Пътуването мина.
Вече сме в Женева.
Началото не е зле – запознахме се с много интересен човек – както тя се изрази – “модел за преуспял българин” (самата тя сложи много кавички).
Г-жа Красимира Плачкова притежава много красива галерия за старинни икони. Самата тя е експерт в областта на историята на изкуствата, както и по реставрация, оценяване и всички други сложни дейности, които включват работата с тези произведения на изкуството (иконите, ама не 48х48, а истински църковни икони от Русия например).
Настанихме се у тях – поради тоталната липса на свободни хотели в Женева (някакво събитие има пак… всичко е 100% пълно). Ще се местим в хотела вероятно в петък.
Приятна вечер, развалена единствено от мача с Швеция. Но предвид проблемите, които предстоят за разрешаване – това европейско ми се струва бял кахър. Важното е че сме там, сред най-добрите!
Утре ще видим офисът на клиента ни. И ще се сблъскаме по-сериозно с Женевският стандарт на живот :).

Днес започва командировката в Швейцария :(.
“Мисли позитивно”, казват всичко наоколо. Щото съм се вкиснал. И вие да бяхте сума ти време далече от хората, които обичате – и вие щяхте да се вкиснете.
Смятам да му дада шанс – на “позитивното мислене”. Ще видим какво ще стане. Сега ми се ще вече да сме Август (за кой ли път), и всичко да е зад мен. Знам, ще си кажете – ти луд ли си – нали сега европейско, освен това лятно време, и т.н… да, ама на мен така ми се ще. Добре, че Бог не смята да ми задоволява лесно прищявките – ще дойде Август, но ще дойде след 47 дни.
След 45 мин. ми е срещата на летището с колегите. След това – два полета (дай Боже – 2 излитания и 2 кацания). След това настаняване… и чак след това, ако имаме шанс – гледане на мача. Дано поне нашите да бият – да запомня и аз с нещо този ден :(.
До преди малко бяхме с Веси. Направо не ми се пускаше да се качва на тролея :(. Добре, че разумът надделя и не я накарах да дойде на летището – щеше да ни е още по-тежко. Сега започват дългите 17 дни, през които ще сме разделени – след това, ако детето е здраво – тя ще дойде при мен за 6 дни (OBS: Респект!).
Започва предстартовото броене, след това и ГОЛЯМОТО броене.
До кукане! Ако имам възможност – ще пиша. Иначе – живи и здрави – до после!
9,8,7,…..
47, 46, 45, 44, ….

Трябва ли всяка седмица напоследък да ми предлага алтернативи, които ще променят коренно животът ми, този който в момента имам 🙁 ?
Трябва ли тези алтернативи да са толкова силни, че човек трудно да устоява на изкушението?
Много ми дойде. Не знам какво ще реша, но вече ми е твърде много.
Вчера и днес не съм работоспособен заради това :(. А това вече не е на добро.
Ще видим. Ще ми се вече да е 15 Август, и аз да си пека четирибуквието на морето в Иракли. Макар че, като гледам накъде отиват нещата, може и да се размина!

… по последна информация – започва на 14.06. и свършва на 30.07.
1) Изпускам европейското
2) Цели 7 седмици
3) И то през лятото
Дано само успея да уредя и на Веси да види Женева… ако заслужи :).
Работата иска жертви – това е положението. Дано Ангел да ме познае, когато се върна!

Престоящото ми заминаване и липсата ми на самочувствие като Java developer (поне още 5-6 месеца ще е така) ме накараха вчера да търся книги за Java, които да си купя за четене през дългите Женевски нощи. До сега Шефът не ни е осигурявал хотел с Интернет – ще е цяло чудо този път да се поправи. А чудеса, както знаем, рядко се случват! В бизнеса се слючват изключително рядко, така че…
Да, ама свястна Java книга на пазара няма! Не ме разбирайте грешно – ако пуснете едно търсене на Java в кой да е книжен сайт – ще бъдете затрупани. Въпросът е, че няма качествени, т.е. – нови. А тази технология изглежда се е развивала доста бързо: прясно издадена книга на БГ език се оказва безнадежно остаряла относно технологията, която описва.
Не, не успях да харесам! С помощта на Стефан (щях здраво да хлътна 25 лв за нещо, с което само щях да подпирам вратата)…
За сметка на това дадох повече пари за “другите книги” – т.е. тези, с които си flush-вам главата след ежендневието. Сапунените фентъзита все още ме кефят, до кога ли ще е така? Даже купих книги за #Веси# и за #Ангел#. #Веси.море# вече хареса нейната, #Ангел.комп# днес ще каже :).
Направо ме е яд как излезнах за нещо, а се върнах с нещо съвсем друго :(. Така става почти винаги, когато вляза (с пари) в магазин за разни електронни “джаджи” или в книжарница (особено ако е склад на едро). Дано поне и моите книги са хубави.
А въпроса за добра книга за Java на български език стои. Засега ще си купя само тази на Наков (колкото да не е без хич), иначе продължавам да търся. Имам още 5 дни…

🙁 !
Отдавна не ми се беше случвало.
Но тези дни изнемогвам :(.
Идва новият проект, идва със страшна сила и с някаква безумна 45-дневна командировка в Женева. Идва с някаква безкрайна проектна документация, засега имам около 400 страници, не знам как ще се оправям.
Междувременно продължават старите проекти (и един нов малък), както и Java обучението ни. Много, много нови неща.
Разбира се, трябва и да ми остава лично и семейно време. Трябва. Но дали ще остане? Вече с нетърпение чакам Август и се моля да мога да взема отпуск 2х7. Защото след това пък идва работата по новият апартамент, който до тогава трябва да е готов.
Ех, ако само това са проблемите – ще се оправим.
Но сега в момента ми е криво – може би щото преядох :(. Тази торта накрая беше извращение след пицата (която ми се стори малка в началото). Разправяй след това, че отслабваш :(….

“Вдругиден”, или още казано “Денят след утре”, или още по-друго казано “След утрешният ден”, или както американците са си го кръстили “The Day After Tomorrow” ставаше за гледане!
Не очаквах кой-знае какво – и съответно и не получих кой-знае какво. Ефектите са на повече от задоволително ниво.
Поредният филм, в който американците (е, целият свят, но логично действието беше фокусирано в/у Северна Америка) преживяват (далеч не всички обаче) поредният апокалипсис.
Честно казано, на моменти тръпки ме побиваха. Не толкова от самият филм, колкото от реалистичността на изказаните факти и предположения. От това, което съм чел и гледал мисля, че описаното там може да се случи! Може би не точно толкова бързо, и не точно в тези размери, но… абе страшничко. И още по-страшничкото е, че нищо не можем да направим, за да го предотвратим – Земята ще става все по-пренаселена и все по-мръсна :). И ще видим…
Ако ви е харесал “The Independance Day” – ще ви хареса и този. На мен лично този повече ми хареса, защото е по-близко до реалността.

Преди два часа се върнах от lug-bg дните в Стара Загора.
Два интересни дни, изпълнени с емоции, срещи и ценни знания и опит. Запознах се с хора, с които засега само се бяхме ругали в lug-bg :). Купих си lug-bg фланелки. Въобще – много ценен опит!
Използвах събота вечер, за да се видя с братовчед си – арх. Банко Банов. Знам, че звучи много официално за първи братовчед, но макар и винаги близки (когато бяхме много по-млади), ние сме живели и живеем като че ли не само в два различни града, но и в два различни свята. Останах много приятно изненадан, че открихме цяла купчина общи проблеми, и нито веднъж разговорът не тръгна “в небитието”. Преди не беше така, но и ние сме нямали възможност да си говорим сериозно поне от 10 години насам. А за 10 години много неща се променят. Като цяло – никак не съжалявам, че изпуснах купонът на lug-bg (за него днес се говори много, и имайки впредвид какво чух – дълго време ще се говори за него – lug-bg в Стара Загора).
Сега си почивам, свалям новите headers от Dag, и чакам да видя с какво ще ме изненада за update. Веси все повече свиква с Fedora (не че съм очаквал нещо друго – тя, колкото и да виеше против Линукс за домашна OS, все пак обича хубавите неща). Ангел може да се каже, че е с нормален стомах и корем… абе има светлина в тунела, както е модерно да се казва. Тези дни Ангел е ял като за 4-ма човека от неговият калибър – явно има много за наваксване (то и си личи). Тази вечер ще го оставим на вещата грижа на баба му, а ние ще посетим The Day After Tomorrow. Веси вече е скептична (“Аз не си падам много по такива апокалиптични филми”), но аз пък харесвам такива филми, и мисля че ще си струва гледането на кино.
Утре продължавам работата по новият проект. Тази командировка от 4 седмици в Женева направо ще ми изпие мозъка – дано Шефът да успее да договори по-малко дни там, че 28 дни сам в средата на лятото ми се виждат една непоносима командировка! Ще видим… най-важното все пак си остава работата.