Вчера разбрах от добрия, стар Хоремаг за излизането на поредния филм на Майкъл Мур. Sicko е филм за здравната система на САЩ. По-скоро филм за лошите неща в нея. И за това (дръжте се!) колко социалното здравеопазване е по-добро от здравна система, разчитаща на застраховки и изцяло частна.
Филмът е около 2 часа. Снощи имах време да стигна до половината от него. И това ми стигаше засега. Легнах си много впечатлен и тормозих Веси с моите впечатления, докато тя мрънкаше и се опитваше да ме “разкара”, за да може да спи. А на мен хич не ми беше до спане.
Досега, където и каквото съм чел, американската здравна система ми е била за пример като система, в която със сравнително малко пари си (мислиш че) получаваш качествено здравеопазване. Но изглежда нещата не са така, както съм си ги представял. Разследването на Мур показва как е замислено всичко, как здравните застрахователни компании целенасочено са воювали срещу “пълното осигуряване”, гарантирано и следено от държавата и как за спечелили пълна победа по всички фронтове. Споменава се в прав текст (и с директни имена) как замесен сенатор, след като успява да запази статуквото, получава работа като президент на една от тези застрахователни компании, със скромна годишна заплата от $2 млн.
Досега видях историята на хора с тумори, които са били класифицирани като “незастрашаващи директно живота”, съответно им е било отказано плащане, т.е. лечение. И те са починали. Видях историята на майка, загубила двегодишната си дъщеря, защото линейката я откарала в болница, в която не са ѝ оказали помощ, защото застрахователят ѝ не я признава за “правилната”. Видях историята на жена, загубила съпруга си, защото застрахователят е преценил че присаждането на бъбрек е “експериментална” практика за лечението на заболяването му (рак на бъбреците). И т.н. – примерите са много, и Мур със сигурност е избрал най-ужасяващите от тях.
В същото време филмът прави аналогия със здравните системи на Канада и Великобритания. Целта на аналогията е да покаже как хората в тези държави не трябва да плащат за здраве (т.е. плащат, ама скрито, в данъците им). Целта е също така това да влезе в главата на американеца, защото го повтаря поне 10 пъти :). Също така целта е да се изобличи митът, че “социалистическото здраве” е лошо, че прави лекарите нископлатени и безработни и т.н. и т.н. Интересни са клипчетата от миналия век, когато социалното здраве се сравнява с комунизма :). Понякога си мисля колко промити са били мозъците на американците относно враговете от социалистическия блок. Вероятно точно толкова промити, колкото бяха нашите относно “прогнилия капитализъм”.
Филмът определено си струва. Няколко часа по-късно филмът изчезна от Гугъл видео. Дали поради авторско право, дали заради обем трансфер (филмът беше 700 МБ в ГУгъл Видео), или просто понеже някой се е обадил някъде – няма значение. Факт е, че сега може да го намерите само през торрент, а български субтитри още няма. Но определено препоръчвам да го гледате. Особено ако живеете в САЩ, тогава може да кажете от собствен опит колко вярно е това, което е показва. Аз вече смушках няколко човека, мнението на които ценя. Специално до Владо, когото не видях на линия вчера/днес: мисля че трябва задължително да гледаш филма, и евентуално да напишеш опишеш твоите впечатления от него, с връзка към “Медицински застраховки в USA: Общи положения” :).
Не е лъжа – филмът е доста тенденциозен. Но дори 50% от описаното да е истина – нещата са страшни. Защото в САЩ просто _няма_ друга алтернатива освен частно здраве. В Европа си задължен да плащаш държавното си здраве, но ако толкова не му вярваш, можеш да си плащаш и допълнителната застраховка. В САЩ нямаш тази алтернатива – можеш нищо да не плащаш (и да мреш, ако се разболееш), или можеш да плащаш и ако ти се случи страшна болест, просто да не получиш здравеопазването, от което се нуждаеш. Защото твоето лечение ще доведе до твърде много _финансови_ загуби за застрахователя. Те ще ти откажат, пък ти ги съди след това. Само се сещай кой има по-добрите адвокати и кой има изгода от протакане на делото с години. Сети ли се 🙂 ?
Неприятно. Много е неприятно да ти разбият представите. Защото точно това ми се случи снощи. Довечера се надявам да догледам филма, може пак да пиша… ако има какво повече да се напише.
Друг голям недостатък на системата в САЩ е цената на лекарствата. Не случайно хората, живеещи близо до границите с Канада и Мексико, отскачат до тамошните аптеки. Доколкото разбирам причината за това американски лекарства да са два-три пъти по-евтини в Канада например (където стандартът на живот също е висок) е, че в държавите със социално здравеопазване се сключват големи договори с производителите и съответно се получават стабилни отстъпки. Докато в Щатите всеки лекар/клиника сам контактува с фармацевтичните компании и съответно зареждат на почти цена на дребно.
И не на последно място — май САЩ е единствената държава на света, позволяваща реклама на лекарства. Съответно производителите имат огромни маркетингови бюджети, а разходите биват начислявани в крайната цена, разбира се.
Да, говореше се и за цената на лекарствата, че е висока! Пропуснах да го кажа. Сравняваха цената на лекарствата в Европа (по-специално във Великобритания, макар да беше малко “нечестно” предвид лекарствената политика там).
Между другото, как така САЩ са единствената страна, където се рекламират лекарства? Виждал съм и в България? Забранено ли е вече?
още не съм гледала Siсko, но със сигурност ми е в to do листа.
не вярвам да се изненадам от изводите, макар че – съдейки и по твоя пост – очаквам да ме шокират фактите.
бих ти препоръчала и “John Q” като филм най-общо по същата тема, макар и вече като артистична, фикшън версия, за разлика от документалния на Мур.
страшно ми се вижда това, че нерядко тук в БГ следваме “американския светъл пример” без грам съмнение и в пълно неведение за “голямата картина” 🙁
Позволена е реклама само на хранителни добавки, на разни хомеопатични измишльотини и на някои OTC лекарства.
Най-вървежни са клиповете на “лекарствата за грип” — нали знаеш, че такова нещо като излекуван грип на света няма 🙂 Ама хората си плащат яко за колдрекс (което май е парацетамол с витамин С) и си мислят, че след като им е спряла хремата, то колдрексът НАИСТИНА действа. Практически могат да си купят обикновен парацетамол и витамини и да постигнат същия ефект. Ама няма да са в лъскави кутийки 🙂 Особено се забавлявах покрай истерията с птичия грип и рекламата на Тамифлу. Де що имам познат се поддаде, загърби здравия разум и инвестира в лекарство, дето всъщност не лекува, ама можело да помогне. Да-да.
Не могат да се рекламират истински лекарства: като антибиотици, химиотерапевтични средства, антидепресанти, дори виагра и производните 🙂 За сметка на това фармацевтичните компании харчат безумни бюджети за лобиране, PR, семинари, обучения и подаръци за лекарите и аптекарите и други подмолни дейности. Вчера купувахме нови лещи и продавачката веднага извади някакъв препарат за почистване, дето бил много добър, даже бил на промоция в момента — 350 мл за 24 лева. На въпроса какви други препарати има, тя с много хъмкане и мънкане извади друг бранд, който също бил много добър, испански, струвал 22 лв за 500 мл. Познай защо препоръча по-скъпия? Не защото ще забогатее от еднократна продажба, а защото при всяко зареждане ще получава подаръче от доставчика. Да не споменавам за GP-то ми, дето е с престилка на Solvay, рецептурник на Actavis, луксозна кожена чанта от Bayer, чадър от не-знам-си-коя-друга компания, брандираните писалки Parker се търкалят по бюрото му, всякакви плакати на “билкови” и “естествени” продукти красят чакалнята… И може заплатите на лекарите да са 500 лева, ама като човек, който е осъществил някой и друг проект в областта на здравеопазването мога да ти гарантирам, че тези пари не са основния им доход. Или поне в София е така.
The activist, author and director Michael Moore told the Sunday Herald that, as long as pirated copies of his film were not being sold, he had no problem with it being downloaded. “I don’t agree with the copyright laws and I don’t have a problem with people downloading the movie and sharing it with people as long as they’re not trying to make a profit off my labour. I would oppose that,” he said. “I do well enough already and I made this film because I want the world, to change. The more people who see it the better, so I’m happy this is happening.”
@yovko: Като беше нямал против, да беше сложил (сс) лиценз! Точно той не може да се оплаква от непознаване на Криейтив Комънс! Но не, сложил е (с), в самия край на филма. Не че всеки няма право да си решава за себе си, но поне да не ми се прави на либерален постфактум!
@ffox: Приятно гледане 🙂
@Антония: Българската лекарствена политика ми е много притеснителна. Вярно, че сме много болна нация (и в пряк, и в преносен смисъл тук :)), но е и вярно, че антибиотици се изписват все едно са бонбонки MM. Едно много притеснително нещо според мен. Пример: докато беше в БГ (през първите 2 години от своя живот) Ангел пи поне 6 различни антибиотика. Откакто е дошъл в Дания, е пил само един (при това – два дни). Факт.
Интересна тема си захванал, Дончо.
С удоволствие ще споделя моите лични преживявания/опитности/мисли за американската здравна система (а също и личното ми мнение за Майкъл Мур…). Но за да не стане коментарът ми по-дълъг от твоята статия, ще седна да напиша статия при мен си 😉 и ще пусна връзка като коментар. И за да не отлагам (че за много неща ми се насъбра да пиша, а напоследък не съм толкова сериозен 🙁 ), ще седна да пиша след малко.
Монетата винаги си има две страни обаче!
Владо, гледай филма първо! Или може би пиши сега, и след това го гледай. Мога да ти го кача някъде, откъдето да го вземеш.
Е, айде сега, гледай филма… Откъде да го взема? Ще трябва да го търся в местната видеотека, щото хич не ми се гледат филми на компютърен екран.
И освен предпочитам първо да си кажа мнението и чак тогава да гледам филма. От това, което знам за Майкъл Мур, филмите му са силно тенденциозни и подчертават тезата, която той иска да докаже – и при това я подчертават дебело… Аз ще напиша за това, което аз съм виждал и придобил като опитности и знания за щатската здравна система. А това че на някой друг се е случило нещо друго – това винаги ще е вярно. Не може за всички нас всичко да е винаги 100% перфектно.
Още две причини защо лекарствата в САЩ са толкова скъпи:
1: склонността на американците да се съдят: фармацевтичните компании вдигат цените на лекарствата, за да могат да покрият разходите си по всичките дела срещу тях
2: процеса на одобряване на едно лекарство от FDA commission (Federal Drugs Administration, или там каквото точно беше) е изключително тежък…Много повече клинични тестове и т.н., за които заплащат самите компании
Не че ги защитавам де 😉
А филмът най-вероятно е изчезнал от Google Video защото официално все още не е излязъл – датата за премиерата му е била обявена за 29-и юни 2007!
Майкъл Мур е гениален и според мен този му филм е по-добър дори от 9/11
предполагах колко зме са нещата, защото много мои познати и роднини, живеещи в САЩ са ми казвали, че “не можеш да си позволиш да се разболееш”, въпреки че имат добре платена работа и с еосигуряват. Въпреки топва идват тук и се лекуват в частни клиники, като си плащат на 100% за всичко – от лекарствата до болничната помощ, и пак им излиза по-евтино, отколкото да си използват застраховката в САЩ. Отказите на пари за лечение са нещо нормално там и човек просто не може да разчита, че някъде из огромния формуляр, който е попълвал преди десет години не е сбъркал една единствена отметка или че не е прочел малките буквички на договора. Изобщо, има неща, които не трябва да се острвят изцяло на частната иницатива и здравеопазването е едно от тях. В противен случай, акп направим и частна армия + полиция, за какъв чеп ни е изобщо да съществува държава, хм?
@Антония: имах подобна случка с моят личен лекар. Отивам със синузит, който се повтори при същите симптоми както преди няколко месеца. Притеснена съм – не искам хронично заболяване разбира се, а тя ми казва :
– Ето един много добър антибиотик, нов е, силно се препоръчва при инфекции на синусите и гинекологични заболявания, пиеш едно хапче – то трае седмица! Няма да навиваш часовници, няма да се будиш нощем Ще те облекчи на момента!
Тук аз възразявам :
– Не търся моментно облекчение, готова съм да потърпя още няколко дни за да открием точната причина и да я излекуваме, не искам да се потрети…
– Ама той е много силен и без странични ефекти, няма да те потрети сигурна съм! Ету тукм и оставиха една притурка, прочети я и сама се убеди.
– Благодаря, но аз ще ида на УНГ лекар сама…
УНГ лекарката ми обясни, че изобщо не съм имала инфекция, а алергия. С едно антиалергично се стегнах за няма и два дни. И си спестих прехваления антибиотик!
А преди време бях в аптеката на Плиска, чаках на опашка. И някакъв младеж се моташе нервно наоколо. Викам си – е, не е чак толкова малък да се притеснява да си купи презервативи 😉 Той обаче изчака почти всички да излязат и тогава обясни на продавачката:
– Добър ден. Имам проблем – боли ме силно зъб и ми трябва нещо, което да ме облекчи!
Аптекарката :
– Мога да ви дам, но задължително трябва да ви види зъболекар, при това скоро.
– Да, знам, просто трябва да мина през офиса, а много ме боли …
– Добре – почна аптекарката – мога да ви препоръчам X, или Y, също така и Z. А много помагат и А, B, както и C.
При което мъжът извади една папка и каза :
– Добре… Аз съм по програмата “случаен клиент” и съм тук за да проверя дали ще кажете още в самото начало лекарството едикоеси. А сега ще ви дам да разгледате ето тези притурки ….
Възмутена съм! Никакви съвети от аптекари вече не приемам! И без това ме дразни как много хора прескачат лекарите, а аптекарите с висока доза тежест и чувство за реализация препоръчват дори лекарства, които искат задължителна рецепта.
@asktisho: Това какво точно покрива здравната ти застраховка в Щатите не зависи само от заплатата ти, а от това какви планове ти е предложил работодателя и какво си си избрал ти самият… Явно твоите приятели имат застраховки, силно различни от моята, защото като отида на преглед, дължа само $15 на доктора и след това $10 или $20 за лекарства (ако ми даде рецепта). И всичките copays, които дължа на болници за различни процедури или престой, са от този калибър – застраховката плаща всички останали суми в размер 100%. Има и планове с по-ниска месечна вноска, но съответно покриват по-малка част от дължимата сума като отидеш на преглед или в болница (например 90%, а останалите 10% от цената са твоя отговорност). И там е твоят избор – дали да си спестиш $50 от месечната вноска и да те е страх да не се разболееш тук, или да си внесеш малко повече пари и след това изобщо да не ти пука колко често ще ходиш на лекар – доплащане от $30 въобще не ми се струва много.
Досега не съм чул на някой от моите колеги или приятели да е отказвано изплащане на пари от застраховката за използвана медицинска помощ. Знам, че всичко е въпрос на лични преживявания и опит и има и такива случаи, но аз никога не съм се сблъсквал с такива…
USA е зле, но България е още по-зле. USA e на 37-о място а България на 102. След нас са само африканските държави. Ето го списъка – четете и плачете:
http://www.photius.com/rankings/healthranks.html