Днес минахме на лятното часово време. Сигурен признак, че лятото наближава. Макар че около нас това почти не се усеща засега.
Малкият пак е болен… От петък киха и кашля – не му обръщахме кой-знае какво внимание. Снощи обаче температурата си каза своето. И сега чакаме лекар. И пак лекарства. И пак баба му ще го отнесе най-здраво.
В моменти като този ми се иска направо да го натоваря с майка му в колата – и в София с нас. Тянко и Цонка ще го преживеят някак. Но знам, че това са само думи – едва ли ще намеря достатъчно воля за да се сблъскам и с този комплект от проблеми. И засега той ще остане пак тук, в Пловдив, а ние ще търчим всяка седмица по маршрута, за да можем да прекараме поне 2 дни с него. Дано само традицията, която се е установила (всеки път все с нас да се разболява) да свърши с лятото.
Времето тук е мрачно. И сигурно, но не само заради това и настроението е такова. Трябва да пиша една форма за download на KeePassPPC, но не ми се пише. На другата машина пека поредните серии на Приятели. Дано Невена им се радва – инак загубено време ще е.
Вчера, докато не бяхме сигурни че е болен, излязохме с Ангел. В кафето сервитьорките се видяха в чудо, наедно с баща му – децата нямат спирачки. Но “Скалата” са я направили доста шикозна – особено след като се усвоили онази дупка в тепето и са направили малка кафе-бар заличка вътре. Ангел добре я разучи, а и ние като го пуснем в нея можехме да сме спокойни, защото няма друг изход освен през нас :). Сигурно това заведение ще ни стане от любимите за съботно/неделно кафе – само да беше малко по-голямо детето, та да разбира че събирането на всички пепелници от свободните маси и подреждането им където свари из заведението не е много добра идея и прави сервитьорките малко нервни.
Сега идва времето да натисна Publish и като гледам разхвърляните си мисли – сериозно се колебая. Станало е традиция съботно/неделните постинги (доколкото ги има) да са мрачни – не знам защо. Дано времето се оправи скоро…