Напоследък набра сила още една смешна, но изключително популистка кампания. След “не сте сами” къде ли не (бас държа, че и от някоя и друга консерва са изскачали лентички), сега покрай предстоящите избори се оказа, че ще правим нашите медицински сестри евродепутатки. Тук ще обясня моята позиция, а именно защо според мен подобно нещо е не само наивно, но и глупаво и опасно.
Преди всичко искам да кажа, че съчувствам дълбоко на невинните в либийския зандан. Не вярвам в развитие на съдбата им към по-добро, макар и да ми го пожелавам най-искрено. Вярвам, че са невинни и се надявам на чудо (или по-скоро чудодеен натиск), което да ги върне обратно в България.
Не мисля обаче, че идеята да ги изберем за евродепутати е добра. “Защо ли не”, ще попитат някои. Ето – дори “личности” като Добри Божилков се кандидатират. Защо не сестрите?
Според мен има редица причини, поради които дори при най-добро развитие на нещата, ще попречат на подобни планове да се сбъднат.
Нека започнем от сроковете например. Ако допуснем, че нашите сестри бъдат избрани за евродепутати, те ще имат максимално няколко месеца, за да встъпят в правомощията си. Това включва и да бъдат в Брюксел, да положат клетва с останалите евродепутати и т.н. Ако до този срок те не могат да го направят, тяхното место ще трябва да бъде заето от следващия(те) в листата. И съм почти сигурен, че няма връщане назад след това.
Да видим сега как би реагирал либийския “бащица”, ако българките над които неговите сатрапи издевателстват бъдат избрани за евродепутати. Според мен определено би си вдигнал едната вежда, но по-дълбока от тази реакция аз лично не очаквам. Да чакаш въпросният дикататор да уважава демократичния избор на който и да е народ е все едно да чакаш същият да се покръсти в Бачковския манастир и да приеме името Лазар. Та на либиецът ще му е все тая. И някакси е нормално да е така – факт е, че налагащият власт чрез насилие и принуда разбира само езика на насилието и принудата.
Разбира се, нашите журналисти, а и не само те, ще имат още една причина да пишат, да протестират и т.н. Вестниците ще се продават, хората ще четат и цъкат с език. Междувременно друг ще бъде в европарламента.
Да допуснем сега, че Кадафи е един виден демократ, който виждайки избора на българския народ удря чело в мраморните плочи на своя дворец и моментално разпорежда новоизбраните български евродепутатки да бъдат докарани с личния му джет на летище София. Всички сме щастливи, Яне Янев лично разцелува новите си евродепутатки по телевизията, роднините са на седмото небе, защото близките им не са вече близо до секирата на палача, обявяват се 7 почивни дни (6 от които се отработват, а седмия е неделя така или иначе) и т.н. Въобще – всенародно веселие.
След веселието идва моментът за равносметка. И (някои от) българските избиратели се замислят. Мисълта, която ги гложди е нещо от рода на “Абе ние хубаво ги избрахме, но направихме ли най-добрия възможен избор? Могат ли тези изтормозени, изтощени хора да напуснат отново близките си, за да отидат да защитават българския интерес в най-висшият европейски форум?”
Моят отговор на горните въпроси е “Не, и не”. Медицинските сестри, в продължение на дълги години, са били зад решетките. Преди това са били в една държава, което е всичко друго, но не и европейска (любопитен феномен е фактът, че дори те дължат на държавата суми за [неполучени] здравно осигуряване, като всички били в чужбина последните години. Но за това – някой друг път и по-подробно). Те нямат необходимата подготовка в политиката, да не говорим че нервната им система едва ли е в състояние да понесе голямото напрежение, което работата като евродепутат изисква.
Вземайки впредвид това по-горе си мисля: “Абе с какъв акъл се връзваме на евтиния популизъм, който за пореден път идва от Яне Янев и неговата партийка?”. И не намирам отговор. В същността си идеята затворничките в Либия да станат първите истински български евродепутати е наивна. Най-елементарно дедуктивно мислене ни навежда до редица причини защо това няма да стане. Но ние отказваме да логично. И май въобще отказваме да мислим, а развяваме байряка и даже си вярваме, че това е осъществимо.
Всичко дотук, по мое мнение, е една грозна, популистка идея на партията “Ред, законност и справедливост” на Яне Янев. Злоупотребява се не само с нещастието на затворничките в Либия, злоупотребява се за пореден път с наивността на българския избирател. И изглежда въпростният избирател няма нищо против. Даже обратно – получавам призиви от СБС-Бъдеще да съм подкрепял и аз подписка, и да съм помагал и т.н. Е, не мога да помагам на Яне Янев да вкара чрез измама свои хора в европарламента.
Когато човек избира своите представители в която и да е институция следва да се замисли. Да се замисли дали прави верният избор, и да направи най-верният възможен, разбира се спрямо това какво мисли. Това не е игра някаква, това е важен за България избор. От който зависи животът и бъдещето на всички българи. И който ние сме готови ей-така да залагаме и проиграваме чрез наивни планове в името на мътни цели. И на мен, за пореден път, ми е трудно да разбера как мислят хората. И дали въобще мислят.
ти сериозно ли вярваш в това? 🙂
тезата “да не се кандидатират понеже няма да помогне, а и на кадафи не му пука” се дъни по три параграфа.
1) няма да навреди
2) на кадафи му пука, инъче нямаше да ръси куфари със злато на събирането на африканските държави, с цел да се направи и той на част от по голяма общност, като БГ с ЕУ. на кадафи му пука дали Либия мяза на терористична държава или не, и именно затова е настоящата кампания да се представи Либия като африканска а не “арабска” държава. на кадафи му пука защото западни нефтени компании му пълнят джоба и го държат на власт, ще ги има само докато няма ембарго в/у Либия, ембарго наложено именно понеже Либия беше в черния списък на терористични държави. И понеже нефта става все по-рядък, ако кадафи прекалено сгази лука някой ще му изсценира преврат, ако Либия пак тръгне да замязва на терористична държава, в очите на западните гласоподаватели.
3) хората могат да гласуват за когото си искат – казва се демокрация. свободен си и ти да се кандидатираш – това не те прави автоматично ЕУ депутат.
Свободен си, също така, да не гласуваш за хора които не мислиш че трябва да са ЕУ депутати.
По изричното желание на Мишел изтрих коментарите ѝ, понеже не бяха свързани с темата, по-скоро бяха свързани с моя правопис
@cx: Да, вярвам че човек, който иска да е депутат и да работи за народа си, ще изпитва голямо напрежение в работата си. Когато обичаш дадена работа и я вършиш с желание и страст, тогава щеш-не щеш се натоварваш. Кеф ти е, но и напрежението си го бива. Знам го от опит, макар и да не съм евро-депутат.
@булшит: Не уважавам и обикновено не отговарям на анонимни мнения, но ще направя изключение. Мисля, че си разбрал грешно тезата на целия материал. Не е въпроса дали на Кадафи му пука или не, а дали си струва да изпращаме в Европарламента хора направо от затворническите нарове. Съчувствието и желанието да видя свободни нашите медици няма нищо общо с желанието ми интересите ми (а и тези на всички българи) да бъдат отстоявани от хора със здрава психика, хора които не са били затворени в зандан на края на света.
Медиците ни, когато най-накрая получат свободата си, ще имат нужда от дълга почивка. За да възстановят, доколкото е възможно, нервите и живота си от руините, до които ги докара сатрапа Кадафи и неговите лакеи!
Идеята ми също така е, че целия шум е грозна медийна кампания на партийката, известна с глупостите си по време на избори. И с популизма си. Въобще – класическата българска малка партия, готова и с майка си да злоупотреби само и само да изпрати депутат в (сложи който и да е парламент тук). И идеята ми е как българите им се връзваме на такива като Яне Янев!
Хм…
Аз също съм си мислил по този въпрос, но винаги е било в малко по-друга посока:
– АКО се случи така, че да ги изберем за евро-депутати (не знам с главно “е” ли се пише) и АКО се случи така, че оня ненормалник махне с ръка и ги пусне да си вървят, то нищо не пречи те, вече свободни, да се отажат от депутатството, и това е най-разумно в тяхното положение
– АКО се случи така, че ГИ изберем за евро-депутати и КАТО се случи така, че оня ненормалник НЕ ГИ пусне – тогава какво ще стане? Реално погледнато, аз не виждам на какво основание садамчо би ги пуснал, като евродепутати, напротив – така цената им веднага ще се вдигне, и ще стане още по-лошо, той вече ще има ЕВРОДЕПУТАТИ за заложници 🙁
– Ще оставя настрана аргументите за-против от гледна точка на напразните надежди, които се дават на тези измъчени и изтормозени хорица, стояли толкова години невинни (това не го подлагам дори на най-малко съмнение) в затвора
С други думи, аз също съм на мнение, че такова действие по-скоро ще навреди…пък може и да не съм прав, знам ли…
Жалко, Дончо, че и на умни хора като теб българските медии успяват да замъглят взора. Идеята не е изобщо на Яне Янев, (срещу неговите идеи за ценз за уседналост, Бъдеще организира подписка преди време), а на граждански инициативен комитет. Преди няколко дни самите медици изпратиха апел до всички партии, но медиите услужливо го премълчаха.
Така че, моля те, вземи си думите назад относно СБС Бъдеще. Подписката е в подкрепа на инициативния комитет и на сайта http://www.izbor.eu има хронология на инициативата. Това, че Янев сега се опитва да вади дивиденти е логично следствие от гьонсуратлъка на колегите му от по-големите партии.
Идеята не е да се правят медиците евродепутати, за да защитават интересите на България в Европарламента, а за да бъдат освободени. Според мен подценяваш символичното значение и най-вече огромния медиен резонанс на евентуалното тяхно избиране. Подценяваш и ефекта от една твърда позиция на Европейския съвет и от икономически санкции срещу Либия. Ако в либийския затвор държат невинни европейски депутати, такава реакция е неизбежна или Европа ще се опозори пред света. Ако на мен не вярваш, чети The Economist, Courrier International и други авторитетни медии, които поддържат същата теза.
Атанас Чобанов
Ето и оригиналния призив на инициативния комитет. За участие на Яне Янев тогава не е ставало и дума. Писмата до партиите и отговорите са публикувани също на http://www.mvep.eu
Обръщение до политическите лидери
18 февруари 2007
ДА ИМ ПОКАЖЕМ, ЧЕ НЕ СА САМИ
Уважаеми г-н / г-жо …………………………………………………………..,
Призоваваме Ви да направите нещо, което може да спаси живота на осъдените български сестри в Либия – издигнете техните кандидатури за депутати в Европейския парламент на предстоящите избори. Включете имената им на челно място в своите листи.
Това ще им даде онази силна подкрепа, от която имаха нужда през последните осем години, ще им вдъхне кураж и решимост, за да устоят на изпитанието. Нека покажем, че България е решена да се бори за свободата им до край, макар и с нестандартни политически средства.
Този акт ще е директно обръщение и към 490-те милиона граждани на Европейския съюз. Ние искаме да доведем до тяхното съзнание цялата истина за нашите медици, за техните страдания, за абсурда на скалъпеното обвинение. Надяваме се всеки европейски избирател да разбере това, което знаем ние, да изрази състрадание и негодувание, да поиска от лидерите на континента да окажат непреодолим натиск върху режима на Кадафи.
Доверието, което ще бъде оказано на нашите медици с избора им за евродепутати, ще бъде пред народите на обединена Европа най-силно доказателство за тяхната невинност.
След неудачните опити на „тихата дипломация” е време да покажем, че българският народ защитава своето достойнство и не търпи да бъде унижаван. А когато нашите медици заемат местата си в Европейския парламент, те ще бъдат най-добрите адвокати на човешките права, най-убедителните противници на смъртното наказание, на ксенофобията, на религиозния фанатизъм и на тероризма. Кой от днешните български политици може да бъде по-убедителен за тази кауза?
Не се съмняваме, че включването на българските медици в листите ще даде изключителен стимул на сънародниците ни за участие в изборите и ще представи достойно страната ни в европейското семейство.
Ние, българските граждани, които подписахме това обръщение, не преследваме никакви политически или лични цели. Единственото ни намерение е да се направи нещо различно, решително и достойно за спасяването на нашите сънародници.
Ако не приемете нашия призив, ще се чувстваме свободни да инициираме едно гражданско сдружение с единствена точка в програмата – издигането на кандидатурите на Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, д-р Здравко Георгиев, Кристияна Вълчева, Нася Ненова и Снежана Димитрова и избирането им за депутати в Европейския парламент.
Надяваме се на Вашата подкрепа и сме готови веднага за среща в удобно за Вас време.
Инициативен комитет „Медиците в Европарламента”
проф. Александър Джеров
Валери Найденов
Васил Василев
Васил Сотиров
Владимир Шейтанов
Изгрев Топков
Максим Бехар
доц. д-р Петко Салчев
проф. Радка Аргирова
Аз също смятам че това е пълна гавра с българските медици като ги предлагат да бъдат евродепутати. Смятам че психически не са за тази позция и не биха издържали. Дай си боже да ги освободят, първото нещо от което ще имат нужда е една дълга възтановителна почивка, един покой…
В тази връзка, спомнете си какво стана със Сергей Антонов, след като го освободиха от италианския затвор и на какъв хал е в момента…дано те помежду си да си дават сили, че иначе…лошо!