Днес :Веси: ме насочи на интересна статия в СЕГА, която ми изправи косите :).

Някакви чичковци решили, че било време да се направи “морален кодекс” за блозите. Защото, разбийш ли, някое детенце любаво можело да дойде и да ми чете перверзиите, които сам съм си написал!

След като отърсих главата си от псувните и негативизма, който се породи в мен прочитайки тази статия, се замислих малко по-сериозно по въпроса колко е глупаво и наивно това “предложение”. Как някой ще каже какво да пиша (и какво не) в моят собствен сайт? За хостинга на който аз си плащам? Само защото дъщерята на тоз “някой” дошла, чела, и решила да си сложи въжето например!? Не че смятам моят блог за толкова въздействащ (глупости!), но това си е моето место, и ако някой психически лабилен (т.е. – склонен към самоунищожение) индивид го прочете и той му послужи като “спусък” – ами… лека му пръст… какво да направим?! Да се замислят тези, които са довели въпросния индивид до това състояние, и които са го оставили да се шматка ненаблюдаван из дебрите на Интернет.

Морален кодекс. Партията – майка и закрилница. Глупости на търкалета, породени от сковани във десетилетни окови (комунистически, патриархални, протестантски, каквито и да щеш!).

Айде, че пак ми дойде музата за псуване! Мразя да пускам постинги в категорията “Грозни”, а за днес това ми е втория. Спирам 🙁 !