Събота по китайски

Събота по китайски

image Ама че събота се заформи! Интересна в китайския смисъл.

Уж почивен ден, но пълен с важни и неотложни задачи.

На първо място беше подкарването на новия блог на (lady)Вера. Най-накрая тя се нави за нейн си домейн и хостинг. А за мен остана техническата част: регистрация, осигуряване на хостинг, миграция на материала от стария ѝ блог в новия. И междувременно – борба с DNS-а на Мегалан, който (поради моя грешка) 6 часа стоя кеширан грешен NS на ladyvera.net. И сега, разбира се, някои настройки – ето вече изскочи проблем с permalinks – старият ѝ блог имаше такива, а засега на новия ще трябва да го кара с “?p=число”.

Та както казва Вера, ако имате абонаменти към нейните RSS потоци, сега е момента да ги обновите (новия RSS за постове, новия RSS за коментари).

След LadyVera дойде ред на сайта на детската градина, който Веси с толкова много желание и любов направи. Платформата пак е WordPress, но този път си е класическо статично съдържание. Е, има и една празна галерийка, която се надявам с времето да започне да се пълни със съдържание.

Докато аз се занимавах с тези задачи, Веси се грижеше за четирима ни. Мартин от вчера е болен, единият от най-популярните в момента вируси го намери и хлапето сега се мъчи със зверски нос/гърло! Интересно е да чуеш прегракнало бебе… Чакаме утре майка ми да дойде, че ще трябва да оздравява до края на идната седмица, когато с Веси сме си замислили “нещо”.

Следобедът имаше малко WoW. Малко, в сравнение с това което си мислех де. Иначе пак строших един-два часа игра (че може и малко повечко).

Таман си мислехме с Веси, че вечерта ще си гледаме нещо спокойно, и Ангел взе че се тръшна – този път пък той с болки в корема. Дадохме там каквото имахме, не мина. Чайове пихме – не мина. Е, извикахме Бърза помощ. Не друго, ами в този студ навън трябваше да се разделяме с Веси (аз с едното болно дете – в Бърза помощ, а тя с другото – в къщи). А това не ни се виждаше добра идея.

Бърза помощ бяха изключително коректни, макар и госпожата по телефона да беше поизнервена. Отначало се опита да ме убеди, че няма нужда от лекар, но след като ѝ обясних симптомите каза, че “ако желаете, ще ви изпратя лекар”. Е, пожелах си! И лекарят дойде след около 20 мин, което за неспешния случай е повече от постижение в заледена София.

Слава Богу, Ангел си е наред, като изключим че коремът му е поразбъркан. Имам чувството, че това е втория по популярност вирус – този който е със стомашно-чревните проблеми. Утрешния ден ще покаже какво е, но най-много бабата да се окаже с два болни внука, вместо с един… Дано да няма!

Та толкоз за този “почивен” ден. Да кажем накратко – имал съм и далеч по-добри 🙂 . Но това да са проблемите – ще се справим!

Клиентско

Клиентско

Büssing Diesel by loop_oh.По-долу е превод на  Fuel For (Lack Of) Thought от блога Not Always Right. Понеже много ми хареса, реших да го преведа… макар че и оригиналът си струва 🙂

Поддръжката разговаря с клиент:

Аз: “С какво да Ви помогна?”

Клиент: “Синът ми каза, че за да получа по-бърз интернет трябва да плащам повече пари, аз обаче му казах, че вие имате онова такова нещо към телефона, което го слагате на жицата и то ми дава интернета!”

Аз: “Сигурно говорите за шумовия филтър? Това е само за телефонните DSL линии, не и за линиите на нашата компания.”

Клиент: “Дизел…да, това искам! И сега може ли да ме включите към малко дизелен интернет?”

Аз: “Господине, съжалявам, ние не предлагаме ди-ес-ел линии. Трябва да се обадите на вашата телефонна компания и да ги помолите да ви прекарат една.”

Клиент: “А безоловни линии имате ли?”

Аз: “Господине, това е DSL. Не дизел като дизелово гориво.”

Клиент: “Вие май не сте много читава компания! Казвате, че не мога да взема дизел от вас, но и безоловен също не може да ми предоставите.”

Аз: “Господине, ако вие просто се обадите на вашата телефонна компания, аз съм сигурен че те ще могат да ви помогнат.”

Клиент: “Е, добре тогава.”

(Клиентът започва да набира някакви числа, без преди това да затвори. Аз търпеливо чакам на линията.)

Аз: “Господине?”

Клиент: “Току-що говорих с [моята фирма] и те казаха, че вие имате дизел линии.”

Аз: “Господине, вие не затворихте телефона. Все още е [моето име] от [моята фирма].”

Клиент: “Баси мам***! Ти и на двете места ли работиш?”

Иначе като изключим тези бисерчета, днес ъпгрейднах блога до WordPress 2.9.1. Щом виждате това, значи работи. Казвайте, ако ви шибне някоя виртуална тухла по главата – да оправям!

Photo (cc) loop_oh

Здравно-делнично

Здравно-делнично

Вчера правила на НЗОК ми вдигнаха кръвното. И по-точно не правила на НЗОК, а кощунственото им прилагане от някои аптеки.

Вчера трябваше да взема ново лекарство за Мартин, че сегашното му свършва. Не знам в други държави как е, но в България ни накараха да му даваме “профилактично” въпросното лекарство, защото настояват че след три неприятни бронхиолита детето има “детска астма с преобладаващ алергичен компонент”. Убедиха ни, че лекарството не е със сериозни странични ефекти, и затова ще го вземаме около 6 месеца, за да не се получава тази реакция отново (проблемът е, че при лечението на реакцията се вземат много по-тежки и неприятни медикаменти).

Та значи имаме си ние книжка от НЗОК за безплатни лекарства. Няма да ви казвам (дано не ви се налага) каква е процедурата по “легализирането” ѝ, само искам да благодаря на хората от РЗОК в кв.”Младост”, че се оказаха хора и бяха изключително гъвкави, за да намалят моя разход на работно време за тази цел. Днес приказката е за друго.

Вчера дойде време за поредната “покупка” на лекарството (то не е покупка, ами вземане от аптеката, 100% безплатно е както казах). Издава значи лекарката рецепта и клати съчувствено глава: “Ох, ама вие имате за още един ден, те няма да ви дадат”. И ме гледа с едно искрено съчувствие, все едно отивам да вземам лекарството от регионалния клон на “Наглите”.

Питам аз “абе как така, ние имаме и за утре и свършва?”. “Ами така, те дават само на денят”. На въпроса кои са тези “те” се оказа, че били аптекарите. “Защото НЗОК ги кара така”.

Имайки наум предишното ми вземане-даване с НЗОК, аз съм все пак оптимист. Вземам рецептата и се отправям към аптеката, точно срещу прозореца на кабинета на лекарката. Там “винаги има”. Макар че си имам “регионален аптекар?” – в нашия блок има аптека и пичът е точен, ама не ми се губи още половин час да се връщам до апартамента. 

Влизам аз в аптеката, вътре две симпатични продавачки. Давам си чинно книжката и рецептата и заставам в поза “мирно”, надявайки се да уважат почитта, която им отдавам.

Уви: “съжалявам, господине, вие имате лекарство за още един ден, елате утре”.

Позата “мирно” преминава в стандартната, леко прегърбена стойка на дългогодишен програмист. “Е хубаво де, имам за още един ден, ама утре пак ли да излизам от работа? Нали се сещате как е?”.

Тя: “Ами съжаляваме много, НЗОК ни кара да правим така, глобява ни солено, ако даваме предварително”. Аз: “Вижте сега, на мен ми се струва че един ден предварително не е чак толкова много време, а определено не искам утре пак да губя половин час работно време, за да получа лекарството за детето ми”. Тя: “Ами нищо не мога да направя”.

Тогава се усещам, че неусетно съм сменил позата… Прегърбения програмист леко е поизчезнал и съм готов да я хвана за врата. Леко даже ми личи колко съм ядосан (или поне отражението във витрината показва така). Поемам си бавно дъх, и продължавам: “Ако обичате, обадете се сега в НЗОК, искам да го чуя от техен служител. Готов съм да се боря против това глупаво правило, така че ми трябва да го чуя от тях, за да знам срещу кой и къде да се жалвам”. Тя казва “Добре”, отива и започва да набира.

Следва нечленоразделен разговор, от който долавям “Ами да…”, “…ама вие нали ще ни глобите после…”, “…е как да му го дам…” и т.н. След малко идва госпожицата и ми ми подава рецептата и книжката с думите: “Съжалявам, казаха ми че не мога да ви го дам, елате утре”. Аз питам с недоумение: “Вие не чухте ли, че аз искам лично от тях да го чуя? Как се казваше служителката, с която говорихте?”. Тя: “Ами не се представи!”. Аз: “А как се казвате вие и кой е регистрационния номер на аптеката ви?”

Следва леко объркване, не знаят кой е номерът на разрешителното им. Аз съм сигурен, че не може да няма поне едно разрешително с номер, което да им трябва за дейността им, все пак сме в България. Пак питам същото, оказва се че “ами тя шефката знае, аз не знам”. Аз: “Може ли да ми дадете номерът, с който говорихте, за да звънна аз? Или и той като номера на аптеката е секретен?”. Иронията или объркването свършват работа и тя ми дава телефона, с който е говорила.

Звъня аз по телефона. Вдига ми госпожа, на която се представям, обяснявам ѝ проблема и това че току-що са говорили с тях по този въпрос. Естествено, с 99% вероятност попадам на същата, с която е говорено. И тя с досада ми казва “Ама аз им казах да ви дадат лекарството!”. В това време поглеждам фармацевтката, която в момента не може да ме гледа в очите. Което все пак значи, че има някаква съвест в нея, макар и дребно, трудно забележимо количество. Аз по телефона: “Може ли да дам сега телефонът на фармацевтката, за да ѝ обясните вие отново, че може да ми даде лекарството?”. Разбира се, съгласяват се. Давам телефона, следва къс разговор (глобата пак се споменава). Разговора приключва (преди това съм попитал, разбира се, за името на служителката на НЗОК, “за всеки случай”). Връщат ми телефона и започват да попълват бумащината, за да ми дадат заветния “Сингулер”.

След макс. още 5 минути излизам от аптеката, доволен че чак след 28 дни ще ми се наложи пак да се занимавам с тези неща. Чудя се дали има начин да ангажирам аптеката ми в съседство, вместо да се занимавам с “по-свети и от папата” аптекарки и аптеки. Защото НЗОК може да има някакви правила, но определено аптеката в случая беше тази, която беше преекспонирала правилата, създавайки сериозна неприятност и времегубене на хората. И въпреки, че взех лекарството този път, не ми се разправя следващия.

Или пък да пробвам пак така? Вярно, ще има малко нерви, вярно – може да не успея тогава, но пък ако 2-3 пъти успея така, току-виж съм успял да ги пречупя и започнат наистина да спазват правилата, които НЗОК налага, а не своеволно да увеличават рестриктивни периоди с цел да си предпазят задника с парче дебела ламарина? Не знам, времето ще покаже.

И не става въпрос за този половин час, който иначе щях да загубя. Аз и сега загубих около 10 мин., разправяйки се в аптеката. И около 30 мин, пишейки това 🙂 . Въпросът е, че отдавна ми е писнало от малоумни правила, и от хора, които като чуят две и правят двеста, само и само за да избегнат и най-малкия риск, за да не им се налага на тях да си търсят правата. Защото така се опитаха да направят във въпросната аптека. А такова овчедушие ме дразни много повече от загубения половин час. И затова май оттук-насетне винаги в тази аптека ще пробвам. Поне докато ме научат и започнат да ме лъжат, че “ние го нямаме в момента” 🙂 .

БГ География за чужденци

БГ География за чужденци

Как да обясните на чужденец в кой град живеете? Ето някои предложения, които тези дни минаха през пощенската ми кутия:

Assville (Дупница),
Angrydogsville (Злокучене),
Cave (Пещера),
Hot Chili Ford (Лютиброд),
Lower Bathroom (Долна Баня),
Upper Dicksville (Горно Уйно),
Marketplace (Пазарджик),
Noiseville (Шумен),
Steam Boiler (Котел),
Unlimited Village (Безмер),
the Hoof (Kopitoto),
Eatalot (Ямбол),
Longsexville (Дългопол),
Pussyville (Сливница)

Някои от горните са ми особено любими 🙂 . А ако се сетите за Пловдив или Горни Лозен, ще е добре!

Прототип на моя бъдещ е-четец

Прототип на моя бъдещ е-четец

Днес го видях в kaldata.com:

Няма да замени e-book reader-а ми, но устройството е брилянтно като замисъл. Ще мине известно време, докато стане масово, ясно е, но само помислете за удобството и переспективите!

Като след дълго мълчание

Като след дълго мълчание

…продължило около три месеца.

Дългогодишните читатели знаят, че има такива моменти. Те и затова са дългогодишни читатели, останалите отдавна са ме отписали 🙂

Предколедно ще ви разкажа накратко какво се случи за последните три месеца:

Нова позиция в компанията

DPE Logo Square От 01.09.2009 преминах на малко по-различна, не толкова дълбоко техническа позиция. От дебрите на консултантството скочих в тези на development platform evangelism-а. Няма нищо общо с религия, любопитните да знаят какво значи точно това определение може да прочетат тази прекрасна онлайн книга.

Засега не крия пред никого колко много доволен съм от промяната. Стария екип ми липсва, ежедневното дърляне с Маги още повече, но пък са ми само на половин офис разстояние. В новата работа ежедневно се сблъсквам с предизвикателства, свързани с най-новите (дори още неизлезли официално) технологии на компанията, както и с това да обяснявам и показвам истинската им стойност пред нашите клиенти и партньори.

Също така се включих и в екипа (след като се включих всъщност то стана екип), с който списваме българския Development and Platform Evangelism Blog. Ако се интересувате от технологиите (основно тези за разработка) на Майкрософт, добавете го в четците си. Няма да съжалявате.

Децата растат

20091224_1229_Marti_portr Наистина растат. Мартин вече търчи като изпуснат, катери се, пада! Доказателство е тази снимка, направена сега, докато пиша тези редове. “Бушонът” се получи онзи ден, от двуетажното легло. Качи се човекът на третата стълба (около метър и половина над земята) и от там падна юнашки. Не знам къде точно се е цепнал, за да му стане този красив синьо-зелено-виолетов ефект, но му дръпна сериозен рев. Сериозен рев, ама 20 минути след като го утешихме беше на същото място, качен и настояващ да извърви пътя до горе сам!

Докато Мартин се чудеше как да си счупи по-качествено главата, Ангел взе че тръгна на училище. Колосално предизвикателство за него и за неговите родители 🙂 . Сега още по-добре разбирам горките ми мама и тати, с класическото идиотче-първолаче в мое лице. Всичко ми се връща (качествено, така да се каже). Хлапето се справя, но е мега-разсеяно. Онзи ден сключил блестяща сделка: разменил 20ст за неговия 1 лв. При това имаше префектната причина: “ами на мен ми трябваха 20ст за бонбони, докато на нея (забележете: “нея!”) ѝ трябваше 1 лв за пица”.

Марти, да не остане по-назад, и той тръгна на ясла. Една седмица ясла, две седмици болен. Преди поредното прекъсване беше ходил обаче цели три седмици на яслата, така че може да се каже че ще свикне. Има си хас и да не свикне – там дават ядене, а той с места, където хранят, няма особени проблеми.

Абе да са живи и здрави. Че Марти напоследък с тая алергична астма… Но ще се оправи, да се надяваме!

Веси започна работа

20091224_1215_Vesi_portrait Не ни стигаше предизвикателството “Ангел – ученик”, та и мама стана труженичка. Отново на нормален, пълен работен ден, след повече от 5 години прекъсване.

Добра работа, добър пакет, но… няма мама вкъщи. Търсене и намиране на бавачка, търсене и намиране на ясла, свикване с мисълта, че се прибирам и Веси я няма вкъщи.

Но това рано или късно става, не мога да искам от нея да прави кариера на “мама”. А и сега започваме да се замисляме за по-сериозен семеен проект (не, не сестричка!), като че ли са започнали да ни липсват неща, за които да се притесняваме.

Три месеца – три важни неща. Ако се сетя за четвърто, ще пиша. А сега да ви пожелая Весела Коледа, щастлива Нова 2010 година, много здраве и късмет, а останалото ще го намерим в магазините.

20091224_1239

Canon 350D 18-55mm Kit за продаване

Canon 350D 18-55mm Kit за продаване

Сдобих се с нов апарат. Поради това старият, верен Canon 350D (Digital Rebel XT) Kit е за продаване.

20091004_0244_Апаратът е купен в средата на юли 2005-а година. Това значи, че в момента е на 4 години и на около 22,000 снимки.

Снимки от апарата може да намерите в галерията ни. Всички албуми преди септември’2009 в категорията “Забавление” са правени с него. Обиколил е заедно с мен няколко пъти планетата (но само от страната на Атлантика 🙂 ). И много спомени са свързани с него.

Беше ми трудно да взема решение да го продавам. Но е по-добре някой да го вземе и да създаде своите си спомени с него, отколкото само заради носталгията апарата да трупа прах и да старее, неизползван от никого. От този месец новият Canon EOS 500D (Digital Rebel T1i) ще се опита да му бъде заместникът. Ако се справи толкова добре, колкото и предшественика си, ще съм му много благодарен.

Но да се върна на темата. 350-цата е за продаване. Комплектът включва:

  • Стандартния комплект на кит-а, с който съм го купил, а именно: Тялото, 18-55 lens (UV филтър от мен, който няма да свалям, т.е. идва ви бонус 🙂 ), оригиналната батерия, зарядно (само с USA конектор, ще трябва да си купите преходник за 5 лв), оригиналните дискове, ръководства на френски, немски и италиански май
  • Допълнителна батерия, която купих когато оригиналната взе да отслабва. Оригиналната батерия все още работи, но вече прави около 200 снимки (при 400-500 в началото). Затова си купих и още една, защото мразя да оставам без ток в планината
  • Допълнително Compact Flash карти: една 1ГБ, една 4ГБ и една 64МБ (която почти за нищо няма да ви свърши работа, ако снимате в RAW). Оригинално в комплекта влизаше 256МБ карта, но нея я използвам за малкото пентаксче, така че няма да ви я дам. За сметка на това получавате всички останали CF карти, в които може да запишете около 1300 снимки в JPG и около 300 в RAW (дано да смятам вярно).

Ето снимките, които направих на комплекта:

20091004_0234_ 20091004_0235_  20091004_0237_ 20091004_0238_  

Снимките не са правени с този апарат, но и не претендират за особено качество 🙂 .

Цената за всичко по-горе е 500 лв. Не съм търговец, готов съм на (разумни) преговори. Но има една цена, под която просто ще го подаря на Ангел 🙂 .

Надявам се да му намеря добър стопанин.

Планове за връх “Ботев”

Планове за връх “Ботев”

От много време имаме да вземаме един сложен печат. Той е №46 – този за връх Ботев в Стара планина. Взема се само и единствено от върха или от заслона преди него, т.е. няма как човек да измързелува изкачването. Поради това в момента събирам група колеги-ентусиасти, с които да направим прекарването приятно.

Връх Ботев не е лесен за изкачване. Той е далеч от всякаква автомобилна комуникация. Единствения начин да се качим там изглежда да е или от хижа “Плевен”, от хижа “Васил Левски” или от хижа “Рай”. Гледайки естеството на нещата, хижа “Васил Левски” и хижа “Рай” отпадат. Невъзможно е да се стигне от София до тях петък вечер, освен ако човек не си вземе целия петък отпуск.

Поради фактът, че освен че не съм много по ходенето, имам и поне 10 кила отгоре спрямо предишните години, планирам събитието да стане за 2 вечери – петък и събота. Общо-взето ми се върти в главата следното:

  • Петък следобед: тръгване от София и стигане до изходна точка (паркинга преди хижа Плевен), където може да оставим автомобилите
  • Ходене час-два. Дават го час ходене, но както споменах добре е да мислим по-песимистично относно моите възможности.
  • Петък вечер: Пристигане и спане на хижа Плевен.
  • Събота през деня: качване към връх “Ботев”. Според сайта – три часа от хижа “Плевен”. Според мен – поне пет. Целта е да се тръгне малко по-рано, за да може да се качим на върха, да си вземем заветните печати и след това да слезем до заслон Ботев, където трябва да спим.
  • Събота вечер: спане на заслон Ботев.
  • Неделя през деня: слизане до изходната точка пред хижа “Плевен”, където сме оставили колите и прибиране в София

Притеснително нещо тук е прогнозата за времето. Така или иначе, на това място времето е силно неустойчиво, така че това няма как да се предвиди предварително. Но като капак дават времето да е “развалящо се”, т.е. като нищо може да ни провали плановете.

Засега съм “зарибил” само Тишо. Надявам се да се навият семейно. Продължавам да търся обаче! Ще е добре, ако сме поне 6 човека.

Ако имате някакъв съвет или препоръка относно изкачването на Ботев, ще съм много благодарен да споделите. Дано не стане същия провал, който се получи с плановете ни за Пирин.

Безхаберния мениджър за безопасността на Царевец

Безхаберния мениджър за безопасността на Царевец

image

13.08, новините на ДАРИК:

Дете падна от крепостна стена на Царевец
Шестгодишно дете е с опасност за живота, след като падна от крепостна стена при  разходка по средновековния хълм Царевец. Момчето е настанено в реанимацията на областната болница във Велико Търново с тежка черепно-мозъчна травма.

14.08, новините на ДАРИК:

Дариха органите на детето, паднало от кула в Царевец
Сърдечна трансплантация на 9-годишно момче е извършена тази нощ в болницата „Св. Екатерина". Донор на сърцето е 6-годишният Дилян, който на 12 август падна от крепостна стена на хълма Царевец във Велико Търново.

Причинно-следствена връзка, ще кажете вие? Прави сте. Причинно-следствената връзка е ясна, и случаят сигурно ще свърши дотук, познавайки жалката реалност в България. Дотолкова овчите ни мозъци са свикнали с такива трагедии, че волята вероятно няма да стигне до там, че да се вземат мерки подобни трагедии да не се случват в Царевец.

Не минава и лято без някой от посетителите да се нарани там. Миналот лято възрастен човек се оттърва само с натъртвания и уплах. Това лято обаче още една майка слага черното.

Не е внимавала, ще кажете? Да си е гледала детето къде ходи? Да го е държала за ръка? Ако тук някой хвърли вината основно върху родителите, то това без съмнение ще е пряко следствие от овчата част на мозъка му, така добре развита във всеки, роден и отгледан в българското общество.

Ако се зачетете по-навътре в първата статия, ще видите следното елитарно изкаване:

Всичко, необходимо за безопасността на Царевец, е направено, каза Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей, който стопанисва крепостта. Според него допълнително поставени обезопасителни средства биха нарушили архитектурната среда на комплекса.

Значи Църата споделил, че никой от неговите смотльовци няма никаква вина за случилото се. Не можели да обезопасят повече, защото щели да развалят архитектурната среда на комплекса.

Да питам аз Църата тогава: кебапчийницата, която е вътре в комплекса, от кой век датира? Може би това е същата кебапчийница, в която великите боляри са хапвали кИфтенца и са подпийвали “Болярка” в далечните години на Второто българско царство?

Или се бъркам и това е грозно ламаринено творение, дадено под аренда, за да може Църата и неговия екип да цъца някой и друг леФ, за да има за командировчици и туйцък-онуицък допълнително?

Аз лично съм пил там бира и съм ял чипс. Гарантирам ви, че и бирата, и чипса бяха съвременни.

Значи – едното може, а другото не?

Оставам с някаква надежда заради това:

Министърът на културата Вежди Рашидов разпореди проверка по случая с трагичния инцидент с падналото от крепостната стена дете, съобщават от пресцентъра на Mинистерство на културата. Архитектурно-музейният резерват Царевец е изключителна държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на Община Велико Търново, респективно – на Регионален исторически музей – Велико Търново. Министерството на културата упражнява контролни и методически функции.

Много се надявам Църата да го отнесе. По всички показатели. И да ходи да стопанисва някоя свинеферма, където оградата със сигурност ще е достатъчна за него и “посетителите” му.

Защото ми писна от некадърници с двоен стандарт за нещата. Царевец трябва да бъде обезопасен. И до тогава да бъде затворен. За да има  по-малко още майки в черно!

Използваната снимка е от Уикипедиа и е под Creative Commons Attribution ShareAlike лиценз, версии 2.5, 2.0 и 1.0

Hunch: Хубаво, но все още не съвсем там

Hunch: Хубаво, но все още не съвсем там

Днес си направих сметка в Hunch.Com. За незапознатите накратко: това е сайт, който претендира чрез кратко “дърво на решенията” да намери отговор на вълнуващ за вас проблем или въпрос.

Сайтът тепърва се развива (разбира се, разчита се основно на обществото да развива и допълва сайта), поради което от време на време може да ви цапне някоя тухла. Ето я първата тухла, която ме цапна: Хънч ми предложи да направя популярния тест “Are you a lesbian”, и аз взех че го направих. Резултатите са зашеметяващи:

image

Е, най-вероятно съм лесбийка. Липсваше въпрос за пол, а аз разбира се че харесвам жени, представях си сватбата, застанал до жена и т.н., все “лесбийски” отговори. Как създателят не се беше сетил да сложи въпрос за пол, който веднага да ви изпраща на тъжния отговор, че няма как да си лесбийка, ако си мъж?

Та, ако ви се троши свободно време, идете на Хънч и се регистрирайте. Току-виж намерите нещо интересно 🙂

Иначе според мен, сайтът има много хляб да изяде и страници да сервира, докато се развие достатъчно, за да изпълнява ролята си.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text