Цяла седмица с родителите вкъщи определено може да е изпитание. Слава Богу, :Веси: се справя прекрасно с предизвикателството и не сме имали нито един конфликт, който да трябва да се решава от моят неоспорим авторитет :). Въпреки всичко обаче – усеща се напрежение понякога.

За жалост, татко скоро трябва да тръгва за България. На него му се остава за по-дълго, но всичко е така комбинирано, че няма как да стане. Така че във вторник той ще потегли за нови 2 дни пътуване по влакове, заедно с леля ми. Така е нагласено – баща ми връща лелята, която сега е при братовчедите в Германия, а чичо ми ще върне майка, някъде през март. Утре ще посрещнем леля и братовчедка ми, защото те искат да видят малкия. Ще погостуват един ден, и във вторник тримата поемат към Хамбург.

Тези дни нищо интересно не се случи. Блогът го показва – просто няма за какво да се пише. Някои идеи ми минават през главата, но не могат да се захванат – явно към този момент няма место в главата ми за тях. Въпреки, че е празна… странно!

Вчера дойде ADSL router-a от TDC. Някакво смотано CISCO 850. Което донякъде ме ядоса, защото аз разчитам мрежата да се рутира от компютъра, за да може той да предоставя wireless на ноутбука. Иначе трябва отново да размятам кабели, а това ще е лошо и досадно. В понеделник май ще трябва да си остана вкъщи, за да поговоря задушевно с момчетата от TDC, когато дойдат да инсталират нещата. Просто в тази си форма е неприемливо, а ми се ще да избегна купуването на wireless router :(. Ще видим – все пак пускането на интернетът остава с най-висок приоритет, ако трябва ще изтрая известно време и с този рутер, въпреки че не мога да разбера от какъв зор им е притрябвал.

Днес смятам да поработя мои лични неща. Другия уикенд очевидно ще е мои задачи, свързани с мрежата. Те се натрупаха от почти два месеца, времето „на сухо”.