Month: January 2005

Просветление

Просветление

Днес мисля, че унищожихме проблема, поне в по-голямата му част.

Хубавото е, че клиентът скоро ще е в крак. Лошото е, че се случи така че повечето светлина беше в/у мене. Истина е, че аз като разработчик, в крайна сметка открих дефекта. Но е истина, че другите около мен нямаха шанс (те не знаят С++), но и аз нямаше да успея да го оправя, ако колегите не бяха си свършили перфектно и тяхната работа.

Трябва да запомня това, защото аз бих се подразнил, ако бях на тяхно место.

Чакаме утрешния ден, който трябва да потвърди, че всичко е ОК. Дано!

Морален БЛОГдекс?!

Морален БЛОГдекс?!

Днес :Веси: ме насочи на интересна статия в СЕГА, която ми изправи косите :).

Някакви чичковци решили, че било време да се направи “морален кодекс” за блозите. Защото, разбийш ли, някое детенце любаво можело да дойде и да ми чете перверзиите, които сам съм си написал!

След като отърсих главата си от псувните и негативизма, който се породи в мен прочитайки тази статия, се замислих малко по-сериозно по въпроса колко е глупаво и наивно това “предложение”. Как някой ще каже какво да пиша (и какво не) в моят собствен сайт? За хостинга на който аз си плащам? Само защото дъщерята на тоз “някой” дошла, чела, и решила да си сложи въжето например!? Не че смятам моят блог за толкова въздействащ (глупости!), но това си е моето место, и ако някой психически лабилен (т.е. – склонен към самоунищожение) индивид го прочете и той му послужи като “спусък” – ами… лека му пръст… какво да направим?! Да се замислят тези, които са довели въпросния индивид до това състояние, и които са го оставили да се шматка ненаблюдаван из дебрите на Интернет.

Морален кодекс. Партията – майка и закрилница. Глупости на търкалета, породени от сковани във десетилетни окови (комунистически, патриархални, протестантски, каквито и да щеш!).

Айде, че пак ми дойде музата за псуване! Мразя да пускам постинги в категорията “Грозни”, а за днес това ми е втория. Спирам 🙁 !

ICQ проблеми отново!

ICQ проблеми отново!

Последните 2 дни бях в командировка. Малко неочаквана, уж за един ден, но стана за два. През времето на командировката не ползвах ICQ, достатъчно и друга работа си имах.

Вчера се върнах и с удивление разбрах от Веси, че съм бил през цялото време онлайн. Сетих се аз за неотдавнашните проблеми, свързани с ICQ, и веднага проверих – invalid password, естествено! Попсувах доста, потръшках се, повайках се, и реших да видя какво мога да направя по случая. Още по-дразнещ беше факта, че изродът, който се беше възползвал, беше онлайн и в момента!

С още по-голямо удивление разбрах, че primary mail-ът ми очевидно не е сменен?! И си получих паролата по пощата… след това си я смених и отрязах говедото.

В главата ми се въртят няколко досадни въпроса:

1. Защо не са ми сменили primary mail-ът?! Така и така са ми взели номерът – можеше веднъж завинаги да ме отрежат
2. До кога ще имам пак номерът си и няма ли скоро да го загубя пак?
3. Как са ми взели паролата? КАК? Нали смених идиотските primary мейли?

Опитах се да си сменя паролата на истински сложна такава. И сега разбрах защо и преди не съм сложил сложна парола: ICQ изглежда имат странно разбиране за това “що е то парола”:

* Максималната дължина на паролата е 8 символа. Минималната е 6! Т.е. – паролата ви може да е само между 6 и 8 символа;
* Не се приемат local symbols, т.е. не мога да имам кирилица. Това още повече редуцира нейната разнородност

Е, сложих си аз парола, но не е нищо особено. Естествено че е трудна за brute force, но тя и предишната беше трудна?!

Ще видим. Не съм обнадежден. И няма никакъв начин да си върна ICQ номера, ако ми бъде откраднат както трябва. Предишния опит ясно го показа – ако не бяха приятелите, нямаше да имам никакъв шанс!

Истински уикенд

Истински уикенд

Днес и утре почивам. Защото е уикенд. Не се чудете, въпреки това, че проблемът продължава да стои, аз си почивам и си мисля какво и как ще продължаваме да правим по-нататък.

Факт е, че проблемът е сериозен, факт е обаче и че огромен потенциал е организиран, за да се справим с него. И ще се справим, скоро! Защото клиента страда.

Днес Ангел ми напомни да ви осветля относно едно нещо, което леко попреобърна представата ми за това какво е съвременното общуване дядо <=> внуче :). Всичко се случи преди около 15 дни по следния начин:

> Ангел (тананикайки си):
> Лека Малица, лакията тече,
> а тлевата – зелена салата!
>
> Аз: WTF ?!?!?

След светкавичното разследване (проведено този път не от Бат Бойко Борисов, което ме учудва, би следвало дългите му, хммм, крайници, да стигат и до Дания) се оказа, че дядо Ангел го е научил на “някои песни”, останали от отминалата му младост! На дневен ред дойде проблема какво да правим?! Естествено, че нищо не можем да направим – това дефакто си е любимата песен на детето вече… Може само да се надяваме да я забрави с времетo (което очевидно няма да стане, ако се има впредвид опитът ни досега с подобни надежди).

Тошо от Черно Фередже

Не бих казал, че е любимата ми песен на мене, но то не попречи човека почти да ни събуди тази сутрин с нея :).

Все пак не е най-лошото, което той може да научи, особено като се има впредвид факта, че аз слушам доста от “Черно фередже“, нали? Представям си как Ангел научава “Калугер ме гони” (една от любимите ми, и в постоянната селекция от ring tones на телефона ми) и я пее с пълен глас в някоя кръчма, о-ле-ле!
Хмм, сега като споменах Фереджето и се сетих, че Тошо ми разправяше като се видяхме точно преди да заминем, че щели да издават нов албум “някъде около Ноември”. И аз му обещах да му припомня, че го искам… ще взема да му драсна един мейл!

Сагата при нас продължава да набира скорост. Но вече като че ли започват облаците да се поразсейват, но все още вали като изведро.

По думи на по-стари колеги – подобна жега отдавна не е наставала – нищо че температурите са най-ниските засега от началото на тазгодишната зима. Но ще го преборим – няма начин да се измъкне. Този тип проблеми съществуват само до моментът, в който дойде “просветлението”. След това – всичко става въпрос на свършване на определена работа.

И днес повече от 10 часа в офиса. Но поне си тръгнах доволен. И утре е ден, нали? А дали ще е Денят? Ще видим.

Сега гледам реклама по телевизията на The Aviator. Утре вечер, ако всичко е ОК в офиса, с Веси ще ходим на кино. Ще гледаме “Фантома на операта” – може да се каже най-любимото ми класическо произведение. Интересно ми е какъв ли филм са направили за него – отзивите засега са добри, но докато не видим – нищо не се знае. Аз съм с големи очаквания, но какво ще се случи ще узнаете утре вечер. Най-много да напиша, че съм седял пак в офиса до нам-колко си часът и като съм се прибрал Веси ми е била бясна… Но горещо се надявам утре да е по-нормален работен ден и да успея да свърша и планираните лични задачи (някои от тях – отлагани за повече от седмица поради този проблем, който нищим).

Иначе тук е интересно :). Идват избори, и сега имаме плакати. Навсякъде на велпапе или на талашит са залепени плакатите на участниците в изборите, и самите дървении са вързани за стълбовете. Предполагам, че в денят след изборите (или денят преди – денят на размисъл) всичко ще е изчезнало. Това си им е в кръвта на местните – изпипват всичко до последния детайл. Законите ли ги карат, моралът им ли е такъв – не знам. Но факт е, че и в България има закони. И пак факт е, че все още оттук-оттам се зъби по някоя пожълтяла от времето физиономия – още от предишните избори. Направо ми е интересно колко ще са сериозни тук и какви закони има… Ще взема да питам колегите утре – само да не ме изгледат странно, защото за политика при нас много-много не се говори, особено в момента ;).

GMail Spam Filter смърди!

GMail Spam Filter смърди!

Нервен съм!
Не само защото все още проблемът, с който се борим, стои. А и заради ГМайл. Вярно, че е безплатна услуга. Вярно и че е всичко останало на момчетата им е супер яко. Но как можаха да разработят толкова загубен SPAM филтър – не знам!

Да разгледаме проблемите:

1. Някои писма твърдо е решил, че са спам. Каквото и да му кажеш – с времето не се научава. Спам са и това е!
2. Други обаче (откровен спам) въобще не ги брои за спам. И пак – каквото му кажеш – няма значение – то се отнася за текущото писмо.

Филтърът по никакъв начин не се учи. Има някакви малоумни алгоритми, които и аз не знам на какво се базират. “Сексуалният” спам се филтрира добре, но всичко останало – изключително зле. Най-редовно писмата от CNet отиват във спамът, най-редовно спамът от блога ми (задържаните за модерация коментари) идва в inbox-ът. Но някои от спам-коментарите (тия със сексуална насоченост) правилно отиват във спам папката.

Момчетата от ГМаил трябва да поработят сериозно върху този Филтър. Така е пълна излагация, а е срамота точно Гугъл да не знае кои са спамерите в този свят!

Нервен съм!

Работеща неделя

Работеща неделя

Днес четох в новооткрития блог на Григор за това колко прекрасен ден го очаква. Вчера и аз си мислех така, но се оказа че неделята не донесе никакво удовлетворение там, където го очаквах.

Уви, пак сме там, където бяхме в петък. Нещата не са никак лесни, переспективата е да инвестираме още доста време в този проблем. Истина е, че това само изостря апетита, но сега в момента съм уморен, разочарован, унил и нервен. Прекрасна комбинация, като се има впредвид и това, че идва цяла нова работна седмица (чакайте бе, тя старата кога свърши?!). Не мога да кажа, че двата дни бяха загубени. Натрупахме още познания по проблема, но не можахме да го счупим – да намерим разковничето, което ще донесе така чаканото удовлетворение. Може би ни трябва късмет? Може би още препържване на още доста мозъци? Бог знае.

Днес ме питаха какво мисля за случая. И аз не можах да дам надеждата, която чакаха да чуят. Просто не върви да излъжеш клиент – как да му кажеш, че “всичко ще е наред”, като за момента не си сигурен кога и как това ще стане? Единственото в което съм сигурен е, че ще успеем да преборим случая, още повече когато с него са се заели най-добрите в областта си специалисти! Но човекът чакаше да чуе ден, срок :(. А аз нямах такъв…

Унил съм. Може би трябва да лягам? Може би трябва да гледам приятели? Или може би трябва да си разделим един-два големи шоколада с Ангел? Ще видим! Щом даже днешния постинг на Григор не ме въодушеви – значи трябва “химия”. Гледам – кабелната телевизия е отишла някъде. Явно още някой в неделя търчи да оправя проблемите на разни хора ;). Току-що говорих със съпортът на кабелаците – казаха ми, че за проблемът вече е съобщено и до 24 часа да очакваме включване. Явно тази вечер няма да гледаме сълзливата расистка драма, която Веси си беше избрала – ще има “Приятели” вместо това :).

Приятна нова седмица, приятели! Дано да донесе на всички нас очакваното удовлетворение, дано!

Позагубил съм тренинг…

Позагубил съм тренинг…

Тази седмица ситуацията се получи такава, че се наложи да се работи събота и неделя. Понякога има проблеми, които просто трябва да се решат – иначе не може да “дойде утре”.

Един такъв проблем ни накара да работим този уикенд. Бих казал – хареса ми! Ще кажете “баси и перверзникът”, но бях усетил че започвам да ръждясвам, да се превръщам в човекът, който си тръгва навреме, който не работи извънредно и който като се прибере обува чехлите и сяда пред телевизора (макар че още това не го правя).

Е, сега си го получих! Доволен съм, че имам предизвикателство, с което трябва просто да се сдавя и да го удуша ;). Засега то ме е хванало яко за гърлото, но мисля че ще успея да се отскубна и да го сдавя на свой ред… тези дни! Днес си изкарах нормален работен ден, интересен и изпълнен с предизвикателства. Някои от тях реших, за други четох и сега горя от желание утре да ги пробвам.

Може би напълно съм се побъркал!? Младостта не се връща, онези времена няма да дойдат. Спомням си Кучето Нанев, спомням си Д’Кодер, спомням си Лупата. Времената, в които стояхме в гараж, приспособен за офис, и блъскахме клавиатурите на една 386-ца и една 486-ца. С Цели Осем Мегабайта, на Цели 32 MHz! Не се смейте – това бяха супер машини, и пред нас имаше супер предизвикателства. И като че ли се справяхме по-добре тогава.

Сега сме разделени. Не само от километрите, но и от… годините… отрицателните емоции… различните интереси… Някой път ще ви напиша повече. Сега ми стана криво. Лека нощ!

Липсваща дума!

Липсваща дума!

Днес сутринта (докато клечих на “едното място”) ми хрумна Отговор! Отговор, който търся от много време.
От много време ме мъчи един въпрос: защо ние, българите, не сме “reasonable“. И възможният отговор ми хрумна точно днес. Ами ние нямаме такава дума! Наистина – поне в моят беден българско-английски-български речник тя липсва!

Опитах се да я намеря превод. Websters ми предложи вариантите:

  • “умерен”? Не, определено не, това не е превода на тази дума. Това по-скоро е синоним на значението на думата, но не и истинският и превод!
  • “сносен”? Хайде де, “be reasonable” != “бъди сносен”. Не става!
  • “способен да мисли”, “разумен”? Хмм, това като че ли може да влезе в положение, но това не е една дума, нали? Освен това като че ли си има друга дума за “разумен”, нали?
  • “с разума си”, “логичен”? Не, и това не е директен превод, а обяснение на думата. “Логичен” също си я има като отделна дума в не-българските езици!
  • “приемлив”? И тя не става, просто и тя е синоним!

И как може да искаме от нас да сме “reasonable”, като от малки не можем да научим тази дума? Това е причината – да знаете.

Ако някой все пак може да ми намери истинската българска дума ще съм му много благодарен!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text