Преди да тръгнем за Дания, хард дискът ми се опита да прави проблеми. Тогава, наплашен от случилото ми се година по-рано, реших да си купя още един (който да използвам като основен), а този който е “тръгнал” да го оставя с цел архивни копия на данни от първия диск.

Снощи малко преди да си легна, ме озадачи едно странно цъкане, което идваше отнякъде. Докато разбера, че това “някъде” е кутията на компютъра, а цъкането е всъщност непрекъсната рекалибровка на главите на единия от твърдите дискове. Бързо погледнах какво е положението и констатирах, че (слава Богу) това е по-малкият диск, който тъй или иначе беше обявен за пътник.

Пътник или не обаче, имах известно количество (не толкова важни) данни на него. Ще разчитам на весдесъщия принцип “ако са важни, са в архив” и няма да се чудя точно сега как да ги източа. По-скоро ще взема този диск в България и там с помощта на моите хора от “Магитон” ще се опитам да го прехвърля евентуално на някой нов. Още повече, че имам някакви съмнения, че този диск май е все още гаранционен!

Гадно е, когато хардуерът се скапе. Той не е вечен, но е много неприятно да го разбираш отново и отново. Моята епопея с дисковете продължава вече втора година – не знам какво им става на всички дискове около мен, но нещо не живеят толкова, колкото се очаква от тях :(.

Сега обмислям някакво по-сигурно решение. RAID може би. Дъното ми е старо, едва ли има вграден контролер на него, пък и се притеснявам да не би да е твърде топло в кутията (макар всички вентилатори да работят нормално). Ще му мислим след 3-4 седмици.

Още един (не много лек) багаж за България. Тежи като малка тухличка прасето, но аз ще ощастливя Веси най-вероятно да го мъкне в нейния багаж. Засега е прибран, скоро ще му направя “ковчег” от мехурчеста хартия, в който ще прекара времето, докато го “ексхумираме” със Здравко! Скапана история…