Тази вечер прекарах сам, но във виртуалната компания на Весо Колев и Интернет.

:Веси: беше спешно откомандирована за Пловдив, когато на обед научихме че :Ангел: е с 39,1 градуса температура и майка отправи зов за помощ. С :Веси: правихме планове да ходим на театър (това бяха нейни планове, но и аз бях навит също) – и ето как те бързо се провалиха. Но провалянето всъщност е “бял кахър”, ако детето се оправи бързо!

След работа си купих ядене от закусвалнята (пак прекалих, голямо съм прасе!), прибрах се, казах “здрасти” на Тянко, Цонка и майка и (не я бях виждал повече от пет години сигурно), изскубнах кабела от телефона и се прибрах в стаята си.

Бях решил – вечер с ядене и Интернет – и си го изпълних. Преглътнах БТК, техните идиотски цени (между другото – миналият месец наистина сметката ни беше 0.24 ст за целият месец телефон!), и влязох в Мрежата.

С Весо дръпнахме як молбет по въпроса за Интернет, доставчиците, “админите” по разните хоум-ланки, възможностите и т.н. Разбрах, че от някакъв проект СУ най-накрая ще получи истинската свързаност, която един университет от неговият ранг трябва да има – ще бъде вързано на 140 МБит/сек към МАН мрежата. Весо сподели за интересни проекти, които предстоят да се изпълнят, и аз леко позавидях на ентусиазмът и на желанието за работа. Някога (когато и аз бях макар и за малко в образованието) този ентусиазъм го имаше и при мен. Но след това… 🙁 ! Успех, момчета!

Говорих си с Весо, но всъщност чаках #Веси# да влезе в ICQ, за да я разпитам за детето. Тя сподели в 18:20 по телефона, че :Ангел: е с много по-ниска температура (37.5), но въпреки всичко на мен ми се щеше да и сега да я чуя и да се успокоя и аз. А сега стоя и си мисля, че не влиза в Мрежата, защото е заета да му слага кърпи с оцет, и това ме притеснява още повече :(. А не мога да звънна по телефона, защото тогава мога да събудя детето… Абе, утре ще видим, дано всичко да е ОК тази вечер и да спят сравнително спокойно и без нощни тревоги или грижи. Крайно време е гнусният вирус да напуска малкото човече. Само ме е яд, че изчакахме толкова време, уж за да не стигаме до антибиотици, а всъщност сега сменяме 2-ри и пак стигнахме до не много слаб такъв. Дано само не стигнем и до 3ти :(!

Ох, неприятности. Било нормално, не било толкова страшно отстрани, така разправят за родителските тревоги. Да, ама като си далече, ти изглежда много по-зле и си мислиш какви ли не глупости! Дали да не си лягам, и да се опитам да се приспя с поредното фентъзи? Ще взема да пробвам, веднага след като изтръшкам сайтът на СЕГА. Дано междувременно и :Веси: да цъфне онлайн…