Днес Веси ми се похвали, че приключи със зъбите си. В смисъл – още са си там, но вече са здрави!
И че аз трябва да се обадя на зъболекаря ни, за да си уговоря час(ове). Ох, колко ме е страх! Мразя зъболекари! Коцето е много точен пич и зъболекар-хакер, ама… все пак зъболекар! Как да не мрази човек офиса му, гадния стол, миризмата на зъболекарски химии, и особено онзи зззззззззззззззвук (аййййй, мале!). МРАЗЯ!
Но май трябва да се ходи. Защото иначе… става само по-зле. И след това още по-сериозно лечение, и още повече пробивно-къртачни дейности. Някои – може и с пълна упойка, ако отложиш твърде много време. Но правотата на тези твърдения хич не прави по-лено предстоящото!
СТРАХ…
Е, и аз мразя да ходя на зъболекар. Но все пак трябва да се ходи. Гледай да не мислиш за това много-много. И тъй, уж случайно си се озовал в точно определен час пред кабинета. И що да не влезеш да поздравиш доктора. И той що пък да не ти погледне в устата.. Демек – не му мисли, не се шашкай и ще стане като на игра 🙂
На мен като ми извадиха злополучния мъдрец /час и половина операция при лицево-челюстен хирург/, първата ми работа беше да попитам дали може вече да запаля цигара 😉 Ми, така де. Час и половина статично положение, няма как да не му се допуши на човек 🙂
Колкото повече отлагаш, толкова повече ще те е и страх. А след като приключи работата, най-вероятно да си кажеш: “Е, само това ли беше? Че аз очаквах да е много по-зле”. 🙂
Ми ние от глад ли да умрем? Горката ми зъболекарска душа, ще отиде на небесета, чиста и неизвадила нито един зъб ;-(
Свърших!
Днес беше последното изтезание :). Всичко си казах – особено на ултразвука на зъбния камък!
Два самосвала излязоха, добре се продадоха. Основите срещу нас са практически мои!
Ура!
Тцъ-тцъ, докъде ще я докарат secret service, щом като хорицата от един УЗВ проговарят. Май само на черно-белите ленти остахана „класическите“ средства за разпит…