Още сняг

Червен код. Страшна работа, ви казвам! В Лозен основно червено вино предпочитат хората, но щом ще да е код – код да е!

Иначе при нас от сутринта е червен код. Жалко, че не можеше да е червено вино от сутринта. За добро, сутринта беше спряло да вали, та реших да ходя да изровя колите. Не беше лесно: предвид как беше спряна колата на Веси, предвид многото сняг и очакванията за деня, още в самото начало взех решение да оставим едната кола в снега, а да ходим двамата с другата (шкодата). Въпреки, че шкодата е автоматик, тя е по-тежка и по-стабилна от джетата на Веси (макар джетата да е с 16″ гуми). А и в багажника на шкодата имах вериги, както и багажника на шкодата може да побере лопата!

Заех се аз да изривам колата. Снегоринът се беше погрижил отстрани да има сняг до половината на вратите, та ми отне доста време. Докато Веси дойде, почти бях успял, след което се пробвах да я изкарам на пътя. За съжаление, при изкарването се омотахме и нагазихме в една сериозна пряспа, та отиде и там доста усилия.

Изводът се налагаше от само себе си: слезем ли с шкодата, няма качване обратно. Пътят не беше докаран до паваж, имаше солиден слой от леден сняг и беше доста хлъзгав. Възхитих се на един-два джипа как цепеха нагоре, но те най-вероятно са от мото-клуба на Лозен, занимаващ се основно с автомобили с висока проходимост. И наистина бяха с висока проходимост, снегът не беше никакъв проблем за тях.

Докато Веси пеша заведе Марти на градина, аз се опитах да сложа веригите на шкодата. Пълен провал. Страхът от едно друго неуспешно слагане на вериги точно на тази шкода ме беше обладал, и лесно се отказах. Веси междувременно се върна и отиде да си сложи сериозни обувки, а аз се наложи спешно да сляза до основния път, защото бях позапушил съседите.

Докато чаках Веси се разходих до центъра на селото. Положението с всички улици беше такова, каквото очаквах: при продължаващия валеж нито една не беше почистена “до асфалт”. Ясно беше, че ще има драма и на връщане.

Докато чаках Веси да дойде, се заговорих с една съседка, която има магазин на главната улица на Лозен. Тя, естествено, се оплакваше от организацията на почистването, как се мъчи с греблото (давам и кредит за това, благодарение на почистеното от нея аз успях да спра така, че да не преча на движението), а като дойдели чистачите нахвърляли снега от улицата върху почистеното от нея. Предвид интелектуалните способности на чистачите не се учудвам, че точно така са постъпвали, но някак ми се ще да вярвам, че хората които ръководят тези полу-идиоти, разбират от управление…

Като дойде Веси тръгнахме за града. Положението навсякъде беше еднакво: бял път, сипещ се сняг. Бавно и полека стигнахме до МОЛ “Сердика”, където аз я оставих и (много нервен) реших да отида до “Коста кафе” за едно сутрешно кафе. А и гледайки каква опашка имаше към “Цариградско”, моето кафе нямаше да ме забави особено, защото опашката така или иначе трябваше да се размине.

В “Коста” си преподредих деня. Въпреки, че бях забравил зарядното, и служебния, и личния компютър имаха достатъчно заряд да изкарат няколко часа, така че нямах особени притеснения. Бях даже решил първата онлайн среща да я направя от кафенето, но като си изпихме кафето с Веси и си изядох кроасана, нервността ми попремина и реших да ходя към офиса. Успях навреме.

С Веси се бяхме разбрали около 16:00 да я взема, за да тръгваме обратно. Имахме да прибираме Мартин, а ако се случи като вчера (за което имаше достатъчно предпоставки), кой знае колко време щеше да ни отнеме да се приберем.

Изпълнявайки този план, тръгнахме към Лозен. Имах идеята да мина през автосервиз, за да ми сложат те веригите, но се отказах. Реших да пробвам да стигна до центъра така, надявайки се да е почистено, като ако не успея, да се върна в първия автосервиз в София.

Успяхме благополучно да стигнем до читалището, Веси припна да вземе някакво ядене от магазина, а аз си плюх на ръцете, извадих лопатата от багажника и изкопах (буквално!) едно каре в снега, в което набутах шкодата така, че да не пречи на изчистената част от площата. И сега, надявам се, шкодата нощува благополучно там. Утре ще си я приберем (или това, което е останало от нея).

От детската на Марти до къщи повървяхме пеша. Разстоянието е 300-600 метра, но в снега си е нещо! Мартин използва случая да омрънка всичко около него, как му било студено, и как искал вече да сме стигнали… що ли ми е познато това отнякъде? Нейсе, за десетина минути издрапахме до къщи, още 2-3 докато влезем. Беше наваляло поне още 20тина сантиметра от сутринта, отделно снегоринът пак се беше погрижил да “дозапечата” колата на Веси, както и входа, който бях изчистил сутринта.

Тук усетих тактическа грешка: бях оставил лопатата в колата. Но не ми се мъкнеше тежката лопата с мен! Ще видим утре как ще се оправя без нея, най-много да изтрамбовам аз една тясна пътека в снега.

Дворът иначе приличаше на снежен басейн: като изключим липсата на сняг около къщата, всичко останало беше зарито поне под 40 см сняг, а на някои места Марин спокойно можеше целия да бъде заринат в преспите. Много красиво, но и малко страшничко: не бях виждал двора в това състояние.

Сега вън продължава да вали. Интересно ми е утре как ще изглеждат нещата. И колко време ще изравям колата от снега. И дали някой няма да е поднесъл тази вечер в предната и броня…

Нейсе, ще се разбере. Ние да сме живи и здрави. Пролетта ще дойде! Казаха, че е тръгнала вече, пеша, ще дойде до два месеца!

Шкодилашки

От два и повече месеца добрата труженичка, нашата Шкода, прави проблем. При леко задържане на спирачките, в онзи момент в самото начало на убиването на скоростта, се появява едно биене, което се чувства най-много отпред на колата. За сефте го почувствах на път за Лещен, за семинара на SimpleStudio. От тогава все се каня да ходя да я гледат и все не го правя.

С времето това биене нито се засили, нито намаля. Но започна да ме дразни! И в понеделник реших, че е крайно време да видя какво става и тази седмица се стегнах и отидох до сервиза на Стойко.

Диагностиката показа недобре балансирана предна гума (цели 30 грама разлика), която бе оправена и прехвърлена отзад (че май самата гума е нещо “крива”). Дали заради този дисбаланс гумата е успяла да разбие “нещо” от предницата (вече забравих кое нещо), дали от нашите пътища, но “нещото” трябваше да се смени.

Е, сменихме го. За съжаление обаче, биенето пак го почувствах на прибиране от сервиза. Много намаляло, но пък като се появява, се чувства доста по-твърдо някак от преди. И утре/другиден шкодичката ще е обратно в сервиза, за да продължат да я гледат. Жалко, че няма универсален метод за диагностика на този проблем, който да е 100% сигурен. Динамиката на автомобила е доста сложно нещо, проклетото биене може да е от много неща, затова когато се намери проблем, който би могъл да го предизвиква, той се отстранява, но ако биенето продължи, се търси следващия. И така… докато изчезне.

Това е първото проблемче, което тази кола показа за точно 4 годишната си служба при мен (дата на първа регистрация 27.01.2008). Взех я на 20 километра тогава, сега е на 115,000. Нищо по нея не е мръднало, нито разход, нито нещо по електрониката. Само нормалните консумативи по книжка. Ходили сме къде ли не с нея, никога и за нищо не се беше оплаквала, и винаги гледаше да е под 6.5л/100, независимо от понякога бързото ми шофиране по магистралата. Най-много обича да я карат с 80-90 км, тогава е способна да прояви чудена с нейния 4.5-4.8л/100 разход.

Но явно годините и службата по нашите пътища започват да си казват думата. Не знам още колко неща ще сменим, преди този проблем да се оправи. Стойкича е наплюл този път задните спирачни дискове, разбира се заедно с накладките. Явно обаче свърши (или започва да свършва) “медения период” на колицата, т.е. ще започват да се появяват проблемчета тук-там, които ще трябва да чистим. Като на всяка кола, която е на повече от 100 хиляди километра. Едно от следващите неща например е единия от тампоните на двигателя, но съвета е да го държим, докато съвсем издъхне, защото веднъж сменен фабричния тампон, ставали общо-взето консуматив, който се сменя на всеки 30-40 хил. км. Явно никой не може да ги направи така, както в производството, или никой (или нарочно!) не прави частите 100% като тези, които се влагат в производството на новия автомобил.

Спомням си навремето, може да е психологически фактор у мен, но по-предишната ни кола, Ланчиа-Делта като че ли не направи никакъв проблем, докато не стигна 105000 км (карах я от 86К). След това започна и тя тук-таме да се обажда (но тя беше на 8-10 години, Шкодата е само на 4). Дали 100,000 не е някаква граница, след която нещата вече не са същите?

Ако проблемите зачестят, май ще започвам да мисля за друг автомобил. Като си говорихме със Стойко за (новите) коли, споделих че от новите нищо друго не мога да харесам! Всъщност, единственото което ми харесва под 80К (тук слагам С класът на Мерцедес), пак е Шкода. Всичко останало ми изглежда по-зле :). Една Superb няма да дойде лошо, а и цената и за това, което предлага, е доста приемлива.

Оглеждах също така българско-китайските Great Wall, най-вече заради драстичната цена и многото екстри, които стоят срещу нея в списъка. Hover H5 например го продават за по-малко от 30,000 лв, при това с фабрична газова. А и е местен автомобил, произведен в България. Чувам и много положителни, и много отрицателни мнения за тези автомобили, но когато сериозно нещата станат за нова кола, със сигурност ще мина през техен представител, за да ги огледам.

При всички случаи обаче се надявам да имам още много хиляди с вярната Шкода. Не ни е време да се разделяме сега, рано е още!