Днес е ден за новости :). Макар нормалните “съпортаджийски” проблеми да продължават, като че ли започнахме да свикваме с “новата обстановка” :).
Интересното се случи вечерта, вкъщи. Първо – всички компютри с Windows изведнъж се юрнаха да се ъпдейтват. Колосално количество кръпки, и все важни.
Второ, :Ангел: показа съвсем непринудено, че разбира първата си не-българска фраза (не че се е крил, но ние не знаехме)! Ето как се случи тoва:
Аз имах конферентен разговор с колеги. Доста дълъг (около 40 мин) – нищихме важен проблем. По време на разговора Ангел вдигна доста шум и беше озаптен от майка му и от моя бесен поглед (не мога да се карам по voice – хората ще чуят странен говор и ще се ослушат). Конференцияат продължи още малко, през това време детето (с гръб към мене и в другата стая) увещаваше майка си да стане от домашния комп, че да можел той да си гледа “Цар Лъв”.
Когато приключвах разговора, стандартната фраза “Ok guys, thank you very much, bye bye and see you later” се промъкна точно преди да затворя. Още не я бях произнесъл фразата до края, когато Ангел скочи в/у майка си с думите “Тати свърши вече, сега мога да викам!”.
WTF !?!?!?
Очевидно е научил поне “bye bye” вече, а какво още – само той си знае (или не знае). С нас говори на български, но майка му го наблюдава че играе с децата, и че те си вземат довиждане с него, т.е. явно има някакво общуване. Направо се изнервям, когато не разбирам до каква степен детето знае (или не знае) нещо. И няма начин да го разбера – поне не и докато не стане достатъчно голям, за да разбере че с мен може да говори и на друг език :).
Току-що му казах “Лека нощ”. И продължавам да се чудя (и да се радвам, не мога да го отрека) на случилото се…
Ако детето не те учудва, смайва и изненадва непрекъснато… значи не е дете. И трябва да се замислиш много сериозно.
(Теб шега, мен истина.)
Сега вече ме притесни :). Защото то не ме изненадва непрекъснато… само понякога… в повечето случаи съм добре подготвен!
Ще дойде време само да маркираш промените и да се учудваш как леко приемаш нещата 🙂
Гледайки отстрани бях достатъчно учудена на това кога се е научил да говори толкова въобще … 😉 Все си мисля, че е прекалено малък и все очаквам по-малко от неговата възраст. Май правя грешката да подценявам малките същества.
А защо не се опитате да вмъквате по някоя и друга фраза на английски, когато му говорите. Която фраза да му е лесно да я разбере (нищо, че е малък). И ти гарантирам нова изненада след време 🙂
@Nick: Ами аз определено не смятам да го уча на английски и/или датски, а да му помогна да си запази българския! Защото той прекарва голяма част от времето си в детската градина, където нещата са ясни: датски или английски.
Но той все пак е българин, поне по паспорт вероятно цял живот ще бъде такъв. Не че в момента детето има проблеми с нашия език – говори си го като всяко малко дете, но не смятам да изменям езика, на който се говори вкъщи – смятам че е важно, докато не отпиша съвсем България, а това вероятно няма да стане скоро!