, разузнавачът Петко Руменов получава секретната задача да замърси до неузнаваемост водата на малък фонтан в центъра на още по-малък град. Целта е ясна: вонята от деянието да прогони мръсните империалисти, окупирали околофонтанните площи с цел ядене на сандвичи Мак Доналдс и пиене на иначе упадналата напитка Кока Кола. Задачата, разбира се, е изпълнена успешно и младият разузнавач получава следващото си назначение (но за това, в друг роман).

* __Как се каляваха блогарите__. В тази вълнуваща повест ще се разказва за червен комисар, който получава нелеката задача да поведе фронтът срещу съвременната интернет-измет (заклеймена вече от уважавани медии като “24 клоаки”). Младият комисар, с цената на кански труд и поредица безсънни нощи, и разбира се с помощта на блестящите експерти от комисарският си екип, успява да установи местоположението на един от блогарите. А именно – интернет пространството! С помощта на модерни експертни подходи, най-вече използвайки Интернет=хрътки от дир.бг, както и други хакерски благини, блогарят бива изтикан от Т1 мрежата, в която витае, и бива приклещен в 14.4 килобитовия модем на комисаря. След това, използвайки обикновени кримпиращи клещи, но пък добре подкован идеологически, комисарят го измъкнва през цокъла на модема директно в стаята си. Блогарят бива заклеймен публично, “24 клоаки” публикува даже и матрял по случая. На блогаря му се дава да подпише предбрачен договор, в който се казва че ако някога си позволи да се ожени за червеният комисар, ще бъде принуден до края на живота си да пише на 6lyokavitza. Всички (освен интернет-изметта, разбира се) са щастливи и пеят Интернационала. (това дори може да стане даже сценарий и на музикален филм)

* __Защо започна войната със Швеция__. Кратък футуристично-исторически очерк, който описва как благодарение на активната [не]намеса на органите на реда при убийството на почиващ (и вече починал си окончателно) шведски турист се стига до първата вътрешна за ЕС война. Швеция, една иначе голяма, но безобидна монархия от руси и яки туристи обявява война на България. Поради очевидната отдалеченост на двете страни всички отчаяни опити поне за едно сражение като за кумова срама са провалени. Тогава войната се пренася по нашето черноморие, където ротата на същия сержант, чрез активни [без]действия успява да ликвидира цял полк шведски туристи. И няколко германски по погрешка (кой им е виновен на германците, че и те са руси повечето?). Главният [без]действащ е награден от Петко Руменов (нали ви обещах продължение на първата книга) с орденът “Жълтата армия”: специалнен орден за специални услуги, учреден по случай 10 годишнината от отравянето на един малък градски фонтан.

Идат ми още доста свежички идеи, но засега ще спра до тук. Нека и съюзът на българските писатели да свърши някаква работа, а?

10 thoughts on “Петиции, германци, шведи и романи

  1. Върна ме във времената на списание “Virus 4 you” 😉 Чудя се кое е по-вярно – че написаното от теб е смешно или че е тъжно… Но май това е все едно да питам дали крокодилът е повече зелен от колкото дълъг.

  2. Ми той крокодилът знае отговора, може и да го напише… тук или в неговото си блато…

  3. В тезата на “Шпигел” не се вписва ключовата роля на емира на Катар Хамад бен Халиф ал Тани, за което му благодари не само Саркози, а и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозо. Официално се съобщи, че е пратил допълнителна хуманитарна помощ. Неофициално вървят слухове, че той всъщност е дал парите. А той е доста близък със Сарко и беше първият държавен глава, с когото Сарко се срещна, след като стана президент. Вечерта на избирането си, в първата си реч като президент, той говори за положението на българските сестри и че ще ги освободи. Моята хипотезата ми е, че се е осланял на връзките си с емира по въпроса за парите.
    “Фигаро” пък анализира други много интересни неща в триъгълника Либия – ЕК – Франция – http://www.darik.net/viewarticle.php?articleid=164421

  4. Уф, забрявих нещо: Външният министър на Либия официално отрече Либия да е давала пари. Каза, че са дали всички – “и ЕС, и Франция, и други”.

    Е те тия “други” май са емирът на Кувейт.

  5. Аква Фонтанея – токата в ре мажор
    Петко Руменов в храм-паметника на обречените – психо-драма
    Мисия Невъзможна 4 – Петко Руменов поема отговорността

  6. […]Вероятно е нормално, че министерство сключва договор с гилдия. Тоест, да допуснем, че министерството на културата сключи договор с гилдията на транспортните работници, което би довело до големи ползи и за двете страни: хем Стефан Данаилов ще може да разчита на безплатен превоз до Италия, където бързо и безпрепятствено ще стигне до снимачната площадка, хем пък шофьорите ще могат да слушат Анелии, Камелии, Алисии, Преслави и каквито там още поп-фолк диви има, на кило. Оригинални записи, предоставени им от баш заместник-министъра на културата, лицето Надежда Захариева, която в регионалната библиотека във Варна генерира следната фраза: “Колко е хубаво, че държавата, поне на думи, прави нещо за културата!”[…]

  7. Pingback: Как ще ни стигнат ... американците

  8. Браво! Браво! Възхитен съм от повестите, ако всичките са в този стил и онези “поети” корумпираните ги пишат така, ще ги чета редовно! 🙂

    Колкото до подписката и аз я видях, но не бързах да я подпиша, защото някак си съм резервиран по отношение на прозрачността на тези преговори. Не мисля и да я подписвам вече, след като видях статията в Дневник.

Leave a Reply