В материалът на Forbes 30-under-30, Европа, social entrepreneurs намерих приложение, в което за пръв път срещнах дефиницията за Binge eating.

Фактът, че в тази категория на Forbes има двама българи (и Екатерина Карабашева, едната от тях, беше причината да започна да се замислям за тази статия) е повод за гордост сам по себе си, но не е обект на моята статия.

Екатерина е създала Jourvie, едно приложение за Food Diary, за което се твърди, че помагало на хората с проблеми с храненето. От там и аз намерих термина Binge Eating, който ме накара да се замисля по-сериозно.

Анализирайки моето поведение стигнах до извода, че аз се държа често по начин, точно описан там. Най-ми е приятно, когато си взема яденето и се усамотя някъде, я с книжка, я (напоследък) с таблет. Особено ако храната е вредна или против диетата ми, тогава усамотението е направо задължително.

Другият проблем е същото, само че късно вечер. Грозна картинка, казвам ви…

Чудя се, дали наистина това е някаква психологическа патология. Питах диетолога ми, според него това не е доказано (все още) и съответно липсва лечение или методика, по която да се намали проявата на това поведение. Явно всичко засега опира до волята да спреш да правиш вредното нещо. Макар че по-лесно би било да се оправдаем със заболяване: “Абе не съм безволев бе, не виждаш ли, че съм болен!”

Вие чували ли сте за това? И имате ли опит с подобни “проявления”?

На мен наистина започват да ми пречат, а ми е такъв кеф, когато “наруша” по този начин (е, след това съм и много гузен)!

Photo (cc) Jonathan Ooi