Ангел ни събуди отново рано сутрин. Този път в 08:30 бяхме на закуската, и с потрес видяхме пълен ресторант с още повече датчани. Явно няколко нови автобуса бяха изсипали „цвета на европейските консуматори”, които точеха зъби, куфари и кесии в очакване на ден за shopping. Ние хапнахме (в залата за пушачи, за жалост другаде нямаше места), и след малко почивка решихме да ходим към магазина. Междувременно видяхме, че пъпките на Ангел се увеличават и макар детето да няма температура очевидно става въпрос за нещо по-сериозно.
В магазина взехме една количка, сложихме Ангел вътре, и за два, три часа обиколихме целия магазин. Купихме едни хубави полу-спортни обувки за детето, заобиколихме отдалече магазина за играчки. Не че беше особен финансов или какъвто и да е друг проблем – единственото тук е, че не е хубаво да се разглезва малкия: не върви всеки път като минем покрай магазина да купуваме играчка, нали? След магазините поседнахме в едно от заведенията на първия етаж и изядохме по една мелба. Щем, не щем – Ангел яде малко от сладоледа и сметаната, пък какво ще става :(. Не можем да спрем детето – сърце не ни дава. Дано всичко да е ОК.
В хотела реших да пиша на Григор, за да го помоля за помощ по въпроса с Ангел. Основно не знаехме дали да викаме Бърза Помощ, и дали нещо лошо може да се случи, ако изчакаме и се консултираме с лекар чак когато пристигнем обратно в Дания. Григор даде своето мнение, което смятаме да послушаме, и което съвпадна с нашето. Просто неговата компетенция ми дойде като едно успокоение, от което имахме малко нужда, защото паниката малко беше започнала да се промъква между нас. До вечерта пъпките не бяха станали повече, нито по-малко – явно има някакво (може би временно) стабилизиране? Хубавото е, че все още няма температура. Дано няма и утре, иначе ще е тежък път – най-вече за малкия.
Вечерта купихме хот-дог за всеки (за малкия – без майонези и кетчуп) и изгледахме Shrek по TVN – някакъв полски канал за по-старички филми. Ужасен канал, ако питате мен – всичко беше дублирано на полски, и макар и да се разбира около 20-30% от говорът им (все пак са славяни като нас), ужасно е да слушаш как магарето на Шрек говори на полски?! Еди Мърфи е къде, къде по-як от някакъв полски актьор, който се мъчеше да го наподобява по един наистина жалък начин!
Легнахме около 23:00. Утре се прибираме – дано детето не е по-зле. Първата задача след като се приберем вкъщи ще е да повикаме лекар, за да реши той дали Ангел да ходи на детска градина или не. Ако е шарка – чака ни трудна седмица-две, защото малкия ще е само вкъщи!