Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!

Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!

Снощи гледах K-Pax. И интересен, и страшен (чисто усещане за страх, от онова от което те побиват тръпки, когато станеш от леглото, за да загасиш лапмата), и много тъжен, и весел (в един-два изключително кратки момента). Не помня вече кой ми го препоръча, но съм му страшно благодарен. Отдавна не бях гледал филм от такъв тип, който толкова много да ме впечатли.
Сега ми е трудно да пиша за него. Отъде да започна? От това, че в началото бях твърдо убеден че Кевин е извънземен и доктора е класическият консервативен мозък? От това как към средата вече бях сигурен в убеждението си? От това, че едва ли не – подобно на пациентите в клиниката, започнах и аз да си мечтая за место като К-Пакс? Или може би от това, че и досега съм сигурен, че извънземният се беше вселил в тялото на земният си приятел след като той беше загубил безвъзвратно всичко на този свят, включително и душата си… На землянинът му оставаше само да изчака кога най-накраят биологичният му часовник ще спре, за да се раздели и с чисто физическото си съществуване.
Много неща ме впечатлиха, толкова много че все още всичко от този филм се блъска хаотично в главата ми. Може би трябваше да го гледам пак и тогава да пиша? Може би. Но време няма – ежедневието продължава.
С въздишка “rm -R K-Pax/”. До другият път!

Днес не е добър ден за ICQ :(. Особено за моето.
След срещите в ЦИД, като си седнах на работното место, открих че ICQ ме е изключило. Всеки следващ опит водеше то Incorrect Password. Логиката е желязна – очевидно е ясно какво се е случило. Моят хубав номер 818890 вече е собственост на някой друг.
Това, което определено ме притесни беше фактът, че паролата трябва да е разбита чрез сляп алгоритъм. Не е лесно парола като WP4bjnAN да се разбие – това е 8 буквено-цифрова комбинация. Най-елементарната сметка показва, че имаме 60^8 = около 167,961.6 милиарда комбинации.
Според мене – brute force е невъзможен.
Остава някой да е подслушал каналът или да е хакнал сървърите?
Друга идея?
А, да, щях да забравя – “новият” ми номер е 100,917,427.