Уикендите винаги са били най-омразното време от всяка командировка. Тази за сега не прави изключение.
След доста трудно петъчно преместване и доста късно стоене петък вечер, естествено се успах за съботната закуска. Събуждайки се в 10:30 тя беше вече в историята. Но щом не съм се събудил, значи не съм бил и толкова гладен…
Първото нещо за денят беше обмяната на пари и плащането на хотела. От една страна – бюрата работеха само събота (и исках да свърша с това колкото се може по-бързо), а от друга – не исках да държа толкова пари в кеш у мен. Слизайки долу, и започвайки да разпитвам новата рецепционистка, с потрес разбрах, че е българка :). Трябваше да се досетя – момичето веднага ми направи впечатление с чара си – още дори преди да си отворя устата да я попитам на английки нещото, което имах да я питам – и тя да ми отговори на български.
Поговорихме си, след което аз отидох да сменям парите. Използвах добре познатия ми чейндж (този път – като за съботен, курсът беше по-нисък почти с 1%). След като смених парите и си купих карта за разговори, веднага се върнах в хотела, за да се разплатя за първите нощувки.
Качвайки се обратно в стаята си, реших да пробвам новата карта за евтини разговори с България. Струва CHF10 и ми даде 48 минути разговор с Пловдив. Което иде да покаже, че цената на картите от типа на Орбифон е еднаква в България и Швейцария. С разликата, че телефоненят разговор тук е безплатен, което съвсем не е така в родната ни Бе-Те-Ка-тковина.
Не очаквах да ми докривее толкова след разговора с Веси. Как само се почувства липсата през тези 1000 км, които ни разделят. Така ми се щеше някак с магия да се пренеса за тези два дни в Пловдив, и след това пак да се върна тук. Не ми трябваше никаква Женева, езера или мрачното им съботно-неделно небе – просто искам да съм при Веси и Ангел в Пловдив. Но (тук е моментът злата съдба грозно да се ухили) – това няма да стане по-рано от 40 дни, считано от днес. Веси може и да успее да дойде при мен, но Ангел няма да видя по-рано от 30.07. Но знае ли човек – понякога стават чудеса…
След разговора с България се почувствах толкова криво, че трябваше заължително да изляза. Малката хотелска стая така ми отесня, че щях направо да се побъркам. Е, излязох – и без това имах да търся евтин магазин – трябваше да купувам ядене за уикенда. И така – отправих се в търсене на МАКРО (това е едната верига големи магазини тук – от тези по на 5 етажа, където продават всичко без трактори и автомобили).
След дълго търсене в дъжда (за капак на лошото ми настроение заваля като из ведро) най-накрая намерих входа за магазина. И вече пазарувах.
Предвид, че бях тръгнал за храна, а храната е последното което се купува от всеки магазин, първо се отбих в електрониката (хе хе хе). Нищо особено – цените като в БГ, ако не и по-скъпи даже. Но намерих нещо, което отдавна търся – мини статив за цифровият ми апарат. Цели 40 франка (52 лв) – цена като в България, с тази разлика, че в България това го няма. Стативът е истинско бижу… въпреки това, че е на SONY. Става 10 см като се сгъне, има си страхотна торбичка за носене – абе, заслужава си парите!
След електрониката пообиколих и останалите щандове – нищо кой-знае колко интересно. Време беше за храната. Е, там вече яко се изложих – може да се каже, че си купих неща само за две яденета, но за сметка на това се заредих добре с пиене – кока кола (с отстъпка!), и Хайнекен. С кой ли ще го пия този Хайнекен, но… някак си трябваше да си го купя! И до сега съм изпил само две (даже в момента довършвам втората кутия, а сме вече неделя вечер) – нещо не върви, когато си сам :(.В България за два дни ще изпия сигурно 3 пъти повече, особено покрай тези мачове.
Неделята не беше никак, ама никак по-особена. Като изключим ходенето до летището на разузнаване, всичко останало беше “ежедневно” – от типичното “уикенд в командировка” ежедневие. Компютър, ”Приятели” (сериалът, при липса на приятели от плът и кръв наблизо), работа (макар и моя си, все пак работа). Гаден уикенд. А, да, и дъжд, и гръмотевици – за да не ме обвини някой, че не съм се разхождал (не че много ми се разхождаше де, просто бурята ми дава перфектното оправдание и за пред себе си). Но какво пък, ще имам още ПЕТ (БОЖКЕ!) уикенда тук – може пък да се излъжа да се поразходя някой – например този в който ще сме с Веси (дано, дано да успее да дойде, инак ако чуете за масови убийства извършени от някакъв психопат в Женева – да не се чудите кой е откачил)!
Сега стоя тук, пиша си блогчето, което утре ще публикувам, и се чудя с какво да си изпълня вечерта. Май пак ще е с работа… “Приятели” започнаха да вървят твърде бързо – сигурно съм изгледал поне 20 серии тези два дни. Ще вземат да свършат – и какво ще правя след това?!
И да знаете – ако възнамерявате да ядете в хотелската си стая – носете си прибори :(. Това го забравям всяка командировка – а до сега имам минимум 100 дни в командировка за последните няколко години. Както и да е – може би това е начина и аз да се сдобия с едно от тези ценни Swiss-army knife? Утре ще видим – зависи дали няма да ми се посвидят CHF 60 (защото аз ако купувам, ще си купя най-доброто). Поне ще знам, че е истинско…
В понеделник трябва да получа така желаният Интернет в хотела. Едната рецепционистка твърди, че бил безплатен (ако се ползва от компютърът във фоайето). Другата рецепционистка твърди, че може би и по стаите да има (а аз с подозрение забелязах розетка (даже две) за структурно окабеляване. Ще видим. Дори и от фоайето – по-добро е от нищо, нали? Поне ще ми даде възможност да се забавлявам допълнително през толкова скучните уикенди! Стискайте палци!