Не паднахме, но загубихме! Загубихме квалификациите за Мондиал-2006. Случи се нещо подобно на онова нещо във Франция през далечната есен 1993-а, само че този път в нашата врата.
Здраве да е, ще дойдат новите квалификации за Евро-2008 :(. Ще доиграем някакси тези квалификации, дано успее треньорът да направи истински отбор за следващите…
Браво на унгарците. Мисля, че ако беше обратно положението, нашите щяха да са се отказали още към 80-тата минута, виждайки края на мачът!
Браво и на украинците 🙂 :). Обърнали Дания, ашколсун! И за това кураж се иска!
Само не разбрах дали европейския шампион Гърция би Албания?
то си е за ядосване, разбирам те напълно.
особено на фона на красивия гол на стилиян петров, играта на бербатов беше под всякаква критика (imho). няма ли най-после да преборят мързела в този човек или (ако не могат) да го махнат от отбора (или поне да не градят цялата тактика около него). май ще се окаже прав кристоф даум в мнението си за бербатов.
Хммм… Аз не го видях красивия гол – нямаше по кой канал да го видя.
Не мога да коментирам и играта на останалите: въобще не разбирам от футбол!
Но аз виждам тук една генерализация – ние, българите (особено в България) нямаме никакъв усет към “играта в отбор”. Научени сме да бъдем страхотни индивидуалисти, но когато нещата опрат до синхрон – тогава става много, много трудно :(.
Това го виждам навсякъде. Виждам го във футбола, виждам го в политиката, виждам го къде ли не.
Но и тук има нещо хубаво, защото изглежда на нас ни е трудно само да работим с други българи. Ако българин трябва да се наложи в международен екип – обикновено той успява да го направи. Факт, който според мене само потвърждава горното правило.
И на последно място – като всяка генерализация, и моята от по-горе си има своите прекрасни изключения, много от които аз лично познавам!
потърси го — заслужава си да се види. затова и толкова боли от мързела на бербатов.
колкото до генерализацията — аз мисля, че има два вида българи — единият вид, където и да отиде, ще бъде като дялан камък — винаги ще си намери мястото. другият вид са точно обратно — каквото и да ги правиш, където и да отидат, пак няма да стават за нищо. поне на мен не ми е било трудно да работя с други хора, но това може би се е дължало на средата, в която работех. така, че може и да си прав, затова няма ‘спорим’ :о)
а изключения винаги ще има — най-малкото за да потвърждават правилото :о)
btw как е синът? оправя ли се вече?
Ангел е добре, беснее по цял ден (той не е спирал, всъщност). Нови пъпки вече няма, старите завяхват, т.е. другия понеделник ще тръгваме на детска градина пак :).
И аз ще мога нормално да си ходя на работа!