Тази иначе прекрасна слънчева сутрин не започна много добре! Точно в подножието на магистралата, откъдето се откъсва пътят за Ихтиман се беше разположила обичайната мъгла. Това иначе любимо място на службите за отбиване на потокът от коли, тънеше в лепкава и гъста смрад – Йовко знае за какво говоря!. Обикновено отминавах това место (и мъглата съответно) бързо, и въздухът в колата не се скапваше. Днес обаче, въпреки че правех всичко възможно най-бързо да я отмина, тя трайно се настани в купето (или поне мирисът от нея), и успя за около 5 минути да ми скапе синусите.
Пишейки това, смъркам и кихам (вече 2 часа откакто бях на това место). Само се моля тази “хрема” да отшуми без особено последици, защото ако продължи, ще страдам поне седмица от нея. А точно сега хич не ми се страда! Започвам да се друсам, вече съм разтворил 2 упсарина – и ще стискам палци всичко да свърши само с тях.