Днес още сутринта се отчетох. Излъгах една колежка – рекурсивно! И след това никой не съм лъгал…. признавам си честно!
Ето как стана това:
Аз: “- Ти днес излъга ли някой?”
Тя: “- Амииии, още не. А ти”?
Аз: “- Да, излъгах!”
Тя: “- Ами кой?”
Аз: “- Ами тебе – току-що”.
След няколко секунди (очевидно тежка рекурсия, но много бърз процесор!): “- Ахаа!”
Вариант 1:
– Наистина я лъжа! Ами тогава ако я лъжа, значи наистина съм излъгал, т.е. преди съм казал истината.
Вариант 2:
– Не я лъжа. Ами тогава току-що съм я излъгал, щото съм казал, че съм излъгал някой, пък аз още не съм.
На това му викам аз рекурсия! Да живеят ефективните рекурсивни алгоритми!

Тази иначе прекрасна слънчева сутрин не започна много добре! Точно в подножието на магистралата, откъдето се откъсва пътят за Ихтиман се беше разположила обичайната мъгла. Това иначе любимо място на службите за отбиване на потокът от коли, тънеше в лепкава и гъста смрад – Йовко знае за какво говоря!. Обикновено отминавах това место (и мъглата съответно) бързо, и въздухът в колата не се скапваше. Днес обаче, въпреки че правех всичко възможно най-бързо да я отмина, тя трайно се настани в купето (или поне мирисът от нея), и успя за около 5 минути да ми скапе синусите.
Пишейки това, смъркам и кихам (вече 2 часа откакто бях на това место). Само се моля тази “хрема” да отшуми без особено последици, защото ако продължи, ще страдам поне седмица от нея. А точно сега хич не ми се страда! Започвам да се друсам, вече съм разтворил 2 упсарина – и ще стискам палци всичко да свърши само с тях.

Днес (всъщност вчера) получих един компютър, предназначен за мой приятел. Задачата беше да му довърша инсталацията и съответно да му го монтирам след това.
Това беше първият ми допир с HyperThreading технологията на Intel. И само мога да бъда впечатлен! С огромно съжаление трябваше да оставя Боза ХР-то, която беше инсталирана, и да започна да качвам ъпдейт след ъпдейт… и така почти цял ден. А толкова ми се щеше с един бърз замах да изчистя шантавата инсталация и да сложа една Федора ;)… Много щеше да ми е интересно как Федората щеше да понесе тази технология – би следвало да няма проблеми, но знае ли човек? Твърде, твърде късно ми хрумна идеята да пробвам Knoppix – вече бях пакетирал машината и много ме мързеше да я връщам обратно. Утре се надявам да имам шансът да я изпробвам с Knoppix – след като я монтирам.
В тази връзка, вече почти съм решил – следващият ми процесор ще е на Интел. И най-вероятно – ще е някое подобно прасе. Ако Линукса го понесе. И ако до тогава (когато ще си го купувам) тази технология не е вече безнадеждно остаряла :).
Пиша сега тези редове, и си мисля как започвам да приличам на нещото, което не желаех да бъда. Прагматични мисли, апартаменти, теракоти – абе делнични бози. Възвишените неща – технологии, нов хардуер, нови знания – ами те остават някъде между Тераколът (лепилото за теракот) и грубата мазилка, с която (ще) ни дават апартамента. И може би след време синът ми, точно както аз си мислех навремето, ще си мисли за мен: “Лелеее, колко са омотани дъртите, едно ХХХ от едно YYY не могат да различат” (тук ХХХ и YYY да се заменят с каквото и да е технологично чудо, което след 10 години ще бъде навлязло в животът ми). Това ще е равносилно за мен на тотален провал на животът ми, животът ми в тази форма в която сега го познавам и го желая. Горещо се надявам да греша… А ако един ден чуете или прочетете тук, че съм захвърлил целият си живот в кофата, и че отново лежа заровен в сорсове, работя на машина без кутия в стая, непроветрявана от 20 дни – ами тогава не се учудвайте: вместо стандартният (невронен) предпазител, който би трябвало да изключи, се е стопила някоя “жица”. Предпазителят просто е заял, след много, много изключвания… И системата е отново в “нормалното си нестабилно състояние”.
Да спирам, че тези мисли хич не са пролетни 🙁 🙁 !