Нормален ден, като за понеделник. Шоуто започна от сутринта – Ларс е в отпуска, а аз водя случая, по който работим от сума ти време. И сега разбрах от колко много scrap ме е пазил моят ментор.
Някъде около обед бях оправил всичко в релси, та следобед можах да свърша и малко по-сериозна работа. И с това денят се изтърколи – по-важното е, че не отиде ей-така напусто, а може да се отчете доста реално свършени неща :).

Вечерта летях съвсем малко :(. Мръднах една мисия напред, и след това бързо-бързо ме убиха. Лошото като те убият витруално е, че оставаш всъщност жив (и доста бесен – както беше в моя случай). Зарязах компютъра, изядох копанка със спагети (отново поздравления за нашата мама :Веси:) и след това изгледахме цели два епизода на “Приятели”.

Трудно се удържам от това да се предам, и да не пиша цял месец непрекъснато. Рискувайки количеството да задгърби качеството, съм решил да продължа с намеренията си, като слагам заглавия само на “стойностните” по моя преценка теми. Останалото ще е между другото… даже и категории се чудя дали да слагам (освен ако WordPress не ме подпре и не каже, че е задължително – не даде, неговата…).

Днес отново имах образователен курс “Как и защо да не се върнем за постоянно в България”. С други думи… четох български вестници :(. 🙁 🙁 ! И останах без повече думи. Не знам какво и как я мислим да я караме [работата], но нещата определено вървят от зле по-зле. Няма да ви занимавам с извадки, че ще заприличам на някой news-клошар (а такива и без това има предостатъчно). Може сами да отидете по сайтовете – препоръчвам ви СЕГА… и то май ви стига. Особено след като прочетете и коментарите.

Стига съм писал… за днес! И утре е ден, при това очертаващ се приятно скучен!