Днес (всъщност вчера) получих един компютър, предназначен за мой приятел. Задачата беше да му довърша инсталацията и съответно да му го монтирам след това.
Това беше първият ми допир с HyperThreading технологията на Intel. И само мога да бъда впечатлен! С огромно съжаление трябваше да оставя Боза ХР-то, която беше инсталирана, и да започна да качвам ъпдейт след ъпдейт… и така почти цял ден. А толкова ми се щеше с един бърз замах да изчистя шантавата инсталация и да сложа една Федора ;)… Много щеше да ми е интересно как Федората щеше да понесе тази технология – би следвало да няма проблеми, но знае ли човек? Твърде, твърде късно ми хрумна идеята да пробвам Knoppix – вече бях пакетирал машината и много ме мързеше да я връщам обратно. Утре се надявам да имам шансът да я изпробвам с Knoppix – след като я монтирам.
В тази връзка, вече почти съм решил – следващият ми процесор ще е на Интел. И най-вероятно – ще е някое подобно прасе. Ако Линукса го понесе. И ако до тогава (когато ще си го купувам) тази технология не е вече безнадеждно остаряла :).
Пиша сега тези редове, и си мисля как започвам да приличам на нещото, което не желаех да бъда. Прагматични мисли, апартаменти, теракоти – абе делнични бози. Възвишените неща – технологии, нов хардуер, нови знания – ами те остават някъде между Тераколът (лепилото за теракот) и грубата мазилка, с която (ще) ни дават апартамента. И може би след време синът ми, точно както аз си мислех навремето, ще си мисли за мен: “Лелеее, колко са омотани дъртите, едно ХХХ от едно YYY не могат да различат” (тук ХХХ и YYY да се заменят с каквото и да е технологично чудо, което след 10 години ще бъде навлязло в животът ми). Това ще е равносилно за мен на тотален провал на животът ми, животът ми в тази форма в която сега го познавам и го желая. Горещо се надявам да греша… А ако един ден чуете или прочетете тук, че съм захвърлил целият си живот в кофата, и че отново лежа заровен в сорсове, работя на машина без кутия в стая, непроветрявана от 20 дни – ами тогава не се учудвайте: вместо стандартният (невронен) предпазител, който би трябвало да изключи, се е стопила някоя “жица”. Предпазителят просто е заял, след много, много изключвания… И системата е отново в “нормалното си нестабилно състояние”.
Да спирам, че тези мисли хич не са пролетни 🙁 🙁 !