Просветлението дойде от този виц, който прочетох от Гювеч.БГ:

> – Каква е разликата между лудия и неврастеника?
> – Лудият мисли, че две по две е пет.
> А неврастеникът знае, че две по две е четири, но това ужасно го разстройва.

Май здраво ме е хванала неврастенията тук. Постоянно съм в лошо настроение… Това е едната причина да не пиша в блога – ще съм изключително неприятен за четене. Другата причина е, че нищо не се случва около мен. Сутрин – закуска, работа. След работа – хотел, стая, евентуално малко европейско, евентуално бира, евентуално Валериан (понякога след бирата, понякога само бира, понякога само Валериан). И с това разнообразието свършва.

Имам чувството, че вече подсъзнателно броя дните на тази командировка. Хубавото е, че когато съм на работа, времето минава сравнително бързо. Лошото е, че чувството за неудовлетвореност от командировката се усилва. Все още не мога да разбера – защо трябваше да планират 45 дни тук, като за една-две седмици щеше да е достатъчно да се опознаем и след това – да си говорим по телефона от София. Просто защото в момента си говорим по телефона между Женева и Цюрих, където са всички от стаята, в която работим. Твърдо ще поставя пред шефа въпроса за прибиране по-рано, или поне за междинно прибиране по средата. Най-много да си изпрося кавга, но ще опитам.

Виждам как у колегите също притеснението се усилва – явно на всички ни липсва средата, в която живеем. И явно трябва да се направи нещо по въпроса.