Днес е последен ден. Едновременно от 2004-а и от визитата ни в Германия. Утре следобед летим обратно вкъщи. Малко ме жегна под сърцето, защото това вкъщи всъщност не е съвсем вкъщи, а в Копенхаген – един град, който за три месеца едновременно стана и не стана наш дом. Стана, защото намерихме жилището си, работата тръгна с пълна сила, и може да се каже, че се установихме стабилно. Не стана, защото три месеца не могат да заменят цял един пълноценен живот, който трябваше да оставим в България.

Ако ще четете по-долу, да знаете че текстът хич не е празничен. Предупреждавам, за да не се чувствам отговорен за развалени настроения.

Сега, пишейки тези думи, отлитам в Гълъбово, Пловдивско. Там нашите приятели празнуват поредната „гълъбовска” нова година, камината сигурно гори уютно, манджите са почти готови, и купонът се подготвя с пълна сила. Мъчно ми е за тях, мъчно ми е за това, че не сме и ние там. Мъчно ми е за цялата компания, за Мария, за Змея, за Гого, за Афанасчо и за всичките останали наши приятели, които сигурно мислят и те за нас и им липсваме не по-малко. За кой ли пореден път се замислям за грешката, която направих като не се реших на твърда позиция относно Коледа и Нова година в България. Но никой не ми е виновен – тогава мислех, че не трябва да се прибираме толкова скоро след Заминаването. Защото ако го направим, след десетината дни на купон ще изживеем мъката по раздялата отначало, с пълната и сила.

Сега обаче ми е много криво. Защото пропуснахме много, и все неща които не може да се измерят с нищо. Не че тук не съм при хора, които ни приемат и обичат. Но… сигурен съм, че в България щеше да ми е много по-топло и по-уютно. Урокът вече е научен – догодина едва ли ще допусна това да се случи отново, ако имам достатъчно време за отпуск по Коледа и Нова година. А ако имам достатъчно желание – и време ще се намери.
TODO: да си прочета този постинг догодина около Септември!.

Говорейки за догодина, не знам обръщали ли сте внимание на календарът около Коледа 2005-а: ужасен е по отношение на датите на празниците. Не съм гледал другите празници (основно защото не ги знам кога ще са те в Дания), но Коледа и Нова година са точно събота и неделя. Т.е. – няма допълнителни почивни дни :(. 24.12.2005 – събота, 25.12.2005 – неделя. 31.12.2005 – събота, 01.01.2006 – неделя. Това означава само едно – ако иска човек да има догодина „нормална” Коледа и Нова година, ще трябва да пожертва поне 6 или 7 дни отпуск. А дали аз ще имам толкова, ще видим.

Сега се сетих, че покрай бързането и след това покрай пристигането тук въобще забравихме, че Иван и Албенка трябва да имат вече рожба. Сещайки се направо извлякох Веси от спалнята (май спеше с Ангел, но вече не спи :)), за да им звъннем. Но уви – никой не вдигна телефона – явно и те са се улисали в новогодишни емоции. Дано са приятни – от сърце им го пожелавам! Дано и не ни се сърдят много и не приемат това за поредния знак, че се отделяме все повече от тях :(. Защото на мен на това ми прилича, уви. Просто не мога да си представя как бих пропуснал толкова голямо събитие, ако бях в България – защото щеше да е невъзможно да се пропусне – величината му е твърде, твърде значима! Но на 2000 км… уви.
Иване, ако случайно четеш това – извинявай. От приятелите не се очаква да пропускат тези неща. Виновни сме, и нищо не може да ни извини. Надявам се да се чуем по-късно тази вечер.

Слушам – долу текат новогодишни приготовления. А на мен едва ли не ми се реве :(. Ще трябва бая да се стегна, за да не разваля празника на :Веси: и на останалите около мен. Те с нищо не са ми виновни, даже напротив – длъжен съм да не давам да се разбере, че имам някакъв проблем. Като изключим развалянето на празника – даже биха могли и да се обидят.

Чудя се дали моят съсед – „интернет-провайдър”-ът ми вкъщи си е оправил Интернета. Много се надявам всичко да е ОК, че нещо последните дни преди да заминем нямах достъп от вкъщи, а това е много лошо! Тогава поне идваха празниците, можех да си позволя да мисля за други работи. Сега нещата стоят другояче – знам ли кога скапаняците от TDC ще се сетят и за моя ADSL – до тогава ще трябва да задоволявам „долни страсти” само с пиратската връзка. И ако съседът не се оправи, няма да имам връзка. А дали пък човека не се е усетил, и някак не е успял да разкара пиратът? Може и това да е… но не съм сигурен. Твърде сложно ми изглежда, за да разкарва пиратът по този начин – много по-лесно е ако се усети да си включи защитата на връзката, отколкото да оставя мрежата отворена, но да филтрира всички IP-та освен неговите евентуални такива.
Фактите обаче говореха лошо на заминаване: намирах мрежата, виждах я като отворена, но всеки опит да се свържа с нея завършваше трагично – връзката увисваше и не успявах да се свържа. Слагането на статични IP/gateway не помогна – просто нещо не беше наред. Дано просто access point-ът да е имал нужда от рестартиране. Тъй или иначе – още утре вечер ще констатирам дали има промяна или не.

Скоро празникът започва… ще трябва да бягам да се бръсна. От все сърце желая много весел празник на всички наши скъпи приятели, които сте толкова далече от нас.

На всички тях, и въобще на всички четящи тук пожелавам – да сте много здрави през идващата година, а и не само през нея. Късметът да не ви напуска, и винаги да се намира някой, който да ви дава нужната подкрепа в тежките моменти (които неминуемо се случват, въпреки хубавите ни пожелания)! Но когато имаш правилният човек до себе си – моментът минава по-бързо и по-безболезнено. Затова и ви пожелавам – никога да не губите правилните хора. И никога да не чувствате тяхната липса! Не само през 2005-та, въобще!