Бих искал още веднъж да благодаря на Дилян за адекватната реакция и за проявеното разбиране. Моля погледнете коментарите за повече информация. Хора като Дилян помагат да остава у мен надеждата за бъдещето.

 Оставям оригиналният текст за пълнота на блогът.
----------------------------------------------------

Всички крадем. Крадем от себе си, крадем от работодателят си, крадем и от всички останали, които също крадат. Крадем софтуер, крадем хардуер, крадем каквото ни падне. Толкова сме се усъвършенствували, че дребните ни кражби въобще не ги забелязваме, а на големите кражби викаме “държавна политика”.
Дано ме разберете правилно. Не говоря за кражбата от тип “бухалка по главата”. Поне не само за нея.
Основната ми мисъл е за това да (пре)използваш [справедливо, според теб] дадена идея, текст, програма (код), труд – абе каквото и да е. В повечето случаи преизползването на тези неща не е забранено. В някои случаи обаче е некоректно. Поне е некоректно, когато не уведомяваш автора, че си го преизползвал, въпреки че можеш да го направиш.
Повод за тези ми писания е следната част от лична страничка. Ясно се вижда, че човекът няма скрупули да покрадва текстчета, които са му интересни. С цел страничката му да е интересна. Трудно ми е да го осъждам – и аз правя понякога. Но винаги се позовавам на източникът. И ако е възможно искам предварително разрешение от “източникът”. Очевидно негова милост Дилян Стефанов Чернев не смята уведомяването за необходимо. Жалко – изглежда переспективен човек. Съгласен съм – поне е оставил откъде го е взел. Но да беше питал. Там, откъдето го е взел, изрично си пише, че никакъв материал не може да бъде (пре)използван без съгласието на автора на сайта, и че единственият начин да се получи това съгласие е, като попитат автора.
Аз съм против тези кражби. И в момента ме е срам от това, че официално съм показал, че и аз съм от това крадливо племе. Но не мога да го изтрия – казан блог-хвърлен камък. Жалко и за мен 🙁 !

Днес минахме на лятното часово време. Сигурен признак, че лятото наближава. Макар че около нас това почти не се усеща засега.
Малкият пак е болен… От петък киха и кашля – не му обръщахме кой-знае какво внимание. Снощи обаче температурата си каза своето. И сега чакаме лекар. И пак лекарства. И пак баба му ще го отнесе най-здраво.
В моменти като този ми се иска направо да го натоваря с майка му в колата – и в София с нас. Тянко и Цонка ще го преживеят някак. Но знам, че това са само думи – едва ли ще намеря достатъчно воля за да се сблъскам и с този комплект от проблеми. И засега той ще остане пак тук, в Пловдив, а ние ще търчим всяка седмица по маршрута, за да можем да прекараме поне 2 дни с него. Дано само традицията, която се е установила (всеки път все с нас да се разболява) да свърши с лятото.
Времето тук е мрачно. И сигурно, но не само заради това и настроението е такова. Трябва да пиша една форма за download на KeePassPPC, но не ми се пише. На другата машина пека поредните серии на Приятели. Дано Невена им се радва – инак загубено време ще е.
Вчера, докато не бяхме сигурни че е болен, излязохме с Ангел. В кафето сервитьорките се видяха в чудо, наедно с баща му – децата нямат спирачки. Но “Скалата” са я направили доста шикозна – особено след като се усвоили онази дупка в тепето и са направили малка кафе-бар заличка вътре. Ангел добре я разучи, а и ние като го пуснем в нея можехме да сме спокойни, защото няма друг изход освен през нас :). Сигурно това заведение ще ни стане от любимите за съботно/неделно кафе – само да беше малко по-голямо детето, та да разбира че събирането на всички пепелници от свободните маси и подреждането им където свари из заведението не е много добра идея и прави сервитьорките малко нервни.
Сега идва времето да натисна Publish и като гледам разхвърляните си мисли – сериозно се колебая. Станало е традиция съботно/неделните постинги (доколкото ги има) да са мрачни – не знам защо. Дано времето се оправи скоро…

Вчера се регистрирах в Orkut. За незапознатите – това (поне на мен) ми прилича на виртуална социална мрежа от познати, имащи своите познати и т.н. С нейните си общества на различни теми, с нейните си начини да покажеш дали харесваш някой (и как) и т.н. и т.н.
Стана ми много интересно. Замислих се – дали това не е поредният Интернет феномен, на който сме свидетели?
Жалко само, че не поддържа добре кирилицата. Така и така са тръгнали да правят услуга за цял свят – защо не са направили Unicode support-ът по-добър 🙁 ? Да се надяваме твърдо, че за в бъдеще и това ще стане…
За всички мои приятели и познати, които ще последвате моя пример – за вас е връзката по-горе. След това заповядайте в моя профил… и ако ме смятате за приятел – за мен ще е удоволствие да влезете в моята мрежа (а и аз във вашата).