Драма със защита за екрана на Samsung Galaxy Note 2

Днес имах такава драма. Ще споделя тук, защото имам ценен ресурс, който може да ми потрябва за в бъдеще.

Всичко започна с това, че в петък изпуснах (от много ниско) телефона в тоалетната, и той падна “по лице”. Нищо не стана, освен че явно някакво много ситно камъче “цъкна” съществуващия протектор и го спука, което веднага предизвика “балонче” на мястото на спукването и лека щърбина, която обаче е много дразнеща за пръста.

Ясно беше, че има нужда от нов слой за защита (“протектор” е чуждицата, ще я използвам, макар да не я харесвам много).

От мой колега знаех къде в София може да намериш най-голямо разнообразие от протектори. Това е едно магазинче в подлеза на кръстовището на “Васил Левски” и “Ген. Гурко”. Магазинчето е на фирма Modatel.EU и определено е много добре заредена. Даже издават и фактури :).

Тъй-като съм доста зает през време на седмицата, реших днес да отскоча до магазинчето. Днес, като започна Eve Online downtime, излязох, изчистих снегът от Джетата, и я разходих до паркинга на Цариградско шосе. От там, бързичко с метрото до Университета, и от там – до магазинчето. Купих си един протектор (голяма грешка!), след това обратно. Цялото упражнение (с чистенето на снегът, което беше поне 40 мин) ми отне около час и половина.

У нас съсипах протектора. Въпреки супер-внимателното ми отношение, се оказа че няколко власинки са се вмъкнали. Тъй-като не знаех много важен хак (виж по-долу), не успях да ги махна. И така и двата протектора (стария и новия) с много яд заминаха в коша. И се оказа, че трябва пак да ходя.

Толкова се бях отчаял, че пуснах апел към приятелите във фейсбук. Бях готов да платя 5 пъти цената на протектора (8 лв иначе), само и само да ми го дадат директно залепен върху телефона. От заформилата се фейсбук дискусия стана ясно, че:

  • Много приятели са имали същия проблем и са се отказали;
  • В София има две места, където може да се свърши работата:
    • Някакво място в Младост 1, което още уточняваме, и където за 20 лв можели да ти свършат работата;
    • В Мтел и Глобул слагали (говорят слуховете), ама не всички и може би трябвало да си техен човек;
  • В Пловдив в специализираният магазин до църквата Света Петка една мома ги лепяла безупречно. И Вер също, но пък тя отдавна не е мома 🙂

Следобяд се видяхме с Поли и Наско. Отскочих с тях до магазинчето, този път изцяло с колата. Безплатен паркинг (зелена зона, за мое учудване, очаквах да е синя!), 40 мин време и ето ме отново собственик на вече два протектора. Но освен на протекторите, бях въоръжен с няколко безценни съвета:

  • Власинките лесно могат да се махнат от протектора чрез тиксо;
  • Тиксо също така може да се използва и за допълнителен “държач” на протектора, с който той да се отлепи
  • Протекторът всъщност разчита на вакуум, а не на лепило, за да се задържи за телефона. Т.е., лесно може да се отлепи, (даже) да се измие, да изсъхне и пак да бъде поставен на телефона. Не че смятам въобще някога да пробвам този съвет, но си го сложих тук за пълнота 🙂

След като Поли и Наско си тръгнаха за Пловдив, седнах в кабинета (единствената стая, в която климатика не работи, т.е. възможно най-малко прах във въздуха), въоръжен с тиксо, буквално излизан екран на телефона, протектор и още почистваща кърпа и течност (за всеки случай). В последствие се намеси и картата с билети за метрото, защото кредитните карти са доста по-меки, а и са по-разръфани от употреба (поне моите).

Този път ми отне много повече време, поне половин метър тиксо, поне 10 отлепвания на фолиото. Много по-малко нерви (тиксото лесно отнема тия невидими власинки). Но най-накрая имах перфектно залепено фолио. Почти както преди (по краищата нещо не успях да се справя чак толкова добре). Но важното е, че по активната част на екрана няма никакви дразнещи петна или балончета.

Важните изводи:

  • Магазинчето е много подходящо, ако търсите какъвто и да е дребен аксесоар (протектори, калъфи, дори и по-големите “чанто-калъфи”)
  • Питайте! Продавачът може много да помогне, ако иска
  • Питайте! Фейсбук не е само място за група “Тъпи кифли с тигрови клинчета и пачи дупета”

Доволен!

Ех, Deichmann, Дайхман!

Днес беше ден за покупка на обувки! И понеже малко или много като се каже обувки се сеща човек и за Дайхман, минахме през магазинът им в МОЛ “Сердика”.

От последвалото преживяване останах изключително разочарован! Толкова разочарован, че скоро няма да им стъпя в магазините.

Дайхман, изглежда, много бързо са забравили немската точност, организация и изпълнение и са минали в “български режим”. От една страна хвърлят десетки, ако не и стотици хиляди лева за реклама, за да ни наливат в главата колко са страхотни, как човек не трябва да пропуска техния магазин и т.н. Е, добре, съгласихме се, да видим сега колко сте страхотни.

В магазина им, спор да няма, разнообразие от модели. НО:

  1. Номерацията за мъжките обувки започва от 40, върви до 42, след което скача на 45! Номера 42.5 са редки като кокоши зъби, а откриване на номер 43 се равнява на петица от 6/49!
  2. Единствените 43, които намерих, бяха обувки, за които съм сигурен, че и дядо ми (Бог да го прости!) би се зачудил дали да обуе, ако можеше да си ги позволи. Грознички, за сметка на това скъпи даже след намалението. Естествено, налична е цялата гама. Т.е., в добрите времена на магазина са зареждали и номер 43 (…набива ти се в главата този извод.

Удивен от находката си, извиках продавач-консултант. Тя дойде, очевидно сконфузена от ситуацията. Зададох и въпросите, които си зададох сам по-горе, а именно защо при толкова пари, хвърлени за маркетинг, снабдяването на зимни обувки е отчайващо. Момичето ме погледна със съжаление (то няма как другояче да погледнеш такъв балък като мен, който си е помислил че в Дайхман може да намери каквото търси) и любезно и усмихнато ми обясни, че такова е снабдяването, че тя много съжалява и т.н. Личи си, че корпоративния тренинг си е свършил работата – госпожицата беше любезна до край, съчувстваше ми, но някак това не ми помогна.

Помолих я да извика някой, на който може да се оплачем. Тя извика друга госпожица, от която също получихме завидна доза съчувствие, но и уверението че нищо не зависи от нея и ако искаме, да се оплачем.

Поради това и реших да се оплача така, по-публично!

Едновременно с това, искам да помоля мениджмънта на високо ниво в Дайхман следното:

На вниманието на:
„Дайхман търговия с обувки” ЕООД
Ул. „Околовръстен път” 260, София бизнес център
Сграда С, ет.1, офис 109
1766 София
customer-service-dbg@deichmann.com
Копие до:
Диана Неделчева
Head of Marketing
Diana_Nedelcheva@deichmann.com

Г-да и г-жи мениджъри в Deichmann България,

Добре е, че имате подготвен персонал, който да обслужва хората. Добре е, че давате пари за реклама (те така или иначе са ви бюджетирани, и аз изпълнявам бюджет, и аз знам как (и понякога – защо!) се прави).

Моля Ви, спрете бонуса на тази част от мениджмънта, която отговаря за снабдяването. Недопустимо е в магазин в МОЛ “Сердика” (т.е., едно от най-оживените места през зимата) да липсват точно зимни обувки точно от най-популярните номера. Ако Вашият мениджър по снабдяването не разбира от анализ на пазара, от съотношение търсене/предлагане, от плътност на продажбите (по място и по време), и въобще от Supply Chain Management, с който така се гордеете на уеб сайта ви, моля преместете го на позиция, която отговаря на нивото му на (не)компетентност, и назначете на негово място човек, който ще си обича работата и ще си я върши както трябва!

Не приемам никак оправданието, което чух, че точно зимни обувки се търсели сега и затова нямало! Естествено, че ще се търсят зимни обувки! Също така се търсят и гребла за сняг (макар някои железарии трудно да разбират този прост факт, те може би очакват да продават греблата за сняг през юли)!

Вие не сте квартално магазинче, което продава млеко и яйца целогодишно. Вие сте сериозен бизнес с обувки и като такъв трябва да имате компетентни хора, добра снабдителна верига, софтуер с който да може да предскажете търсенето и предлагането по магазини, проучвания за търсенето и предлагането и въобще всички благини, която селската ни железария не може да си позволи, за да разбере че гребла за сняг се продават през зимата! Вместо да инвестирате във (вероятно) висока заплата на Вашия мениджър по снабдяването, вземете инвестирайте в по-горните неща и сложете компютър, който да взема решенията вместо този господин или госпожа. Компютърът, уверявам Ви, ще взема много по-компетентни решения от текущия служител!

Причината гневът ми да е така остър не е, че имаше изчерпани номер 43 от някой номер. Всички модели зимни обувки бяха без номер 43, с изключение на “дядовите калцуни” от по-горе. Разбирам, че е нормално някои от моделите да свършат, независимо колко добре работи снабдяването.В гореописаната ситуация обаче всички модели нямаха най-вървежния номер.

Ако не сте разбрали вече, нека Ви опиша до какво доведе това в моя случай. Моля, прочетете го, защото съм сигурен, че повечето ваши клиенти ще се почувстват по същия начин и вероятно ще понесете същите последствия и при тях:

  1. Вашият клиент не успя да остави при вас едни 150 лв. Вместо това, той отиде в съседния магазин, и ги остави там. Да, и там на някои номера липсваха номер 43, но повечето бяха заредени
  2. Вашият клиент си тръгна от Вашия магазин изключително разочарован и не без известно количество гняв, породен от Вашата корпоративна некомпетентност. Да, грешката на един човек (или екип): в случая този по снабдяването, направи така че добрите резултати на другите екипи са без значение. Например успехът на маркетинга, който ме накара да вляза първо в Дайхман, въпреки че имаше и други магазини в мола. Или успехът на екипа за обучение на служителите. Вашите служители биха направили всичко, за да ми угодят, само че не можеха да ми продадат обувки, защото нямаше в техния склад и те наистина бяха напълно безпомощни! Е, купих си връзки за обувки, добри връзки наистина, поздравления!
  3. Дайхман вече няма да е първият магазин, в който ще влизам! Независимо от това с колко реклами ще ми проглушите ушите, тази случка и необикновено глупавата ситуация, в която ме поставихте, ще държи влага доста време. Повярвайте, по едно време дори ми беше смешно, преди искрено да Ви съжаля, и след това да си тръгна разочарован!
  4. Днес Вие не само загубихте 150 лв. Освен тази загуба вие помогнахте на конкуренцията да спечели 150 лв. Т.е., отрицателния финансов резултат за вас е поне 300 лв. Но тъй като парите не са всичко, вие загубихте репутация и доверие, и генерирахте такова към Вашите конкуренти.
    Ако продължите така, освен да ви пожелая “на добър час”, друго не мога да направя!

Не зная дали Вие, мениджърите на високо ниво в Deichmann, ще си мръднете пръста, за да промените нещо. Честно казано, не ми и пука, защото никой от близките ми не работи при Вас, а и Дайхман не е единствения магазин за обувки в България (пази Боже, бос щях да ходя през зимата)!

Жал ми е обаче за хората, които работят в този магазин и които правят всичко възможно да ми угодят, но Вие, висшия мениджмънт (чрез некадърните доставки, в случая), им режете крилата. И те не могат да продават заради Вас! И сигурно след няколко месеца ще им обяснявате как трябва да ги съкращавате, защото не вървят продажбите. Защото, познавайки добре начинът Ви на мислене, ще видите проблема в тях, а не в самите Вас. А продажбите няма как да вървят, г-да и г-жи мениджъри. За да се продава нещо, то това нещо трябва да е в магазина! И не само трябва да е в магазина, ами трябва и да има клиенти, които първо да влизат във Вашите магазини, а след това в магазините на конкуренцията.

Жалко наистина, стартът Ви навремето беше летящ, но сега сте дълбоко в зимната киша. Без обувки (43ти номер)!

Най-смешното обаче е, че щандът за сандали и летни обувки беше зареден прекрасно!

С уважение и съжаление,
Дончо Ангелов

Както написах по-горе, малко ме интересува дали Дайхман ще си вземат поука от това, или просто ще си кажат “тоя пък за какъв се мисли, той на нас акъл да ни дава, ние сме мениджмънта, ние знаем най-добре”. Зависи от това доколко мениджърския им манталитет ги е заслепил. Аз, в края на краищата, си реших проблема. Имам много яки полуботуши, както и много прилични официални обувки (и двете номер 43!). От магазина на HUMANIC, на две минути от Дайхман!

Photo (cc by-sa) vargklo

Перфектни: ТМФ ЕООД и ЕЛ България

Понеже повечето пъти мрънкам за качеството на тази или онази услуга, днес искам да споделя отличните ми впечатления от работата на две фирми, едната партньор на другата. Не ми се случва често, когато отида с проблем при търговец да бъда обслужен толкова бързо, с внимание и учтиво.

Преди повече от година си купихме италиански лампион АURA AU 3092/18/YX. Това е едно такова красиво нещо, направено от лъскав бял метал и блестящо с 16 халогенни лапмички по 10W всяка. С Веси много го харесахме и въпреки малко по-високата цена (беше към 400+ лв) решихме да си го вземем за хола.

Всичко беше идеално допреди няколко месеца, когато лампите започнаха да “бледнеят”, прекъсвайки много неприятно за много кратки интервали от време. Това непрекъснато мигване може буквално да те изкара извън нерви, особено когато в продължение на известно време светлината започна съвсем да намалява. Просто всички лампички заедно светят по-слабо, “мержеллейки” непрекъснато.

Средното ми образование е от Техникумът по електротехника и електроника в Пловдив. Сега се нарича “Професионална гимназия по електротехника и електроника”. Срамно е, че връзката не е към официалния ѝ сайт, а към някакъв референтен лист на училища. По мое време не беше така, компютрите бяха желана цел и ние реално създавахме софтуер. Не мога да повярвам, че няма сайт… но за това друг път.

Та значи имайки Vти разряд ел.техник диагностицирах проблемът в трансформатора. Полюлеят има понижаващ трансформатор, за да може да захрани 16те лампи. Очевидно някоя от намотките  (вероятно вторичната) беше започнала да прекъсва, или да окъсява, макар шум да не се чуваше, или просто некачествена спойка предизвикваше това “браждене”.

След като го диагностицирах, не ми оставаше нищо освен да демонтирам трансформатора и да го приготвя за Пловдив. Понеже бяхме загубили и касови бележки и другга документация се опасявах, че може тотално да бъдем “отсвирени” от търговеца, не искащ да има проблеми с нашия проблем.

Бях много приятно изненадан от отношението на момчетата от фирма “Ел-България”. Магазинът им е точно до “Mr.Bricolage” в Пловдив, бул. “6-ти септември” 223. Голяма изложбена площ, продават всякакви ел.осветителни тела, както и разни “екстри” от типа на “ручейчетата”, които се виждат  тук-таме из заведенията. Сайтът им има доста обширен каталог на AURA, както и на останалото, което предлагат. Нашият полюлей обаче го няма там.

Момчетата ни посрещнаха с усмивка, внимателно ни изслушаха проблема, извадиха каталог, намериха полюлея и със съжаление ни казаха, че трябва да оставим трансформатора, защото вносителят бил в София, а те нямат такъв трансфотматор в момента. Чувайки, че складът е в София, ние си признахме че живеем там и те, чувайки това веднага ни дадоха координатите на доставчика.

Доставчикът на полюлеят е “ТМФ” ЕООД с адрес “Околовръстнен път” №193, малко в основата на надлез “Симеоново”. Не успях да им намеря сайт, единственото место, където видях да се споменава фирмата е в Need.bg, раздел “Електротехника”. Жалко, че толкова добро обслужване няма е-присъствие.

Аз, от своя страна, проваляйки се в опитите ми да намеря фирмата електронно, съвсем се настроих песимистично относно предполагаема коректност. Но каквото – такова, надеждата беше поне да ми дадат да си купя нов трансформатор.

Обадих се по телефона (02/4001 460). Там веднага ме прехвърлиха към компетентен човек, който с две приказки ме разбра и ме покани да донеса трансформатора при тях. По-късно следобеда вече бях в магазина, вече леко обнадежден от доброто отношение. Носех частта, на която е закрепен трансформатора, заедно с опитната си постановка, с която се наблюдава проблема. Самият полюлей го оставих вкъщи, понеже е нежен и се опасявах да не го счупя.

Човекът въобще не си игра да пробва трансформатора. Отнесе се с доверие към мен, веднага извади замяна. Понеже го замени с малко по-мощен трансформатор (и по-голям) се зачудих дали ще стане. Той ме успокои, че е почти сигурен, че всичко ще е наред, но и да не е, проблем няма да има – идвам и търсим друго решение.

След като монтира новия трансфотматор на мястото му, аз попитах колко им дължа. Все пак нямах нито касова бележка, нито гаранционна карта. Човекът обаче ми каза простичко “нищо, това е дефект на моята стока”, след което ченето ми тотално увисна. Честно, не очаквах. Толкова бях слисан, че ми отне малко време да ми стане ясно, че работата ми е свършена, и е време да им благодаря за помощта. Благодарих им и (все още чудейки се) си тръгнах.

Още вечерта оправих нещата. Полюлеят и в момента свети перфектно. Надявам се с по-мощният трансформатор да няма проблеми и за в бъдеще. Но и да има, аз ще знам че инвестицията определено си струваше, защото ако имам проблем, знам къде да отида. И знам, че ще ми помогнат и ще ме обслужат човешки.

Ако търсите красиво осветително тяло, придружено с човешко отношение и обслужване, горещо ви препоръчвам този магазин и този човек. Надявам се да е собственик или поне управител, за да се задържи дълго време там. Защото се надявам с примерът си да показва и на другите какво е истинско обслужване.