Днес бяхме на разходка в двореца „Сан Суси”. Това е била някаква резиденция на някакъв местен управник. Може би тези от вас, които са запознати с историята повече от мен, ще се смеят на неосведомеността ми, но това е положението – човек не може да знае всичко, особено когато не си дава зор да знае ;). Историята винаги ми е била не особено приятно занимание, наедно с географията и други подобни досадни науки.

В ранния следобед с Минко и :Веси: се приготвихме, и след около 10 мин бяхме вече в центъра на Потсдам – на около 100-тина метра от Сан Суси. Отначало аз мислех, че ще ходим пеша до двореца, но 20 минути в лекия, но студен дъжд изглежда не беше перспектива, която се харесваше на Веси и Минко. След като паркирахме колата, до двореца имахме само 5 минути ходене. Който иска – може да хвърли един поглед на снимките от деня. Не бих казал, че са най-доброто което мога да направя, но в това дъждовно време аз като че ли пазех повече обектива на апарата, отколкото гледах за качеството на кадъра, а и каква ли хубава снимка може да се получи от мрачно време… и от фотограф като мен – просто комбинацията не струва ;).

Мисля, че дворецът би бил много по-красив през пролетта и лятото. Сега той е подготвен за зимния период – за снеговете и ледовете, които нормално са по тези ширини. Ако се чудите какви са тия сиви къщички, които се виждат по снимките – това са статуите, всяка от която е опакована във водонепромокаем кожух, и след това поставена в такава сива къщичка. Понеже имат много статуи (само аз преброих над 50 такива къщички) – явно това е най-качествения начин да се съхранят тези неща. Имайки предвид фактът, че всичко тук е автентично (т.е. – както си е било направено преди 100-200 години), собственикът на музея прави всичко възможно с най-малко разходи и най-качествено да запази нещата както са си.

Поразходихме се из градината пред двореца (отново – доста загрозена поради зимата – няма зеленина, няма фонтани – нищо), поразходихме се из паркът – дърветата голи, статуите – в сивите си къщички, и след разходка около чайната решихме, че за днес стига толкова мокро и дъждец и че е време да си ходим.

Твърдо смятам, че през лятото човек може да прекара много приятни моменти из парковете на Сан Суси. Но днес разходката беше просто едно от нещата, които „трябва да се свършат”, просто елемент от задължителната програма. И като такъв, от приятно очакване тя се превърна в леко досадно задължение. Но ако дойдем по тези ширини през лятото, определено ще използваме няколко часа, за да видим дали този път няма да е много по-приятно. И почти съм сигурен, че ще бъде.