Бисквитиера

Когато преди няколко седмици едва ли не бях абсолютно, твърдо убеден че отношенията ми с Макс Телеком са приключили, въобще не предполагах, че чантата ми практически ще се превърне в “бисквитиера”. Причината: имах късмет правилния човек от новото ръководство на Макс Телеком да попадне на моя текст и с разговор и взаимни усилия да намерим начин отново да стана доволен клиент!

Развитието по въпроса, общо-взето, може да се види от коментарите под предишната статия. Г-жа Тойчева беше така любезна лично да се ангажира с проблема ми, причината за който в крайна сметка се оказа многопластов:

  • Човекът, на който попаднах, когато се обадих, не е бил наясно за новите програми на Макс Телеком
  • …и това не е случайно, защото и аз не съм успял да ги открия на сайта им (т.е., те точно в този момент са били “вътрешни”)

С г-жа Тойчева си направихме среща, която за мен беше много, много интересна. Не само, че успях да си подновя успешно договора на план и  цена, която е по-изгодна за мен, но и се сдобих с мини-Бисквитката, която да мога да сравня спрямо по-старата Бисквита и да си направя извода коя от двете искам да запазя. Въобще, в момента чантата ми е като една бисквитиера, добре че бисквитите в нея не мухлясват с времето…

Поговорихме също така и за бъдещето и какво Макс Телеком ще предложи съвсем скоро, но не съм сигурен, че мога да говоря публично за това, така че го оставям за себе си. Мога само да кажа, че очаквам с нетърпение и се надявам да бъда един от “бета тестерите” на новите неща.

Бисквитите, сравнени с други "стандартни" големиниСравнението между двете бисквити все още не е напълно приключило, но вече имам достатъчно данни, за да реша за себе си: категорично сменям голямата с малка бисквита, защото:

  • По-малката влиза по-лесно по джобове, дори ми влиза в по-големия “портфейл”, в който лятно време си нося нещата. Голямата е поне два-три пъти повече като обем и носенето ѝ в моя “летен несесер” е практически невъзможно. И голямата, съответно, е по-тежка.
    • По-малката е с micro USB порт, голямата е с mini USB. Това, от моя гледна точка, прави малката много по-лесна за зареждане, защото почти всичко около мен е micro USB зарядни.
  • Опасенията ми за качеството на приемане не се оправдаха. От тестовете (които май трябва да оформя в някакъв online spreadsheet, че не ми се пишат тук сега) се убедих, че малката има със сигурност поне същото покритие като голямата, ако не и по-добро. Малката, също така, показва повече зъбки откъм бързина на свързване към мрежата, или поне това е моето субективно усещане.
  • Разбира се, голямата си върши също перфектно работата. Нейни плюсове остават 10-те устройства, които може да “храни” (малката може само осем), както и по-големия живот на батерията. За батерията не трябва да забравяме обаче, че малката все още не е “разработена”, докато батерията на голямата в момента е в “разцвета на силите си” след повече от година ползване (аз почти винаги изхабявам докрай и зареждам докрай, макар че за съвременните литиево-йонни или полимерни батерии това не е чак от такова, да не кажа никакво, значение).
  • Софтуерът на новата бисквита е много по-добър от старата, вкл. и с това, че има мобилна версия (т.е., ако ползвате бисквитата с мобилно устройство с малък екран, ще виждате статус страницата много добре форматирана като за него).

Тази дни трябва да мина през офиса на Макс Телеком, за да върна голямата бисквита и да си остана само с малкото устройство. Голямата служи добре тези години, но определено малката е моя избор засега.

Един от добрите тестове за скорост с БисквитатаПреди време Йовко ме попита защо се обвързвам с Макс Телеком за цели две години, при положение че Vivacom например имат доста добро и доста по-мобилно решение. Тъй-като и други хора може би се чудят, ето моите причини:

  1. Макс Телеком действително покриват само (повечето) от по-големите градове. Виваком – почти цялата страна. Бисквитата обаче дава скорост, съизмерима със скоростта на добър доставчик на стационарен интернет, бърз ping и лесно постижими средни скорости от поне 6 (средно 8-10Mbps) където и да е в града. Това определено ме е разглезило.
  2. Ако сте на село, GSM интернетът определено остава единствена алтернатива, затова освен стандартния tethering през смартфона ми, имам и един МТел-ски модем на повече от 3 години, който с много зор и малко връзки беше отключен и сега работи с всяка карта. Та има вътре една Vivacom-ска карта… за зор-заман!
  3. Аз в Пловдив нямам “домашен интернет”. Е, ползвам Змейския като един тлъст паразит, но от време на време, като ме досрамее, си включвам Бисквита. Работи перфектно, свалял съм си от нас “данни” по 3-6GB със скорости от порядъка на 500KB/sec (при “червена” бисквита).

Така че, това е, накратко! Макс Телеком успяха да ме “обърнат”, колкото и трудно това да ми се струваше преди около месец.

Експеримент с “бисквитка”

Max Telecom LogoПоследните две седмици, благодарение на това, че от години имам контакта на Краси Стойчев чрез моя блог, успях да се сдобия с MaxTelecom БИСКВИТКА за тест. Не исках да купувам устройството, преди да съм му направил колкото се може по-обстоен тест на покритието. Тъй-като Лозен се намира на ръба на покритието, исках да съм 100% сигурен, че няма да взема устройство, което да е “мъртво” вкъщи. И поради това реших да пусна една е-поща на Краси, ако пък той си спомни откъде се знаем, да успее да помогне, за да мога да взема устройството за тест.

Краси си спомни. И ми помогна да получа “бисквитката” за тест, по-дълъг от нормалното. Счупването на крака ми пък наложи удължаване още на времето за тест, защото не само много бих се затруднил да го върна в упоменатия срок, а и интернетът в болницата не беше слънце, та така или иначе, “бисквитката” си свърши перфектна работа.

За тези почти три седмици и половина успях да изпробвам “бисквитката” на следните места при следните условия:

Лозен, вътре в къщата

Цвят на бисквитката: червен
Сила на сигнала: None / RSSI:-86 / CINR:9.

Успява да се свърже, но сигналът често “прескача”, т.е. ту го има, ту го няма. За разглеждане на страници става. За VPN и поточна връзка (примерно MMORPG) – не, защото прекъсва.

Лозен, вътре в къщата, но на прозорец с гледка към София

Цвят на бисквитката: червен
Сила на сигнала: None / RSSI:-86 / CINR:9.

Сигналът “прескача” значително по-рядко. За съжаление, пак се случва от време на време. Поточните връзки обаче работят почти перфектно (за цял ден работа ден успя да разкъса връзката 2 пъти, което е солидно постижение). Като цяло всичко работи и може да се използва.

Статистика на пакетите:

--- 8.8.8.8 ping statistics ---
3001 packets transmitted, 2993 packets received, 0.3% packet loss
round-trip min/avg/max/stddev = 64.849/364.623/5929.542/594.132 ms

Лозен, центъра пред църквата, в колата

Цвят на бисквитката: зелен
Сила на сигнала: Good / RSSI:-59 / CINR:29

Безпроблемно свързване и работа без никакво накъсване. Все едно съм в офиса си. Перфектна работа за времето, което го използвах (около 10-15 мин.)

Вътре в офиса ми, “Майлстоун Системс България” ЕООД, Г.М.Димитров 16А

Цвят на бисквитката: зелен (с елементи на жълто от време на време)
Сила на сигнала: Good / RSSI: -64 / CINR: 19.

Безпроблемна връзка. Не съм усетил разлика, дори когато примигваше в жълто. Никакво прекъсване.

Статистика на пакетите:

 --- 8.8.8.8 ping statistics ---
 5000 packets transmitted, 4984 packets received, 0.3% packet loss
 round-trip min/avg/max/stddev = 31.156/33.466/888.839/13.138 ms

 “Коста Кафе” на ет. -1 в МОЛ “Сердика”

Цвят на бисквитката: червен
Сила на сигнала: None / RSSI:-87 / CINR:7.

Предполагам, въпреки прозрачния покрив, наличието на Г-образната бизнес сграда и фактът, че тази “Коста” дефакто е в мазето, прецаква сериозно качеството. Докато бисквитката беше на масата, така и не успях да установя връзка. Когато я преместих на 30 см настрани върху едно по-високо парапетче, успя да хване сигнал, но пак доста неустойчив.

Въпреки това приемам това поведение за страхотен успех, защото дефакто аз се намирах в “мазето” на МОЛа, а както знаем сигналите с висока честота не могат да заобикалят препятствия и имат сериозно затихване, когато става въпрос за отражения. Абе пряката видимост си трябва (честно казано, въобще не очаквах бисквитката да се включи!)

Статистика на пакетите: “По-добре недей!”

Имах възможност да пробвам в горната “Коста”, но за много кратко, минах практически само за тест. “Бисквитката” хвана сигнал и показа сила на сигнала “жълто”, което съдейки по другите ситуации със сигнал “жълто”, означава безпроблемна работа.

Курортен комплекс “Пампорово”

Окрилен от успехите ми до сега, реших да пробвам бисквитката и в Пампорово, макар комплексът да не е отбелязан на картата на покритието на MaxTelecom. Експериментът единствено доказа, че картата на покритието е актуална към момента 🙂 . “Бисквитката” така и не намери никаква 4G мрежа, въпреки моята наивност и слагането и в “посока Смолян”, с напразна надежда да преодолее близо 10-14 км въздушен пресечен терен :).

Надявам се много скоро MaxTelecom да покрият ски-курортите ни, примерно за следващия сезон. Интернетът в хотелите по ски курортите ни досега се е доказал като некачествен и претоварен, поне моите наблюдения са такива. Така че добър 4G сигнал би бил като благословия. А и си мисля, че доста чужденци не биха се поколебали да дадат още EUR80 за едноседмична безлимитна връзка. Такава цена в Европа до сега не съм видял. Последният път в Австрия ми поискаха скромните EUR60 за 100MB 3G трафик. Смешно, та чак страшно. Но в България сме много разглезени откъм качество и цена на Интернет услугите.

МБАЛ “Свети Пантелеймон”, София, Младост 3

Цвят на бисквитката: червен, до прозореца – жълт
Сила на сигнала: None / RSSI:-80 / CINR:14

Покрай наложилото ми се лечение в болницата, имах възможност да оценя това да си носиш (качествена) мрежа с теб! Въпреки неблагоприятния сигнал, “бисквитката” беше перфектна. Мрежата в болницата, макар и през кабел, незнайно защо прекъсваше и само “включ-изключ” на кабела възстановяваше връзката. Бисквитката, за сметка на това, беше желязна (макар, че една желязна бисквитка без съмнение ще доведе до стоматологични проблеми на потребителя!)

Въпреки, че устройството показваше липса на сигнал, то без проблеми дръпна 1.1GB файл от домашния ми сървър с нелошите 200KB/sec средна скорост (междувременно, разбира се, аз си браузвах).

Статистика на пакетите:

--- 8.8.8.8 ping statistics ---
 2717 packets transmitted, 2716 packets received, 0.0% packet loss
 round-trip min/avg/max/stddev = 62.894/139.732/2555.478/159.507 ms

В заключение

Ами в заключение нищо друго не можеше да стане, освен да отида днес до МЕТРО и да се сдобия с предплатена, симпатична бяла “бисквитка”. 15 месеца по 20 лв на месец, платени наведнъж в началото (т.е. 300 лв от раз). Надявам се да си я ползвам с кеф за следващата година и три месеца, а след това ще му мисля кой от плановете на Макс Телеком да избера. Да се надяваме, че дотогава ще имат план, който да ме устройва повече от сегашните. Но много неща могат да се променят за 15 месеца.

Ако сте често в движение, трябва ви качествен и бърз интернет и основно сте в зоните на покритие на Макс Телеком, тогава горещо препоръчвам този вариант.

Използвана е екранна снимка от сайта на Макс Телеком (с) Макс Телеком

Как днес не спечелихте един клиент, Отворено писмо до VIVACOM

Здравейте VIVACOM,

Пиша Ви това отворено писмо, за да Ви обясня защо днес не успяхте да ме спечелихте като клиент. Надявам се писмото ми да някакъв ефект, защото е жалко да хвърляте буквално милиони за реклама, а когато човек Ви потърси, за да Ви даде (и след това регулярно да Ви дава) едни пари, се оказва че сте гъвкави като БТК (имаше една такава компания, спомняте ли си? Май още я има!).

Притежавам 2 устройства, с които имам GSM Интернет. Таблет, независим от оператор, и смартфон. И двете устройства са в момента към Мобилтел. Таблетът е с изтекъл договор.

Понеже не винаги М-Тел имат най-доброто покритие ми се щеше да добавя гъвкавост откъм оператор. Таблетът е идеалния кандидат за предплатен интернет, понеже там не ползвам глас и ми е все тая, че ще загубя номера си. Поради това реших да проуча как стоят нещата с предплатените пакети на Виваком и Глобул. Предплатено ме устройва идеално, защото не използвам интензивен интернет на таблета и мога да си го дозареждам достатъчно често, когато ми потрябва.

За Глобул не искам и говоря. Цените там са от 2000-а година.

Виваком, от друга страна, има читав, предплатен пакет. Малко скъпичък, но за предплатен е ОК. Продава се за 89 лв и се казва EasyTraffic. Продава се заедно с USB модем, който обезпечава достъпа на компютъра до мобилната мрежа.

На мен обаче този модем въобще не ми е необходим. Аз си имам таблет, който си има място за картата, и който също при необходимост може да даде свързаност на компютъра ми.

Най-естественото нещо, което ми хрумна, беше да се обадя на Виваком и да попитам как мога да си купя само картата без USB модема. Главата ми и за миг не можеше да проумее докъде може да стигне липсата на гъвкавост.

Обаждам се аз на платения телефон и след слушане на 3 минути менюта и ненужна (но платена!) информация най-накрая стигам до заветния оператор. Операторът ме изслуша, разбра ме и помоли да изчакам. Изчаках (още 2 минути). Операторът се завърна и със съжалителен тон ми обясни, че няма никаква възможност аз да стана клиент на Виваком. Т.е., че Виваком нямат вариант да се купи само картата без ненужното устройство. Естествено, аз въобще не възнамерявам да давам поне 40 излишни пари, така че приключих разговора и седнах да накълва това на таблета.

Уважаеми Виваком,
Днес Вие пропуснахте шанса да спечелите едни дребни пари. Пропуснахте обаче и шанса да ме направите отново Ваш клиент. Нещо повече – за пореден път предизвикахте у мен гняв и разочарование, че за петте години, през които не бях Ви търсил, не сте успели да се промените въобще.
Да, станали сте по-шарени, сменихте си името и логото, станахте оранжеви, пуснахте услуги. Но не успяхте да налучкате прав правилния ритъм, който да Ви даде възможност да си върнете клиент.

Апетитът, Виваком, идва с яденето. Може би, ако бяхте успяли да ми станете доставчик, щяхте в по-дългосрочен план да ме предизвикате да опитам и други Ваши услуги? Не-предплатени такива? Може би щях да реша да прехвърля и домашния си интернет (Лозенския)? Е, признавам, това последното е long shot, но човек никога не знае.

Вие обаче избрахте да направите това, което единствено правите добре последните 50 години: бързо, категорично и безусловно отблъснахте и разочаровахте. Единствената разлика от преди 10 години е, че го направихте “високотехнологично” – чрез Вашия call center, вместо чрез намръщена леля на гише в пощата.

Няма да Ви стана клиент отново. Не и при тези условия. И на никой няма да препоръчвам Вашите услуги. Защото вярвате или не, аз съм от тези, които в маркетинга се наричат “influencers”. Тези, при които ходят техните не-толкова-технически-запознати приятели за съвет. Тези, които като кажат нещо, хората обикновено ае вслушват в съвета им. И дори понякога плащат за него.

Така че днес Вие (може би за пореден път) загубихте много повече от някакви си 50 лв.

Може би бих Ви дал още един шанс, ако поправите грешката си. Но не вярвам и ще бъда буквално слисан, ако се случи!

Снимкокачване

Днес явно ми беше ден за снимки. Започнах с това, че свалих от препълнената ми (8ГБ!) карта на апарата всичко, което имаше да се сваля. След това ги изкопирах към домашния сървър. Това отне време, защото “домашния” сървър в момента не е много домашен, тъй-като е в апартамента в София, а аз съм си на село. Не съм го преместил още, но и това ще стане в близките месеци. Имам обаче страхотен интернет тук (PowerNet (през Bol.bg), евала засега, дано останете винаги такива). И съответно тези 8 ГБ не бяха кой-знае какъв проблем да се прехвърлят.

Като изключим фотоапаратните снимки, за днес ми “светна” и задачата “Да прехвърля старите снимки”. На времето имах един стар хостинг на h1.ru (тогава при нас хостингът беше невероятен лукс. Вижте сега Суперхостинг например какви оферти правят Smile ). Та имах там аз едни снимки, за които сам си бях писал албумския скрипт (първи стъпки в PHP, ако не се лъжа). И днес трябваше да сваля албумите и да направя нещо с тях.

h1.ru хостингът ме предаде в началото, FTP конекциите взеха да увисват, да се чупят и т.н. Добре, че си спомних, че SSH се поддържаше още в началото там, и превключих на него. През SSH нямаше никакъв проблем, и след по-малко от половин час имах цялото съдържание на хостинга при мене.

Реших междувременно да кача всички албуми и във Facebook, и в моите албуми. Не знам защо го реших така, обикновено предпочитам да си ги хоствам при мен само. Много приятели обаче няма да прочетат този блог, но ще видят, че във Facebook имам нови снимки. И така… дано да не стане тенденция това.

Като изключим едни два часа за косене на тревата и два часа работа (е, гледам да го избягвам почивните дни, но понякога просто не може), то останалото време ми отиде в сортиране на снимки, качване във ФБ, качване в галерията ми, и така. Щяхме да ходим на спортен празник в Борисовата, но въобще не се сетихме, докато по новините не казаха, че имало Smile. Но и да се бяхме сетили, честно казано едва ли щяхме да отидем – всеки си имаше работа и беше “захапал” по нещо.

Сега снимките са (почти) качени, остават ми няколко от по-новите албуми, но тях – по-късно. Добра работа, като цяло. Доволен!