Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!
Ммммм… странно нещо е блогосферата 🙂 Според мен блоговете, в които си чел за желанието на хора да ходят в Чернобил, са или този на Боян Кроснов – http://techie-gone-nuts.blogspot.com/, или “зеления крокодил” на Васил Колев – http://krokodil.blogspot.com/ … а те не са съвсем независими, поне в този случай. Поне според мен на Боян идеята да ходи до Чернобил му дойде, след като е видял това, което Васил писа на 6 март: “За който не ходи на slashdot – вижте това: http://www.angelfire.com/extreme4/kiddofspeed/page2.html” – а страницата на angelfire.com, която вече я няма, беше *точно* този опис на Припят, макар и на английски език 🙂
Всъщност това, с което се опитваш да убедиш хората да *не* ходят в Чернобил, е точно това, което запали у тях идеята да ходят 🙂
Потресен съм! Без майтап!
И как може това да накара някой да иска да ходи там 🙁 ?
Незнам може и аз да съм нещо ненормален, но докато четох тази история наистина ми се прииска да отида и да усетя с всичките си сетивата тази черна зона…
Ами първо, мястото вече не е толкова опасно (има няколко карти на излъчването), и освен това, поне според мен, наистина си струва да се види такова място, където времето все едно е спряло…
Ако човек си носи гайгеровия брояч, и внимава, няма защо близките му да се притесняват 🙂
Вече? С този пориод на полуразпад? Помисли от тази гледна точка – рускинята, която го е снимала предвид на какво разстояние живее от там, и предвид облъчването, което е поела… сигурно и е безразлично дали ще отиде в момента на разходка там. Между другото хостинга на страницата и със разказа в снимки е хостнат тук и там, но никой не знае оригиналната му локация, нито мейла на момичето и т.н. Васко ти си знаеш ама е клизмарска история 🙂
roam, infact това първо се появи в блога на Анима на March 05, 2004
http://anima.cult.bg/blog/archives/2004/03/index.html
Аз лично бих поела този риск, който не е страшно голям. Във въздуха вече радиация почти няма и ако се движиш по средата на асфалта, според мен, няма опасност да умреш в близките 10 години;) Освен това момичето, пътувало до Припят споменава за КПП-та, където ако се открие радиазия по теб или превозното ти средство, се подлагаш на химически душ. Според мен, ако това беше се случило, тя щеше да го опише, защото най-малкото един такъв душ би съсипал мотора й. И все пак замислете се: този град е основан едва 16 години преди експлозията(преди 34 години), а в него времето е застинало.За един човек, който не е водил съзнателен живот по време на “Желязната завеса”, е страшно интересно да се докосне до един актуален за времето си начин на живот. Това е един замръзен град, в който нищо освен нивото на радиация не се променя, това е град от преди 18 години, само хора и животни няма, което прави изживяването още по-любопитно. При неналичието на функционираще машина на времето, оптимално лесен и безопасен начин за предприемантео на едно такова пътуване ми се вижда посещението на Припят, т.е. адфалтовият път водещ до Призрачния град е своеобразна машина на времето. Изцяло споделям ентусиазма на човека, дръзнал да влезе в тази машина и се надявам някои ден и аз да имам възможността да го наравя.
Изобщо не е толкова опасно да се ходи там стига да има някои опитен физик и гайгеров брояч. Много по интересно е там да се отиде отколкото да видя айфеловата кула статоята на свободата или нещо друго по което хората ахват.
Знаеш ли, аз не спирам да се удивлявам на това колко до дълбоко в природата ни е попил инстинкта за саморазрушение, за това да се самоунищожим (чисто физически). Не отричам на никой правото да приключи със себе си по какъвто си иска начин – това обаче не ми се струва справедливо спрямо хората, които го обичат.
Айфеловата кула сама по себе си вече не е нищо особено. Бил съм там – не бях много впечатлен. Но това е само защото не съм бил там по времето, когато е била построена – за нейното време е била невероятно техническо и инженерно чудо. Но вече като че ли е само един много, много висок скрап. И, разбира се, невероятна световна туристическа атракция 🙂 – луди пари трябва да вадят тези французи от нея :).
За Чернобил – оригиналният сайт на проекта се казва http://www.kiddofspeed.com можете да потърсите и във wikipedia.org където на Чернобил излизат интересни линкове. Аз също би отишъл там ако имах възможност – напълно съм съгласен че си заслужава да си отиде и да се докоснеш до истинската същност на трагедията, повече от разните му там глупави и измислени паметници и монументи които гъмжат от купища японски туристи…. това е и историята на човешката глупост.
Макар и овбинявана в интелектуална кражба и фалшификация на снимки – Елена успява по най-човешки и прост начин да представи лицето на една огромна трагедия , за жалост обаче тази история продължава да бъде забравена и неразбрана а вместо това се опитват да възобновяват ядрени опити, да правят по-мощни оръжия и да използват обеднен уран в снарядите …..явно Чернобил не ни е научил на нищо…жалко за хилядите загинали хора ….