Риторичен въпрос, нали? Но в случая – основателен.

В моя случай спамът, който беше пуснат в предишния материал, се оказа добър. Не, няма да пусна спам съобщението отново, но с несравнимо удоволствие ще публикувам тук реакцията на ИТ екипа на фирма “Нола 7”. Една светкавична реакция, още същия ден.

> ——— Forwarded message ———
> From: Stanislav Mihaylov [пощата на г-н Михайлов]
> Date: Jul 3, 2006 5:34 PM
> Subject: Извинение
> To: donangel НА gmail.com
>
> Здравейте,
>
> Казвам се Станислав Михайлов и пиша това писмо от името на ИТ отдела на фирма Нола 7. Поводът за него е спамът, който сте получили от наш служител във вашия блог.
>
> Първо бих искам да се извиня за очевидно наглото поведение от наша страна. Със сигурност се разграничаваме от подобно поведение и със сигурност ще вземем мерки за ограничаване на подобни неща от страна на наши служители.
>
> Не искам да се оправдавам, но в компанията работят около 400 служители в 10 града, и със сигурност могат да се намерят такива, които да решат на своя глава и без фирмено решение да пуснат спам под една или друга форма. В тази връзка, бих искам да ви помоля да ми изпратите копие от въпросния спам, както и IP адреса, от който е изпратен, за да можем да предприемем мерки спрямо служителя, позволил си това.
>
> Благодаря предварително.
>
> С Уважение,
> Станислав Михайлов,
> Нола 7 България
> [телефонът на г-н Михайлов]
> [е-пощата на г-н Михайлов]

Та в този случай спамът се оказа добър. Не защото свърши някаква работа, а защото ми дава възможност:

* Да повярвам, че в България все още се срещат хора, които се отнасят с достатъчно уважение и внимание към околните. Хора, които знаят как да кажат “съжалявам”, когато са допуснали грешка. Горещо се надявам човекът, написал този спам, да се научи на стил на поведение от тези хора.
* Да изпитам удовлетворение, че има хора, които държат на доброто име на фирмата си и са готови да го защитават, дори когато трябва да го сторят, пишейки подобно горчиво писмо.
* Да напиша този материал, който се надявам да послужи за урок на други кандидат-спамери. Внимавайте какво пишете и какво пускате. Особено ако това е спам. И особено ако това е от служебният ви компютър. Понякога, вместо да изпишете вежди, може да извадите очи (а понякога – даже своите собствени). Спамът трябва да се преследва и унищожава, точно както в онази руска революционна песен “Seek and Destroy” на оркестър Metallica 🙂 [използвам крилатия лаф на един познат “Ей, това Металика е голям оркестър”, мерси Тони!]. Пак казвам – внимавайте.
* Да дам възможност на всеки (включително и на себе си) да види как се пише подобно писмо. Не започва с безсмислени оправдания. Вината се признава (защото по-лошо не може да стане) и след това следва извинението. Знайте – ако постъпвате така откровено и почтено, винаги ще получите извинението. Но трябва _наистина_ да го мислите.

Не се и съмнявате как отговорих на Станислав, нали? Изпратих му уведомителната поща, която получавам при публикуване на __всеки__ нов коментар в моя блог. От тук насетне Станислав има думата.

> Най-големите скептици могат да кажат тук “Ами ако става въпрос за верижен спам?” Ако всъщност това е номер (първо да се публикува спам съобщение, след това веднага да се посипе главата с пепел)?
>
> Да, възможен сценарий. Аз обаче твърдо __не вярвам__ в него.