Още сняг

Червен код. Страшна работа, ви казвам! В Лозен основно червено вино предпочитат хората, но щом ще да е код – код да е!

Иначе при нас от сутринта е червен код. Жалко, че не можеше да е червено вино от сутринта. За добро, сутринта беше спряло да вали, та реших да ходя да изровя колите. Не беше лесно: предвид как беше спряна колата на Веси, предвид многото сняг и очакванията за деня, още в самото начало взех решение да оставим едната кола в снега, а да ходим двамата с другата (шкодата). Въпреки, че шкодата е автоматик, тя е по-тежка и по-стабилна от джетата на Веси (макар джетата да е с 16″ гуми). А и в багажника на шкодата имах вериги, както и багажника на шкодата може да побере лопата!

Заех се аз да изривам колата. Снегоринът се беше погрижил отстрани да има сняг до половината на вратите, та ми отне доста време. Докато Веси дойде, почти бях успял, след което се пробвах да я изкарам на пътя. За съжаление, при изкарването се омотахме и нагазихме в една сериозна пряспа, та отиде и там доста усилия.

Изводът се налагаше от само себе си: слезем ли с шкодата, няма качване обратно. Пътят не беше докаран до паваж, имаше солиден слой от леден сняг и беше доста хлъзгав. Възхитих се на един-два джипа как цепеха нагоре, но те най-вероятно са от мото-клуба на Лозен, занимаващ се основно с автомобили с висока проходимост. И наистина бяха с висока проходимост, снегът не беше никакъв проблем за тях.

Докато Веси пеша заведе Марти на градина, аз се опитах да сложа веригите на шкодата. Пълен провал. Страхът от едно друго неуспешно слагане на вериги точно на тази шкода ме беше обладал, и лесно се отказах. Веси междувременно се върна и отиде да си сложи сериозни обувки, а аз се наложи спешно да сляза до основния път, защото бях позапушил съседите.

Докато чаках Веси се разходих до центъра на селото. Положението с всички улици беше такова, каквото очаквах: при продължаващия валеж нито една не беше почистена “до асфалт”. Ясно беше, че ще има драма и на връщане.

Докато чаках Веси да дойде, се заговорих с една съседка, която има магазин на главната улица на Лозен. Тя, естествено, се оплакваше от организацията на почистването, как се мъчи с греблото (давам и кредит за това, благодарение на почистеното от нея аз успях да спра така, че да не преча на движението), а като дойдели чистачите нахвърляли снега от улицата върху почистеното от нея. Предвид интелектуалните способности на чистачите не се учудвам, че точно така са постъпвали, но някак ми се ще да вярвам, че хората които ръководят тези полу-идиоти, разбират от управление…

Като дойде Веси тръгнахме за града. Положението навсякъде беше еднакво: бял път, сипещ се сняг. Бавно и полека стигнахме до МОЛ “Сердика”, където аз я оставих и (много нервен) реших да отида до “Коста кафе” за едно сутрешно кафе. А и гледайки каква опашка имаше към “Цариградско”, моето кафе нямаше да ме забави особено, защото опашката така или иначе трябваше да се размине.

В “Коста” си преподредих деня. Въпреки, че бях забравил зарядното, и служебния, и личния компютър имаха достатъчно заряд да изкарат няколко часа, така че нямах особени притеснения. Бях даже решил първата онлайн среща да я направя от кафенето, но като си изпихме кафето с Веси и си изядох кроасана, нервността ми попремина и реших да ходя към офиса. Успях навреме.

С Веси се бяхме разбрали около 16:00 да я взема, за да тръгваме обратно. Имахме да прибираме Мартин, а ако се случи като вчера (за което имаше достатъчно предпоставки), кой знае колко време щеше да ни отнеме да се приберем.

Изпълнявайки този план, тръгнахме към Лозен. Имах идеята да мина през автосервиз, за да ми сложат те веригите, но се отказах. Реших да пробвам да стигна до центъра така, надявайки се да е почистено, като ако не успея, да се върна в първия автосервиз в София.

Успяхме благополучно да стигнем до читалището, Веси припна да вземе някакво ядене от магазина, а аз си плюх на ръцете, извадих лопатата от багажника и изкопах (буквално!) едно каре в снега, в което набутах шкодата така, че да не пречи на изчистената част от площата. И сега, надявам се, шкодата нощува благополучно там. Утре ще си я приберем (или това, което е останало от нея).

От детската на Марти до къщи повървяхме пеша. Разстоянието е 300-600 метра, но в снега си е нещо! Мартин използва случая да омрънка всичко около него, как му било студено, и как искал вече да сме стигнали… що ли ми е познато това отнякъде? Нейсе, за десетина минути издрапахме до къщи, още 2-3 докато влезем. Беше наваляло поне още 20тина сантиметра от сутринта, отделно снегоринът пак се беше погрижил да “дозапечата” колата на Веси, както и входа, който бях изчистил сутринта.

Тук усетих тактическа грешка: бях оставил лопатата в колата. Но не ми се мъкнеше тежката лопата с мен! Ще видим утре как ще се оправя без нея, най-много да изтрамбовам аз една тясна пътека в снега.

Дворът иначе приличаше на снежен басейн: като изключим липсата на сняг около къщата, всичко останало беше зарито поне под 40 см сняг, а на някои места Марин спокойно можеше целия да бъде заринат в преспите. Много красиво, но и малко страшничко: не бях виждал двора в това състояние.

Сега вън продължава да вали. Интересно ми е утре как ще изглеждат нещата. И колко време ще изравям колата от снега. И дали някой няма да е поднесъл тази вечер в предната и броня…

Нейсе, ще се разбере. Ние да сме живи и здрави. Пролетта ще дойде! Казаха, че е тръгнала вече, пеша, ще дойде до два месеца!

Снежно

Днес доста хора се наоплакваха, че общината била тотално зарязала задълженията си за чистене на снега.

Да, днес валя сериозно. За пръв път имахме проблеми с качването до къщата. Дори по полегатия път, последните 20 метра се оказаха сериозно предизвикателство. Веси закъсня, защото много коли не можеха да изкачат дори малкия наклон към Лозен. Аз ходих да вземам Марти от детската, и докато отида и го взема, беше метнало нови 2-3 см върху иначе изчистената ми кола. На връщане от градината, докато Марти стоеше в колага, аз и двама съседи бутахме едно БМВ 7-ца, което беше сериозно позатънало и напълно безпомощно.

Казвам всичко това, защото въпреки тези проблеми не мисля, че някой не си е свършил работата. Аз смятам, че когато има такъв интензивен снеговалеж (в Лозен тази вечер паднаха около 20-30 см, че може и повече, за около 4-5 часа), няма как да очакваме пътищата да светят и да караме по тях с обичайната скорост. Още по-невъзможно е да се чисти в задръстване: представете си по задръстеното (заради снега) околовръстно как могат да се промъкнат 2-3 снегорина? И с тарикатите около тях? Не виждам как би могло да се осъществи това нещо.

Според мен има два варианта за изход от такава ситуация: хващаш градския транспорт (с всичките му рискове и недостатъци), или се качваш на личния автомобил и шофираш (с всичките му рискове и недостатъци). Трети вариант, разбира се, е да си стоиш вкъщи, ако можеш да си го позволиш.

Но като излезеш навън, би следвало да ти е ясно, че преживяването ще е малко или много уникално, защото не са много дните, през които вали такъв сняг. “Уникално” може да има и добро, и лошо значение – ти сам избираш към кое да се насочиш. И, разбира се, трябва да предвидиш закъснения, да предупредиш хора, партньори и т.н. и максимално да проявиш разбиране към тях и хората около теб. Защото иначе стават излишни нерви, а и по-големи бели, ако някой тарикат реши да покаже колко е велик. Веси май заради такова нещо стоя в колона от 50-60 автомобила, ако правилно съм разбрал някой се беше повъртял малко пред Лозен.

Утре ще е интересно. Във всички случаи. Засега само знам, че трябва да стана рано, за да изчистя и двете коли. Ако вали обаче ще ги чистя в последния момент, защото иначе докато станем готови, те пак ще са за чистене. Но и ако вали, аз поне мога да опитам да отложа ходенето до офиса за след 10:00, защото тогава трафикът ще се е поразредил.

Жалко, че ако така натрупа, ще трябва да отложим ходенето до Пловдив. Исках да си видя обичайните заподозрени там, че като минат повече от два уикенда, без да съм ги видял, и започвам да ги мисля!

Докато пиша това видях, че мина (без проблеми) тракторът с жълтия буркан. Вън в момента не вали, и хората за започнали да чистят. Винаги съм се възхищавал на добрата организация, която наблюдавам около нас. И тази вечер за пореден път съседът беше излязъл, за да чисти снега не само пред двора му, но и на пътя. Той беше помогнал на Веси в последните метри (за да може колата и да бъде паркирана ОК), той помогна и на мен, изривайки пред колата, за да мога аз да я кача последните 30 метра (сериозен наклон + 20 см сняг на паважа не помагат особено на автоматика да се справи). Харесва ми това, как постепенно опознаваш хората около теб, те те опознават също, започвате да си помагате, кой с каквото може. Така е по селата :).

Интересно, утре сутрин дали ще вали? И как ли ще е София? Ако не вали и ако София е зарината в сняг, значи оплакващите се определено са имали право тази вечер!

Снимката е от моя 365 project. Правена е преди около година. Днес положението беше подобно, но снегът беше около пет пъти по-сериозен 🙂

Продава се комплект за хол на старо

Разделяме се с мебели, които “наследихме” при покупката на къщата. Тези дни си купихме нов диван, така че стария заедно с “партньорите” си от оборудването, се продава.

Мебелите са използвани. Даже добре използвани. Имат своето износване и дефекти, затова и цената им е символична. За чисто новия ви хол едва ли са подходящи, но ако имате вила или къща, в която се отбивате рядко, са идеални!

Принципно, продавам мебелите на цена по договаряне, но реших да си спретна един мини-търг. Началната цена е 50 лв за целия комплект от: диван, два фотьойла, две табуретки и холна масичка. Ако ги искате, пишете в коментарите. Ако някой вече ги е поискал преди вас, може да предложите по-висока цена и това ще ви направи предпочитан пред него. За да следите кой какво е предложил след вас, може да се абонирате за коментарите.

Понеже тази страница ще се реферира и от други места, само цената ще определи кой ще вземе мебелите. Ако никой не ги иска, ще пробвам друг подход или ще ги изхвърля.

Точно след една седмица, в 18:30 на 04.10.2011, този с най-високата цена ще вземе мебелите. Единственият начин да ги вземете веднага, е да дадете buy-out цена от 180 лв, с която те веднага ще станат ваши.

Транспорта е за ваша сметка! Мебелите се намират в с. Лозен, около 8 км от ж.к. Младост! Аз не мога да ви съдействам с транспорта.

Ето галерията с мебелите:

Успех!

Обявата в Продавалник

Пътуването до работата

Когато решихме да имаме къща в Лозен, едно от сериозните притеснения беше ходенето на работата. “Далече е”, “Ще отива много време” и т.н. Ако някой ми беше казал тогава, че от “Проф. Христо Вакарелски” до “Никола Вапцаров 55” ще ми отнеме повече време, отколкото от с.Лозен до “Никола Вапцаров 55”, нямаше да му повярвам. Но си беше факт – разликата беше минимална, но беше в полза на селския маршрут. Задръстването на Семинарията “спомагаше” за тази своеобразна победа на селото срещу града Smile.

Същата работа е и сега. На идване към работа (сравнително рано сутрин, между 07:30 и 08:30) ми отнема между 12 и 20 минути, по компютъра на колата. Днес бяха точно 16 минути. Връщането от работа вчера ми отне 12 минути. Когато “Цариградско шосе” беше в ремонт, това време се удължаваше, понякога двойно. Но сега вече нещата са нормални и приятни. Имам чувството, че ако не спазвам ограниченията, ще мога да сляза под 10 минути, но нямам желание да пробвам. Макар че, забравяйки знаците от ремонта на “Цариградско”, всеки ден нарушавам правилата. Ремонт вече няма, но си стоят знаците, които указваха намаляне на скоростта заради отбивката: две 60-ки и една 40-ка. И 100 метра след 40-ката: 80 Smile. Класика! Чудя се дали ще ги махнат, или ще ги оставят кротко да си изгният за 10-20 години?

Изтупване

И аз, като Сашо реших днес да изтупам праха от блога. И да пиша малко от моите общи щуротийки. Ще я карам отзад-напред, че много неща се струпаха напоследък.

Вчера имаше малък купон в къщата. По случай случката, че Ангел стана на 8 години миналата седмица. Тъй-като Веси работеше в събота, наложи се да се подготвим малко по-отрано (заради това франзелите бяха лекинко поизсъхнали Smile ). В събота аз гледах добитъците, косих тревата, оправях неща по къщата, докато Веси чинно събираше като за последно пари от датски граждани и фирми.

Следобед дойдоха гостите – приятели от София и Пловдив. Събраха се 10 деца и малко повече възрастни. Пийнахме, хапнахме, ядохме торта. И така – до късно. Времето беше с нас, слънце цял ден, топло и приятно. Е, вечерта в Лозен си е хладно. Скрие ли се слънцето, много бързо става за якета и пуловери.

Ангел получи доста подаръци, хареса ги всички! Даже дрехите (а той принципно дрехите не ги признава за подаръци Smile). Сега е оборудван с каска и наколенки, има си баскетболен кош, който няма къде да монтирам, въобще красота.


Преди вчерашния купон имах много натоварени 10-тина дни. Започвайки с командировка в Атина, която заради проклетия вулкан се удължи с един ден и прерастна в автобусна екскурзия, след това Visual Studio 2010 Launch в София, след това P2P конференцията във Велико Търново (#p2pvt), след това Visual Studio 2010 Launch в Белград. Доста прилична поредица от презентации, една от тях – спешна. Браян се уплаши от вулкана и реши че с оглед на ситуацията би следвало да е колкото се може по-скоро в Редмънд. Поради това трябваше аз да му правя Keynote сесията в София.

Още по-преди пък се проведе MS Days 2010, където също имах няколко презентации, и малко (малко само благодарение на колосалната свършена работа от страна на колегата ми) странична работа.

Това, заедно с останалите “регулярни” презентации, всичко събрано в 10 дни, може да подейства доста смущаващо, ако не си свикнал. Аз не бях свикнал, но вече съм. Презентатори от всички страни и континенти – съединявайте се!


Още по-преди пък беше TechReady 10, нашето вътрешно (т.е., само за служители на компанията) събитие за техническа подготовка. Имахме една седмица, през която в Редмънд заедно с нашите колеги от продуктовите групи имахме възможността да научим какво да очакваме близките една-две години, както и много, много обширни сесии относно вече наличните продукти. Със сигурност мога да кажа едно – TechReady е едно от нещата, които можеш да получиш само ако работиш в тази компания. И спокойно може да се брои за company benefit. Разбира се, ако държиш на познанията си в тази сфера, иначе би било колосална загуба на време и средства Smile.

Ако някога, по каквато и да е причина, не работя вече във Фирмата Smile, TechReady ще е от нещата, които биха ми липсвали.


Още по-назад във времето, в началото на “далечния” вече Март Smile, бях до Монтана, като част от журито на 5-то Национално състезание по информационни технологии. Като член на екипа, оценяващ Приложните програми, видях няколко скучни, но и няколко невероятно интересни предложения от учениците. Спомних си времето, когато аз бях на тези състезания. Колко младост и амбиция, колко емоции изпотрошихме. Беше определено едно от най-хубавите ми изживявания от ученическите години. Надявам се и сега тези, днешните, да се чувстват така.

Много съм доволен, понеже спечели точно моят фаворит. “GProject” изцяло заслужаваше първото място. Колосална работа, напълно завършен продукт, перфектно представяне, и много бъдещ потенциал, според мен. Браво на Георги и много по-нататъшни успехи!


Ами стига толкоз ретроспекция Smile. Че стана никое време, а трябва и да се спи. Този уикенд изцяло се насладихме на удоволствието да живееш в къща. Даже успяхме и да се “насладим” на повечкото ангажименти също. Например: косене на трева, некосена от миналото лято. Или пък преследване на котки, които настоятелно желаят да си получат своя дял, пък каквото ще да става. Или неравна битка с полски бръмбар, имал неблагоразумието да преследва Веси чак вътре в хола Smile. Въобще – веселба. А, да, щях да забравя: поради повреда днес следобед окончателно спря водата (а аз не си напълних хидрофора!). Авария е, не е прочутото лозенско “вода няма”. Обещаха, че ще я оправят до сряда.

За малко тази вечер даже тока попрекъсна.

Абе като цяло – всичко си е наред.