Днес беше първия ден след българската пауза. В България днес празнуваме денят на нашите букви, които май все повече забравяме.
Макар че бях 100% в час с настоящите задачи, все пак имаше и някои не особено приятни изненади. Достатъчни за един пълен 9 часов работен ден, който се изниза почти неусетно.
Все пак, всичко на работа беше успешно, Веси вече започва да харесва новата камерка – днес я наблюдавах по едно време каква физиономия може да измисли за сравнително кратко време. Справи се повече от задоволително :).
Вечерта се сетих, че още не съм прехвърлил всичко на новият си, надежден РАИД масив! Започнах с това да си поразархивирам малко пиратски филми, които накопах от България. Предимно Lost и някои класики, като “Черна котка, бял котарак”. Та разархивирайки ги се натъкнах на много грозен проблем, който все още изследвам. Оказа се, че хубавите ми архиви са леко поскапани – в много от файловете 7Zip рапортува CRC грешки, а такова нещо не бях виждал от много време насам.
Обзе ме черно съмнение, и започнах експерименти. Имах три варианта пред себе си:
1. Архивите са скапани, при създаването, прехвърлянето или пренасянето им на 300ГБ-овия Maxtor OneTouch II.
2. Архивите са скапани при прехвърлянето от Maxtor_ът в паметта на комп-а (т.е. – от така или иначе гадното USB или странни драйвери)
3. Архивите са скапани при записването им на чисто новичкият, надежден RAID масив (т.е. – проблем в контролера или неговите драйвери).
Вариант (1) отпадна веднага, защото Maxtor-ът беше вече във фирмата, а за мен беше изключително елементарно да вляза от вкъщи във фирмения комп и да пусна един тест на файловете (които по една случайност още са там – да не забравя утре да ги изтрия). Файловете се изтестваха прекрасно, всичко с тях е наред. “Въжето” започна леко да ми стяга!
Вариант (2) нямаше как да пробвам – диска го няма тук, а и на чакалото ми му омръзна от чакане – 12 ГБ през USB1 хич не е шега работа, добре че имах цялата нощ вчера.
Оставаше да пробвам вариант 3 – т.е. дали RAIDът няма проблеми при четене/записване на голям обем информация. За целта пак помогна Cygwin-ът. :Ангел: беше на компютъра и цъкаше, а на мен не ми се щеше да повеждам война с него. Затова тихо и кротко си влязох по ssh в моят cygwin акаунт, и пуснах с tar (без компресия) създаване на огромен файл (като за начало реших да експериментирам с 5ГБ-ов такъв). Планът беше:
* създавам файлът
* правя му МД5 сума
* откопирам го
* молитва към РАИД-боговете, евентуално и ритуално жертвоприношение, ако успея да открия коза
* МД5 сума на копието
* сравнение с разтреперано сърце и поглед на 256-битовите суми
Тестът мина успешно, слава Богу. МД5 сумите на 5.7ГБ-овия файл съвпаднаха. Сега правя пореден тест с 9.8ГБ-ов такъв, и мисля да направя още един – с около 20ГБ-ов. Ако и те съвпаднат, ще допусна вариант (2) и ще се доверя на РАИД контролера (но ще си имам едно наум още известно време).
Докато пиша това тестът тепърва тече. Стискайте палци (явно и тази нощ няма да се ляга рано)…
lost?! много добре! това е един от малкото сериали, които следя — добре, че по кабелната започнаха да излъчват AXN.
сериалът е много добър (imho).
дано raid боговете се смилят над теб и всичко с архивите да е наред.
Амиии, то на РАИД-а никога не е било добре (засега). Но и да не е добре, грешката едва ли е повече от 10-15КБ, а за AVI файл това е поносим “шум”, стига разбира се да не е в някой критичен header.
Днес смятам да повторя копирането – този път през USB2 и Wireless LAN, и мисля че всичко ще е наред!
Тестът междувременно мина успешно. Последното което направих беше да създам един файл от 30ГБ, да го откопирам, и да им сравня MD5 сумите. Съвпаднаха, така че засега RAID-ът (и въобще машината ми) си връщат доверието. Твърде вероятно обаче е (по препоръката на Здравко) довечера да му пусна един memtest86, за да видим “за всеки случай” дали пак не си играем със скапана памет, както преди около година-две.
“Черна котка, бял котарак” в момента се върти на DVD като приложение на някое от Бг списанията.
ъъъ, ‘добре’-то беше за сериала, не за raid-а. за raid не мога да споделя нищо полезно — още не съм дорасъл до там 🙁
иначе добре си подхванал нещата — отдалеч, но пък така е най-сигурно. дано всичко да е наред.