Летище Анталия хич не е малко. По моя оценка е поне 3 пъти по-голямо от авиоспирка София. Изцяло оборудвано е по модерните стандарти – ръкави, автоматични коридори, които те водят към мазен граничар, който така и не успя да изкопчи и една турска дума от Веси. Много му се щеше на човека Веси да е българска туркиня, но след два-три въпроса на турски (и отговора на английски) се усети, че в България би следвало да живеят и хора, незнаещи турски, и тогава чак и удари входния печат за Турция. Аз за сметка на това минах по-лесно – все пак не съм красива българка, а дебел и мазен българин.

Нямаше никакви проблеми с трансфера до хотел “Сера”. По пътя останах с първоначално впечатление за невероятна мизерия сред обикновените, селски жители, което впечатление впоследствия се затвърди. “Сера” се оказа стар хотел, който преди 20 години със сигурност е бил петзвезден, но сега повече от три звезди не бих му дал. Интернет имаше в един стар компютър (т.е. – напълно неизползваем ресурс), стаите бяха малки и доста захабени. Разполагаше обаче с огромна градина-плаж, както и с много спортни съоръжения, които обаче бяха затворени (ние все пак посещавахме хотела в режим “Зима” – така пишеше на описанеята на услугите, което ни беше предоставено при пристигане). Всички услуги в хотела без масажът бяха включени в цената, така че от нас се искаше само да се отпуснем и да почиваме. След пристигането (около 18:00) ние се настанихме, разопаковахме багажа, вечеряхме и въобще започнахме активна почивка. Мими и Юли трябваше да пристигнат в ранни зори (01:30 през същата нощ) и ние бяхме твърдо решени да ги посрещнем!

След вечерята с :Веси: се изпънахме във фоайето на хотела и зачакахме. Аз взех своето в един мач на табла, говорихме си за какво ли не и скоро дойде полунощ. След това дойде и 01:30, а нашите хора още ги нямаше. Мими и Юли пристигнаха в 02:30 – оказа се, че техния трансфер се е провалил и те трябвало да пристигнат с наето от тях такси от летището – не особено приятна ситуация, от която не всеки турист (особено западен) би се измъкнал толкова добре. Но ние, българите, сме свикнали да се оправяме с какво ли не и затова те не са имали особени нерви с този проблем. Е, наложи се да си платят сами таксито, но съм абсолютно уверен, че това ще им бъде възстановено изцяло от този, на който е вината за проваления трансфер.