Днес с удивление научих, че българите имат нужда от виза, за да посетят Украйна. Удивлението ми беше продиктувано от няколко фактора:

* Очевидно украинците не ни имат все още за част от ЕС (то ние не че сме). Гражданите на ЕС (и на САЩ, Канада, Япония, Швейцария и още няколко нормални държави) нямат нужда от подобни визи.
* Въпреки горното, аз живеех с убеждението за “братските съветски народи” – явно остаряло убеждение, което е крайно време да бъде забравено (не се смейте много, така си мислех!)
* Последен фактор се яви това, че имах само 4 работни дни, докато замина за Киев. Което според сайта на посолството на Украйна в Дания не беше достатъчен период.

След като първоначалния пристъп на потрес отмина, той беше моментално заменен от чудесно, изпълващо чувство за паника. След няколко минути това чувство отшумя достатъчно, за да мога да спретна план за действие и да започна изпълнението му. Първоначално плана за действие включваше:

* Набавяне на необходимите неща:
* Паспорта ми (единственото налично нещо към този момент)
* Молба за украинска виза: сваля се от сайта на посолството
* Една снимка с паспортна големина: имах една такава вкъщи, на която изглеждам като бандит. Първата ми снимка, правена в Дания, от уличен автомат. Тъкмо ще я разкарам – последната от четирите е.
* Покана: трудната част. Трябва да е от украинската компания, да е подпечатана с мокрия печат на фирмата. Поне на сайта на посолството пишеше така, макар че това изискване да уби почти напълно надеждата ми за успешен изход от проблема.
* Бележка с преведената сума. Посолството иска DKK 280 за еднократна виза, или DKK 560 за еднократна виза, издадена експресно. Понеже нормалното време за издаване беше 14 дни, очевидно отиваме на експресния вариант. Сумата трябваше да преведа единствено и само в офиса на JYSKE BANK по сметката на посолството (която e упомената в изискванията за виза).
* Посещение до банката, за да преведа сумата
* Посещение до посолството, за да подам визата
* Посещение до посолството, за да си получа паспорта (това трябва да е преди вторник, когато заминавах)

Запретнах яко ръкави и след няколко разговора с колегите от нашия подизпълнител в Украйна вече имах факс, изпратен до посолството. Изглежда посолството приема факсове, само дето в страницата с изискванията това не е упоменато. След като говорих с посолството и ми потвърдиха, че всичко е ОК с поканата, аз вече много по-спокоен си насрочих среща за петък (консулски дейности посолството извършва само понеделник, сряда и петък).

В петък, въоръжен с всички документи и превел съответната сума, се появих в посолството. Може да се каже, че украинското посолство се намира в суперцентъра на Копенхаген, само на около 200 метра от Кралските покои (не казвам “кралския дворец”, защото то не е дворец а комплекс от 4 сгради, които се намират около сравнително голям площад). Посолството е в малко входче в една от огромните сгради на улицата, която води към кралския площад и аз го намерих сравнително лесно и безпроблемно.

В приемната бяхме само аз, още един човек, който попълваше документи за виза, и служителката. След като служителката ми прегледа за 2 минути документите, тя ми каза да изчакам и изчезна някъде с паспорта ми. След 10 минути се върна и в паспорта ми вече имах еднократна украинска виза, валидна за три месеца. Бях много доволен, защото това ми спести отново връщане до посолството следващия понеделник, и съответно най-малко 3 часа време.

На края на това описание трябва да спомена колко доволен съм от обслужването, което служителките на посолството предложиха. По телефона бяха изключително любезни и отзивчиви, отделиха ми колкото време трябваше, включително и за да доуточним някои детайли които не разбрах в началото. Нито за секунда не показаха желание да ме разкарат, че да си вършат по-важната работа. Да не говорим, че и успяха да ми спестят един ден след това – да си получиш визата на место за 10 минути направо изглежда несравним лукс спрямо това, което съм изстрадал за последните 8 години визови обслужвания (най-вече от страна на френското посолство, когато България все още не беше в Шенгенската зона).