Ето – отново голяма дупка в моя блог. Но така се случва понякога. Сега ще ви въведа набързичко в нещата, с после ще попълня един-два дни назад също (т.е. – гледайте и назад за нови постинги).

През изминалата седмица започна преместването ни на новото место. Още не е приключило, защото имаме неща да довършваме, но като че ли вече е към края си. Големия проблем засега остава липсата на телефон и на Интернет. На 09.12. чакам телефонния техник, който да сложи статичен телефон, който някъде до още месец трябва да стане АДСЛ линия. Датското “БТК” (тука му викат TDC) хич не си поплюва, като стане въпрос за срокове – за АДСЛ се чака от 4 до 6 седмици… и никой не ти казва защо. Добре поне, че телефона ще дойде за под 2 седмици! Взел съм един модем от колегата Ларс (да, знам, шок и ужас, но понякога така става) и ще карам с модема докато дойде истинското решение. Добре поне, че десет от дните през които ще съм в затъмнение няма да съм вкъщи – все пак идва Коледа и трябва да се ходи на гости.

Апартамента, който с Веси избрахме, е в Шарлотенлунд – едно от предградията на Копенхаген. Интересно стечение на обстоятелствата: вчера открихме, че и българското посолство също е в Шарлотенлунд. Даже нещо повече – на една крачка от новото ни жилище. Като казвам “ново”, не се заблуждавайте. Не е много ново. Блокчето е поне на 30-40 години. Но възрастта му въобще не му личи, като изключим някои архитектурни решения от 1960-а. Нашия блок както всичко около нас е добре поддържан, чист, спретнат и приветлив. Наоколо има много зеленина, точно срещу входа ни има детска площадка, която Ангел “изпробва” още първия ден и след това трудно успяхме да го приберем вкъщи! Харесахме жилището основно поради няколко причини:

* Точно правилната големина е. Две стаи (едната по-мъничка, но и Ангел все още е мъничък), хол и кухня. 74 кв. метра, повече не са ни необходими засега.

* Много, много, много добър наем за жилище от този тип и в този район.

* Близо до работата ми. Тук лекичко се пообъркахме, защото макар георграфски да е близо, реално се получава че е само 10 минути по-близо (като време за път). Но пък пътя като цяло е по-малко, а и да се ходи повече пеша е здравословно. Така или иначе, скоро планирам да се присъединя към огромната армия велосипедисти, защото 1600 крачки всяка сутрин и вечер ще са твърде много за дебелия ми задник. А аз обичам задника си, макар и да е дебел. Затова ще го возя – засега на колело, а после и на кола (защо колата ще е после ще обяснявам в някой друг пост – засега само ще кажа, че Дания е данъчния ад на Земята).

* Шарлотенлунд. Както казах вече, това е едно прекрасно, зелено, ниско (няма сграда, по-висока от 3-4 етажа) “градче”. Слагам кавичките, защото всъщност целия остров Зееланд представлява едно голямо “селище”, разделено на райони които си имат имена. Очевидно преди това са били отделни селища, но поради застрояването се слели. Копенхаген е в пракическата среда, макар и георафски да е в един от краищата на острова. Имахме шанс да вземем жилище и там, но първо беше излишно скъпо, и второ – беше много далече от работата.

Като цяло – засега сме много доволни. Ще видим дали няма “скрити недостатъци”, но така или иначе – там сме и ако сме в Дания – ще бъдем там през следващите три години.