Това е телефонът!
Това е телефонът, цената не е за приказване!
Но започвам проучванията за лизинг!
Дано се сработим…
Късчета живот
Това е телефонът, цената не е за приказване!
Но започвам проучванията за лизинг!
Дано се сработим…
Today Nikolai I. has sent to me this excellent article, which covers complete Linux filesystems’ benchmark.
I post it here for two main reasons:
1) To have it stored for the future (I decided to post all such useful material here)
2) To all my friends, who take care reading my blog aware of it.
The general quote, which this article leads to, is: do not use ext3 filesystem. Ouch, this is my filesystem at home :(. It seems I must change it soon!
След последният ми пореден технически постинг (да ме извиняват приятелите, на които вече им писна), идва ред и на нещо по-ежедневно.
Днес вече сме вторник сутрин, а аз почти се оправям от тежкият (да, признавам си, не беше леко) вирус. Отдавна не бях хващал истински вирус, дето ходи по хора (то и други не бях хващал отдавна). Този обаче си каза тежката дума. Освен, че ни прикова и мен, и #Веси# на леглото в неделя (през деня #Ангел# изкукурига, докато се опитваше някой в тази къща да му обърне дължимото внимание, докато вечерта и той се тръшна болен 🙁 ), този вирус изглежда много вирулентен, и много неприятно се убива. Докато те мъчи, редовните посещенията в тоалетната са задължителни :(. Няма да обяснявам, просто беше много зле. Макар и слаба, температурата и гаденето спокойно те правят неспособен за каквото и да е, освен тръшкане в леглото.
Вчера все още бях зле, но работата успя да ми запази кондицията. Днес определено чувствам глад, което е добър признак за оправяне :).
Дано поне съм свалил някое и друго кило, че да има някаква полза от тази болест.
Моята Федора най-накрая тръгна със старият/нов видео драйвер за NVidia Ti 4200!
Зор беше, и въпреки всичко продължава да е (малко) нестабилна, но работи коректно ако не закачаш OpenGL Screensaver-ите. Ако ги закачаш – рано или късно си го “получаваш” – тотален блок на цялата система.
Добре че беше този форум, за да ме упъти по правилният път за постигане на работещо ядро с този драйвер. Е, ако драйверът беше свободен, определено нямаше да е необходим този гърч, но… всеки сам решава под какви лицензи да си пуска софтуерът!
Какво ли не проверих и промених, за да избегна тези крашове – не ще и толкова! Явно NVidia трябва да предоставят модифицирана версия на драйвера, но това определено ще е след като излезе финалният Core 2 (поне така казват). Иначе дори с тези проблеми резултатите от гледна точка на performance са впечатляващи – glxgears правят 220 кадъра/сек на fullscreen.
Засега ще оставя тази конфигурация. Вече имам новите потребителски акаунти – остава само да копирам старите данни, и да прехвърля останалите 80 ГБ на по-поддържани файлови системи от NTFS – и съм готов с миграцията от старата боза.
Веси засега се държи геройски и със сълзи в очите устоява на липсата на безценните белот и сантасе. Не знам до кога ще издържи – времето ще покаже :).
– – –
Интересно нещо… започнах да пиша този пост някъде около 10:00, а сега е 23:25 и още не съм го качил. Нейсе – не знам какво още щях да казвам. Скоро трябва да пиша и за екскурзийката, която днес си направихме до Копривщица – може би ще го оставя за утре.
Тази работна седмица беше кратка, но тежка! Личи си и от активността ми в блога.
Като за начало може да се спомене фактът, че идва нов проект. Работата винаги ме е радвала, особено когато е много интересна, както се очаква да е в този случай!
Допълнително утежнение е и това, че се разболях :(. След походът от с. Гълъбово до х. Здравец в неделя. След 3 ч 30 мин ходене нагоре, дишане с пълно гърло на малко студеният въздух, сериозно припотяване на студен ветрец и все-още зимното изнежване по апартаменти и паланки, та след тези 3 часа гърлото ми беше бая “засъхнало”. И от понеделник сутрин вече режеше яко. Днес съм значително по-добре (изпих седмичната продукция на СОДИ-Девня във вид на Гулии, химии, Проктъри и Геймбъли всякакви). Надявам се тия дни да живна окончателно да съм ОК, че много мразя почивни дни да ги прекарвам тръшкайки се в леглото.
Още едно “усложнение” тия дни се яви и от факта, че Доминик Рейч (авторът на KeePass Password Manager, Pocket PC портът на който написах аз) е сложил директен линк към моята страница. И от 03.05. сума ти народ се изпорегистрира за даунлоад, а аз си пазя регистрациите като ги преписвам в един ООо spreadsheet. От тогава до сега има около 78 нови регистрации, което прави около 26 на ден – времето за писане в блога отиде по преписване на мейли… Интересно ми е колко хора в крайна сметка ще използват моята програмка – тя е много скромна, но си върши работата – до сега нямам нито един bug report 🙂 – ГОРДОСТ 🙂 ! Но и той (първият Bug report) няма да закъснее вероятно.
Тези дни сложих и новият Thunderbird. Пичовете стават все по-читави!
Ех, стига за сега. Довечера ме чака отново борба с прекомпилацията на ядрото на #Fedora# Test 2 rc 3. Трябва да успея да подкарам драйверът на NVIDIA-та ми, инак язък ми за претенциите че разбирам :). Ще видим – имам 4 дни!
Днес инсталирах тест 3 на бъдещият core 2 release на #Федора#.
На местото на последната домашна боза.
След 2 дни архивиране (основно прехвърляне от NTFS => FAT32 и последващо сравняване), най-накрая теглих чертата и вече имам работеща (е, леееко поклащаша се също) #Fedora# core 2.
Личи си, че още е в тестова фаза. Тук-там се появиха веднага пукнатини. Най-фрапиращата от която беше, че интернационализацията не работеше, а след известно време изгърмя и мениджъра на прозорците, та докато стартирам нов видях доста зор :).
Но засега смятам да остана с Core 2, ще чакам последващият финален release. Да се надяваме, че ще има начин за бърз и безболезнен ъпгрейд към него.
Все още свалям ъпдейти. Направо е невероятно как 5 дни след официалният release вече имаме updates в размер на 200 МБ :). Дано по-фрапиращите проблеми да са оправени!
Днес успях и да се свържа с един стар приятел – Толис от Гърция. Докато още се радвах на Kopete, което дойде с Core 2 (много напредък – евала на момчетата), изведнъж той ми “светна” онлайн в Яхуто. От там насетне беше лесно :). Вече му имам всички IM координати, и се надявам да не губим така безкрайно връзката между нас.
Утре ще ходим на походче. Кратичко, обещават! Ще видим :). На мен може и дълго да ми се види, като имам впредвид че сигурно целият поход Ангел ще ми седи на врата! Дано да помагат приятелите…
Today, enspied by a posting in Peio’s blog (in Bulgarian) I decided to install Rhythmbox on my Fedora.
I want to mention here the problems, which I’ve gone through. Just
yum install rhythmbox
does not solve the case. I got really mad when having no MP3 files support. Actually, I became mad because I unable to understand for a long time that this was my problem when trying to open any MP3 file. I was getting this crazy message:
failed to create mad element; check your installation
when trying to open an MP3. I suspected the MP3 problem when I saw that my OGG files ran fine.
So, after some Google search, I found this great article, which showed me the exit of the tunnel.
In brief – if you want Rhythmbox and MP3 support, you should do:
yum install gstreamer-plugins-mp3 rhythmbox
Have fun!
Днес е един от най-важните дни в животът ми.
Това беше решено преди 2 години и 2 седмици, когато беше “набелязан” рожденният ден на синът ни Ангел. И вече за 3-ти път ще отбележим събитието подобаващо. Е, Веси ще празнува истински за втори път, на нулевият рожден ден много-много не и беше до празнуване!
Днес денят е и специално посветен на мама Веси. На тази любяща, грижовна и внимателна мама, която не спира да ме учудва в стремежа си да направи човек от това малко създание 🙂 . Аз се опитвам да и помагам (като не и преча твърде много). Благодаря ти, Веси, останалото ти си го знаеш!
Следва кратка ретроспекция 🙂 :
Тук е на два месеца. Първи стъпки като “модел”. Възпитанието и до сега много-много не ни се е променило, най-вече по вина на глезещите родители, подпомагани усърдно от дядо А. и баба Ж.
Сериозен!
Цяла година и 5 месеца. И вече чисти!
А тази снимка е от преди два месеца. Може би би следвало да я оставя без коментар….
Още веднъж – честит рожден ден, Ангеле. И като четеш след време блога, не се чуди на дъртофелнишките ми сълзливи излияния :)!
ВНИМАНИЕ – ПОЛИТИКА! Ако не ви понася, не четете!
Continue reading “Не издържам!”
В момента сме в процес на чудене за това къде да почиваме това лято. Миналото изкарахме супер пенсионерска почивка (аз бях много доволен) на Синеморец. Тази година, имайки впредвид и че ще сме с детето, смятаме да се насочим към Иракли.
Преди няколко години за пръв път бях на това место. Хубава природа, почти никакви условия (за свикналите на лъскави хотели). Има само някакви бунгала. Приятелите, които миналата година бяха там споделиха, че течало някакво строителство – не знам доколко е законно имайки впредвид статуса на природен резерват, който местността има!
Тази година Веси е накопала отнякъде връзки, с които може да успее да уреди (поне едно) бунгало. Ако успее повече ще е супер – може да отидем с приятелите. И да изкараме супер. Още повече, че като има приятели с нас, и с детето ще е по-лесно – ще има повече хора да се занимават с него. Инак ще трябва да се сменяме за търчането :).
Тези дни ще бъде голямото питане. Стискайте палци :)!
Снимките от Иракли са от сайтът на Иван Илиев (когото не познавам) и до който ме доведе Google. Благодаря Иване – изглежда засега твоите снимки са единствените индексирани.