И пак Job offering от Майкрософт България

Помните ли този мой материал за предишната ми позиция? Оказва се, че мястото продължава да не е заето. Въпреки факта, че е една от най-яките позиции в регионалния офис!

Човекът, който след дългото търсене избрали, взел че се отказал точно преди да пресече финалната лента. Стават и такива работи…

Така че, ако смятате, че имате необходимите умения и кураж да бъдете следващото DPE на Microsoft, действайте!

7 години блог

На днешна дата, преди 7 години стартирах моя блог. С тогавашната версия на WordPress (като гледам блога на Матт, 1.0.1 ще да е била). С неясната идея за какво ще пиша и колко често. С много ентусиазъм и значително повече свободно време, отколкото сега.

Не мога да повярвам колко много време мина. За седем години човек от една мръвка става “отгледан”, ходещ на училище, учещ се на отговорности и на това колко живота е едновременно гаден и прекрасен. Ангел, тогава на година и 10 месеца, сега ходи и се връща сам до училище, гледа брат си, пише домашни, и прави от глупостите на по-порасналите деца вече. Марти въобще не му беше ясна съдбата тогава.

Аз работех тогава в Object Builder Software и идея си нямах, че ме чака предизвикателството Майкрософт. И Дания. Веси и тя си нямаше идея :).
Тогава го имаше и ССС и някои хора даже вярвахме тогава, че идеята и подобно сдружение имат бъдеще в България. Сега поне за себе си съм сигурен, че 99.95% от ИТтата в България сме консуматори и идеята за свободен софтуер свършва там, където идва момента да дариш от себе си. Да дариш време, или пари, или каквото ще. Да откъснеш нещо и да върнеш на обществото. Нъц, не става. Поколения ще минат, а ние ще сме прах, когато (може би) повечето хора по нашите ширини ще научат какво е team player.

Тогава 40така ми се виждаше далече. Бях доста по-фин и убаф. Сега 40така чука на вратата, а аз съм все по-дърт и дебел :). Но това е правилото на живота, то и на Ангел тогава кожата му беше бебешка, а сега понякога си личи как пубертета предстои. На Веси ѝ се чудя как въобще не се промени, въпреки (а може би и точно заради?) още едната бременност и Марти!

Абе каквото и да говоря – много неща се случиха. Лошото е, че спрях да пиша толкова често, колкото го правех в началото. Особено Дания ми се отрази зле: работата в Майкрософт изискваше много да внимавам какво пиша и споделям, а и WoW съвсем лошо подейства върху свободното ми време. А свикне ли веднъж човек да не пише…

Накрая – да си пожелая повечко писане. Повече време за писане, повече теми. Теми и сега не липсват, но време – все още липсва. Въпреки, че влизам във WoW много, много по-рядко.

И съвсем накрая – да ви благодаря, верни фенове. За това, че четете глупостите ми, за това че коментирате, за това че някои даже харесвате блога. Давайте все така, а аз ще гледам да ви разочаровам по-малко :).

Job Offering at Microsoft Bulgaria

След като напуснах моята позиция в Майкрософт, мястото най-накрая е отворено за кандидати. Всъщност, мястото е отворено отдавна, но аз чак сега намирам време да публикувам обявата. Но по-добре късно, отколкото никога 😉 .

Та ако ви се работи в световна компания, в която ще имате досег до най-новите компютърни технологии в Майкрософт платформата, както и до едни от най-големите мозъци в индустрията worldwide, тогава Майкрософт е добър избор за вас.

Пълните изисквания и описание на работата се намират в документа “Developer Tools and Platform Manager” @ docs.com. Не приемам оправдания, че не можете да го прочетете 🙂 .

Накратко (и според мен), за да ставате за позицията, трябва:

  • Да сте разработчик, или да имате опит и познания относно процеса на разработка на софтуер;
  • Да познавате регионалната екосистема от фирми-разработчици и да искате да работите с тях;
  • Да познавате Майкрософтската платформа за разработка (Visual Studio, .NET, другите платформи са солиден плюс), да ги харесвате и да искате да обясните на хората защо са най-яките (а те действително са!)
  • Да не се страхувате да пробвате най-новите (в повечето случаи – само за вътрешна употреба) версии на софтуерните продукти на Майкрософт, да сте готови да посрещате проблемите на партньорите на компанията и да ги комуникирате по-нагоре, както и да работите за тяхното решаване;
  • Да не се притеснявате да застанете пред 10, 50, 100 или повече хора, за да представите определен продукт или технология;
  • Да сте готов да пътувате. Макар и локална, позицията предполага пътуване из региона, ако желаете това;
  • Да знаете английски на повече от добро ниво. Често ще ви се налага да обяснявате проблематика, а ако правите презентация на живо в чужбина, тя ще е на английски;
  • Да сте готов да сте един от Майкрософт. Това е тежка, но не и непосилна задача. Не мога да ви кажа нищо повече тук, това ще го откриете сами. Има си своите предизвикателства, но е невероятно усещане!
  • Да искате да работите за събитията на компанията, събития като MS Days, партньорски конференции и т.н. Да сте готови даже на OpenFest да представите платоформата и да се забавлявате с публиката, чевръсто избягвайки летящите яйца и домати 🙂

Мога да продължа да пиша с часове изисквания, ползи и предизвикателства за позицията, но ако дотук не чувствате, че ставате, едва ли ще ви убедя.

Ако чувствате обаче, че искате да кандидатствате (защото дори кандидатстването и интервютата за такава позиция са си ценен опит, ако ще и да не ви вземат!), изпратете CV на Илияна Търнина, v-iltarn_на_microsoft.com. Краен срок: 04.02.2010. Но и да го изтървете, пак изпратете CV, Илиянка е слънце и едва ли ще ви откаже 🙂 .

Като след дълго мълчание

…продължило около три месеца.

Дългогодишните читатели знаят, че има такива моменти. Те и затова са дългогодишни читатели, останалите отдавна са ме отписали 🙂

Предколедно ще ви разкажа накратко какво се случи за последните три месеца:

Нова позиция в компанията

DPE Logo Square От 01.09.2009 преминах на малко по-различна, не толкова дълбоко техническа позиция. От дебрите на консултантството скочих в тези на development platform evangelism-а. Няма нищо общо с религия, любопитните да знаят какво значи точно това определение може да прочетат тази прекрасна онлайн книга.

Засега не крия пред никого колко много доволен съм от промяната. Стария екип ми липсва, ежедневното дърляне с Маги още повече, но пък са ми само на половин офис разстояние. В новата работа ежедневно се сблъсквам с предизвикателства, свързани с най-новите (дори още неизлезли официално) технологии на компанията, както и с това да обяснявам и показвам истинската им стойност пред нашите клиенти и партньори.

Също така се включих и в екипа (след като се включих всъщност то стана екип), с който списваме българския Development and Platform Evangelism Blog. Ако се интересувате от технологиите (основно тези за разработка) на Майкрософт, добавете го в четците си. Няма да съжалявате.

Децата растат

20091224_1229_Marti_portr Наистина растат. Мартин вече търчи като изпуснат, катери се, пада! Доказателство е тази снимка, направена сега, докато пиша тези редове. “Бушонът” се получи онзи ден, от двуетажното легло. Качи се човекът на третата стълба (около метър и половина над земята) и от там падна юнашки. Не знам къде точно се е цепнал, за да му стане този красив синьо-зелено-виолетов ефект, но му дръпна сериозен рев. Сериозен рев, ама 20 минути след като го утешихме беше на същото място, качен и настояващ да извърви пътя до горе сам!

Докато Мартин се чудеше как да си счупи по-качествено главата, Ангел взе че тръгна на училище. Колосално предизвикателство за него и за неговите родители 🙂 . Сега още по-добре разбирам горките ми мама и тати, с класическото идиотче-първолаче в мое лице. Всичко ми се връща (качествено, така да се каже). Хлапето се справя, но е мега-разсеяно. Онзи ден сключил блестяща сделка: разменил 20ст за неговия 1 лв. При това имаше префектната причина: “ами на мен ми трябваха 20ст за бонбони, докато на нея (забележете: “нея!”) ѝ трябваше 1 лв за пица”.

Марти, да не остане по-назад, и той тръгна на ясла. Една седмица ясла, две седмици болен. Преди поредното прекъсване беше ходил обаче цели три седмици на яслата, така че може да се каже че ще свикне. Има си хас и да не свикне – там дават ядене, а той с места, където хранят, няма особени проблеми.

Абе да са живи и здрави. Че Марти напоследък с тая алергична астма… Но ще се оправи, да се надяваме!

Веси започна работа

20091224_1215_Vesi_portrait Не ни стигаше предизвикателството “Ангел – ученик”, та и мама стана труженичка. Отново на нормален, пълен работен ден, след повече от 5 години прекъсване.

Добра работа, добър пакет, но… няма мама вкъщи. Търсене и намиране на бавачка, търсене и намиране на ясла, свикване с мисълта, че се прибирам и Веси я няма вкъщи.

Но това рано или късно става, не мога да искам от нея да прави кариера на “мама”. А и сега започваме да се замисляме за по-сериозен семеен проект (не, не сестричка!), като че ли са започнали да ни липсват неща, за които да се притесняваме.

Три месеца – три важни неща. Ако се сетя за четвърто, ще пиша. А сега да ви пожелая Весела Коледа, щастлива Нова 2010 година, много здраве и късмет, а останалото ще го намерим в магазините.

20091224_1239