Днес четох в новооткрития блог на Григор за това колко прекрасен ден го очаква. Вчера и аз си мислех така, но се оказа че неделята не донесе никакво удовлетворение там, където го очаквах.
Уви, пак сме там, където бяхме в петък. Нещата не са никак лесни, переспективата е да инвестираме още доста време в този проблем. Истина е, че това само изостря апетита, но сега в момента съм уморен, разочарован, унил и нервен. Прекрасна комбинация, като се има впредвид и това, че идва цяла нова работна седмица (чакайте бе, тя старата кога свърши?!). Не мога да кажа, че двата дни бяха загубени. Натрупахме още познания по проблема, но не можахме да го счупим – да намерим разковничето, което ще донесе така чаканото удовлетворение. Може би ни трябва късмет? Може би още препържване на още доста мозъци? Бог знае.
Днес ме питаха какво мисля за случая. И аз не можах да дам надеждата, която чакаха да чуят. Просто не върви да излъжеш клиент – как да му кажеш, че “всичко ще е наред”, като за момента не си сигурен кога и как това ще стане? Единственото в което съм сигурен е, че ще успеем да преборим случая, още повече когато с него са се заели най-добрите в областта си специалисти! Но човекът чакаше да чуе ден, срок :(. А аз нямах такъв…
Унил съм. Може би трябва да лягам? Може би трябва да гледам приятели? Или може би трябва да си разделим един-два големи шоколада с Ангел? Ще видим! Щом даже днешния постинг на Григор не ме въодушеви – значи трябва “химия”. Гледам – кабелната телевизия е отишла някъде. Явно още някой в неделя търчи да оправя проблемите на разни хора ;). Току-що говорих със съпортът на кабелаците – казаха ми, че за проблемът вече е съобщено и до 24 часа да очакваме включване. Явно тази вечер няма да гледаме сълзливата расистка драма, която Веси си беше избрала – ще има “Приятели” вместо това :).
Приятна нова седмица, приятели! Дано да донесе на всички нас очакваното удовлетворение, дано!
Позната работа, Дончо. И на мен ми се случва средно по веднъж на месец… Никаква светлина в края на тунела; знаеш, че трябва да хвърлиш всички сили и мисли в разрешаването на проблема; клиентът напира (и той си е прав); шефовете на 2-3 нива над теб нервни. Въобще кофти хава. Но пък после като ти светне нещо и видиш къде е проблемът (в повечето случаи е нещо “гламаво, но не очевадно”), нали знаеш как почваш да се чувстваш като да си на върха на света… Хубаво е да има проблеми за разрешаване, че иначе навлиза скуката (справка – постингът ти от вчера), но да не са всяка седмица, че доста бързо се уморява човек от постоянното напрежение 🙂
Успех!!
Да бе, ама сега се сетих че си бях дръпнал едни trials на Hallo 2 и на Age of Mithology, а пък само така си останаха…
Но другата седмица (ако пак не сме там), ще ги видя!
Всеки ден има такива моменти, Дончо. Но и те също носят красота в себе си, колкото и странно да звучи.
Отначало не ти се вярва. После ти се приисква да пробваш, но все не намираш достатъчно изобретателност, за да откриеш красивото в поредния проблем или гадост… Ако обаче не се откажеш на този етап (а той е дълъг), малко по малко почваш да откриваш. Горе-долу както човек се учи на нещо, което му е абсолютно непознато – да ремонтира автомобили, или да аранжира цветя, да подкастря лоза… според човека.
Радостта от тези първи моменти е голяма. Там, където другите виждат само скука и гнус, ти откриваш самороден диамант. И запомняш как си го открил, и в арсенала ти влиза един начин. После друг. После трети…
И понеже е приятно, когато успееш, те се трупат неусетно. Докато един ден не забележиш – най-често защото някой друг ти го е казал – че дните ти са слънчеви и прекрасни, дори тогава, когато за другите са сиви и скучни. Промяната е станала неусетно. Научил си се.
Между другото, не успях да разчета коментара ти при мен, сигурно е от енкодинга. Базовият на системата с блога ми е UTF-8… А пък ценя думите ти, и бих искал да си го имам! 🙂
@Григор:
Покорно благодаря за добрите думи! Радвам се, че те идват от теб, защото според мен ти си от ценните хора на този свят. Хора, които могат да напишат нещо като “Царството на сънищата” не могат да бъдат определени другояче!
Колкото до омазаният ми коментар в блога ти, предполагам той идва от т.нар. pingback, който WordPress прави, когато спомена линк към друг блог в моя. И понеже блозите ни “говорят” на различен енкодинг – то той се е омазал. Спокойно може да го оставиш изтрит… той просто сочи към парчето от моя постинг по-горе, което те споменава ;).
Поздрави!
Д.
Хи хи – gaming, а???
Ако хересваш Age of Empires, Age of Mythology също ще ти хареса. Е, аз нея не съм я играл де, ама покрай Рождество си купих Rise of Nations Gold, че беше неприлично евтина, и има игри до 3 ам през работен ден от време на време и на другата сутрин едва ставам. Иначе Halo 2 се играе по-добре с няколко XBox-а вързани и много хора да играят… Тук имам едни колега, дето средно по един път на месец правят Halo парти 🙂
Дано си оправиш проблема до другия уикенд.
Приятна седмица!
Да взема и на теб да ти препоръчам Законите на Мърфи наопаки 🙂
Има една хубава приказка: Когато водата е вече до устата, горе главата! 🙂 Също и: Много лошо не винаги е за лошо! Преди да се оправят нещата, трябва достатъчно да се влошат. А снощи си харесах фраза от “Тримата глупаци” – Съществувам, да му мислят другите!
Малко оптимизъм никога не вреди 🙂 Споко, ще оправите работния проблем. Аз с моя се мъчих близо шест месеца.. И стана в най-неочаквания момент! Честно казано, хич нямаше да се радвам толкова, ако не бях рискувала (и загубила) много.. Струва си, с други думи 🙂
И аз се блъскам как едно GUI Windows приложение да стане конзолно, че ако може и като service. Проблемите са за да се решават. Изнервяш се до крайност и нищо не става.
Трика, който използвам е да зарежа нещото за ден-два. Да ми се изпразни мозъка. След това вече гледаш от малко по-различен ъгъл.