:Веси: и :Ангел: утре пътуват за България. Днес е вечер на събиране на багаж и на подготвяне и на моят самотен престой тук (Веси ме подсигурява с бельо и дрехи, и сега в момента глади като за световно).

На мен днес беше много крив ден, макар и белязан от важен milestone. С шефът си говорихме по повод, че поемам временно работата на още 2-ма човека. Той имаше притеснения относно това как ще ми се отрази в общ план това по-високо натоварване. Аз простичко му обясних, че след като вкъщи е празен и глух апартамент (понеже моите хора ги няма при мен), най-вероятно ще кибича в офисът до 20:00 (т.е. ще имам достатъчно допълнително време да свършвам почти всичко). Не мога да кажа, че обяснението ми много му хареса, но нямаме друг избор – време на юлските отпуски е, и много хора искат да почиват. Аз тайничко се надявам това допълнително натоварване да ми се върне по подходящ начин (засега е доказано, че тези допълнителни усилия се уважават, ще видим за вбъдеще).

Утре също ще е крив ден. Факт. Вече съм имал такъв – винаги когато ги изпратя изпадам в едно такова гадно настроение, да не говорим и че параноичните ми притеснения относно сигурността на полетите им ще ме мъчи, докато не получа правилните СМС-и. Разбира се, че всичко ще мине нормално (животът иначе не може да продължи, нали?), но все пак – притеснението си го има. Доста съм летял, и много рядко съм се притеснявал за моята сигурност, но когато изпращаш жена си и детето на 10000 м със скорост 900 км/ч, някакси има едно такова “чувство под лъжичката”.

Е, от утре ще е скука. Дано поне имам желание да пиша!