След като взех украинската виза, вече можеше да пътувам. И неминуемо денят дойде.
Интересно е да се отбележи, че какви ли не обстоятелства се опитаха да попречат на това пътуване. Първо бяха общата несигурност за пътуването, след това визовите проблеми. За капак беше една бърза, но ефикасна настинка, която успя в понеделник да ми качи температурата на 38.7°, правейки почти невъзможно пътуването ми в това състояние.
Аз обаче взех всички мерки, включително и яки парацетамолни химии, за да успея да сваля температурата. И вторник сутринта бях почти на крака, а до обяд съвсем бях се ококорил. Самолетът заминаваше следобед, така че пътуването стана възможно.
Ако си мислите, че има директен полет Копенхаген-Киев, значи сериозно се лъжете. Поне не и в дните, които ме интересуваха. Но имайки в предвид положението, до което украинците са докарали страната си, това някак е нормално. Полетът до Киев щеше да мине за 6 часа и щеше да включва едно прекачване във Виена.
До излитането от Виена всичко си беше нормално. След излитането вече имах усещането, че ме заобикаля нашенска обстановка:
* Намръщени украински стюардески
* Лоша храна. Интересно преживяване беше да ти подхвърлят (буквално) една тарелка със сандвич, завит в целофан, но БЕЗ салфетка, прибори или каквото и да е друго. Просто сандвич в целофан и тарелка.
* Мръсен самолет, стари, засечени седалки. Някои от седалките изглеждаха така засечени с мръсотия от многото задници, които са ги търкали, че имах чувството че съм в стар “Чавдар” от тези, които движеха по линия 24 навремето. Да, ама “Чавдар”-а не лети на 10,000 м височина, и затова може да му позволим да изглежда раздрънкан.
Нейсе, след 2 часа се свърши с този полет. Кацнахме все едно на летище “София”.
* Същия автобус, същия манталитет (автобуса – студен, висяхме 10 минути с отворени врати, докато всички се качат), същите хора (зле изглеждащи, ядосани, нервни, намръщени).
* Същата митница, красива митническа служителка, но намръщена и гледаща така, все едно ти ей-сега ще изнесеш Украйна, а тя ей-сега ще те застреля!
* Същите преджобващи чейнджове
* Същите таксиджии, чакащи да дерат по много кожи от неподозиращите чужденци
И в Украйна, както и при нас, управляващите са си построили хубав път до града. Пет платна в едната посока, пет в другата (само, разбира се, между Киев и летището). Същите разкрибуцани спирки на градския транспорт. Същите грозни, неосветени подлези.
Самият Киев не беше нищо особено. Същите разбити улици, същите клошари, същите лъскави сгради (като тази на SAS Radisson), построени между порутени, обезличени и изоставени постройки (като тези в центъра на София, зад Халите например).
Центъра на Киев (както и центъра на София) е оправен. Площадът на Революцията (така май му викат, там дето вееха оранжевите знамена преди година-две) светеше. Единственото красиво, впечатляващо место. Жалко, че не успях да стигна до него – нямах време, а и желание да го правя.
Последваха 2 стандартни дни: хотел – работа – хотел – вечеря (поръчах си вечеря в стаята, 150 пъти съжалих!) – работа – летище. Полетът наобратно – същата работа като на идване, неприятните емоции свършиха със слизането в “ръкава” на летище Виена.
Едно нещо, което със сигурност е по-зле от България: Интернет връзката. SAS Radisson просто ужасно се изложи, макар и гордо рекламиран, “безплатен” (при цена на стая ?220/вечер) wireless навсякъде, скоростта му беше не повече от 10К/сек, а времето до WoW European Servers беше не по-малко от 1500 ms (на моменти стигна до 3000 ms). Кошмар, просто играта беше невъзможна.
Накратко: радвам се, че видях че има и по-зле от България! Не че Украйна някога ми е била критерий и цел, но очаквах страна с богати ресурси вече да е излязла от калта, в която я набута безкрайното сателитстване около Големия Руски Мужик. Явно обаче и там ще отнеме поколения време, преди нещата да се оправят.
Още по-накратко: радвам се, че беше едно много кратко пътуване, което свърши. Ще гледам да не ходя вече там, или ако ходя – да е колкото се може по-рядко. Украйна е като България, с тази разлика че ги няма нещата, които ме привличат в България: близките и приятелите, хората които обичам.
И нищо не казваш за най-важното нещо. Украинките пак подобно на българките били сред най-красивите worldwide… ;-P
Амиии… Украинките… да, красиви са. Красиви са, както българките. Но не са българки (за добро или лошо). Честно казано, аз момичета много-много не гледах (а и Веси чете този блог :-P), но това, което видях ми хареса.
Същите миловидни, нежни славянски създания като българките. Само че говорят език, в който я има буквата ‘i’. “Kiув”, например, блях! Че и “i” с две точки имат, ама нещо взех да бягам от темата.
Направи ми впечатление, че като че ли нашите момичета се обличат по-разголено (което е нормално, все пак сме по-южна страна, а и в Киев беше кучи студ).
Но определено повече от 50% от жените в офиса бяха в категорията “по-скоро ми харесват”, ако не и по-високо. Което значи, че в това отношение са като нас, т.е. – добре!
незнам украинките … ама знам адрес, където можеш да си купиш за под 200$ TiltShift 35/2.8 за канон от техен магазин. за сравнение най-евтината цена в нета (дори на украинските интернет магазини) е около 395$. …..
Все едно слушам моите лични впечатления за прибирането от Франция в България. Макар че ние бяхме с Air France, така че самолетът не ми изглеждаше като бричка 😉 Но особено впечатление ми направи полета Париж-София. Първо беше през седмицата и с доста малко хора, второ – явно основната маса бяха българи. Едни такива намръщени, което автоматично ги правеше и грозни в очите ми. Защото усмивката наистина краси човека.
И също така ми се наби на “уши” факта, че специално бяха превели на български инструктажа – всички други полети бяха само на френски и английски (силно казано – то с този акцент…). Също така като излетяхме и можехме да махнем коланите, веднага един човек отиде към тоалетните. Нямаше и минута след това, прозвуча отново (но в по-разширена версия) инструктажа : “Пушенето в самолета и в тоалетните е забранено, можете д абъдете съден…” и т.н.! И а пилотът помоли всички да седнат и да закопчаят коланите – веднага се намираха поне двама, които в този момент ставаха! И стюардесата само търчеше напред назад и на разваления си английски приканяше да се върнат на местата си. Сякаш нарочно се бореха с подредеността и системата!!
@george: Ами ти почти ми намери причина да ходя отново до Киев 🙁 ! Аз съм си виновен, че не споделих това пътешествие преди да се случи – сигурен съм, че и останалите обективи са също на добри цени (щото точно тилт-шифт в момента не ми е съвсем приоритет, но има някои други “неща”).
Язък, ядосах се!
главно асрат тс-а, защото го правят едни юнаци там. и от цялата руска федерация почти хората ходят до там да търсят че е на 2 пъти по-ниска цена, при това чисто нов. разбира се можеш при повече късмет да се уредиш с хелиос 40-2, 85/1.5 за 60-100 долара, при положение че цената му вече се дигна 3 пъти и на ибей под 230-260 долара немоеш намери при никакви положения 🙂 разбира се имаш и юпитер 85/2 за портретки, сигурно при повече късмет на доста сносна цена, имаш и платка (така де глухарче) за потвърждаване на фокус, която би могла да ти стъпи на доста ниска цена (моята първата ми е 40 лева франко варна, а следващите уж позлатени били се очертават да са на поне 65 лева франко варна)….. таааа, с тая платка хелиос 40-2, 85/1.5 става канон еф 85/1.2Л (над 2к гущерачета за новата версия). неможеш различи снимка от единия и снимка от другия по мазнотията и дефокуса, макар канона да е по-контрастен и по-рязък. ако не са една до друга снимките дори опитно око не би познало :))))
за под 200 долара би отнесъл тилт-а, като имаш предвид каква красива архитектура има в дания, а тоя ще ти позволи да снимаш сградите с правилна перспектива (вертикално прави, без да ръчкаш перспективата на фотошоп)…. как не ти е приоритет бе, срамота :Р
Абе странно – явно колкото по-зле е една държава, толково по-скъпи са приличните хотели там – визирам собствения си опит. А някой да има представа от цените на хотелите в България?
http://www.picturetrail.com/moya_ukraina
http://www.picturetrail.com/nikolay-mikola2007