Ужасен ден! Един от най-ужасните в животът ми, не се лигавя като го казвам. Ден, който може да обърне бъдещето ми в такова, каквото не съм си го представял.
Ангел, слава Богу, върви към оправяне. И това е единственото светло нещо в ден като този :(. Не питайте, моля Бог да не разберете какво съм имал впредвид.

Това се очакваше :(. Т.е. – мислел съм си го, в един от най-лошите ми планове за развитието на болестта на детето.
Оказва се, че поради обезводняването, ще го вземат в болница. Ей тъй – за всеки случай. Веси ми съобщи това, докато карах към Пловдив – аз си знам как изминах останалите 50 км, докато изключих двигателя пред нас.
Събрах огромна чанта с багаж (списъкът беше наистина дълъг), и беж – при тях в болницата. Видях #Ангел#, не мога да кажа че съм спокоен :(. Много блед, макар и жилав и подвижен, както обикновено. Утре предстоят изследвания – дано, дано всичко е наред :(. Много съм притеснен, #Веси# и тя не не много по-добре :(. Дано изследванията са ОК.
Ще ги държат поне 3 дни. Тези 3 дни ще го изследват. Ако това разстройство продължи – не знам – ще счупя нещо :(. Толкова безсилен не съм се чувствал и аз не знам от кога (комай от казармата, но там всички знаем за безсилието, което човек го обзема на моменти).
Няма да пиша повече. Извинявайте, че ви натоварих с проблемът си – но тази болест наистина измъчи Ангел, и започна вече да ни изнервя много! Няма ли да и се види краят вече 🙁 ?

След 2 дни притеснения, :Ангел: като че ли бавно оздравява. Горкото дете – много се измъчи (по описания на мама :Веси:). Това май е най-сериозното заболяване, което той изкарва откакто се знаем вече – цели 2 години! Дано по-рядко да се случват такива болести, че и за него тежко, и за нас.

:Веси: сигурно е затънала в работата си – трябваше да свърши ревизия тази седмица, но болничните за :Ангел: я дръпнаха и нея една седмица назад. Тепърва сигурно ще ми се оплаква, когато се прибера днес в Пловдив.

В работата нещата тръгват – бавно, но неумолимо. Ще ставам и аз Джавар – то е ясно! Няма да ми се размине. Дано само този период на адаптация да мине по-бързо и да започне истинската работа: за пореден път се убеждавам, че познания по един език се придобиват само и единствено с работа, а не с правене на примерчета и тестчета от книжки. И още по-малко – само с четене на книжки.

Днес в ICQ е заврял някакъв странен спам във връзка с нерадостната съдба на нашите мед. сестри в Либия. Ал-Джазира пуснали гласуване (естествено – само на арабски!) дали нашите сестри да умрат или не. Все едно от тях зависи нещо! Но нали са араби – показват и те солидарност! Да, ама нашите напипали това гласуване, и вече има хитри скриптове (само не забравяйте да си изключите cookies за www.aljazeera.net), чрез които гласуването започна да набъбва с такива темпове, че скоро чакам да стигне 99.8% в наша полза. Явно българите с компютри не спим. Колко жалко, че ще анулират най-вероятно това гласуване :).

Довечера пътувам за Пловдив. Тази седмица без Веси и с притесненията около Ангел ми се видя ужасно дълга!

Тази вечер прекарах сам, но във виртуалната компания на Весо Колев и Интернет.

:Веси: беше спешно откомандирована за Пловдив, когато на обед научихме че :Ангел: е с 39,1 градуса температура и майка отправи зов за помощ. С :Веси: правихме планове да ходим на театър (това бяха нейни планове, но и аз бях навит също) – и ето как те бързо се провалиха. Но провалянето всъщност е “бял кахър”, ако детето се оправи бързо!

След работа си купих ядене от закусвалнята (пак прекалих, голямо съм прасе!), прибрах се, казах “здрасти” на Тянко, Цонка и майка и (не я бях виждал повече от пет години сигурно), изскубнах кабела от телефона и се прибрах в стаята си.

Бях решил – вечер с ядене и Интернет – и си го изпълних. Преглътнах БТК, техните идиотски цени (между другото – миналият месец наистина сметката ни беше 0.24 ст за целият месец телефон!), и влязох в Мрежата.

С Весо дръпнахме як молбет по въпроса за Интернет, доставчиците, “админите” по разните хоум-ланки, възможностите и т.н. Разбрах, че от някакъв проект СУ най-накрая ще получи истинската свързаност, която един университет от неговият ранг трябва да има – ще бъде вързано на 140 МБит/сек към МАН мрежата. Весо сподели за интересни проекти, които предстоят да се изпълнят, и аз леко позавидях на ентусиазмът и на желанието за работа. Някога (когато и аз бях макар и за малко в образованието) този ентусиазъм го имаше и при мен. Но след това… 🙁 ! Успех, момчета!

Говорих си с Весо, но всъщност чаках #Веси# да влезе в ICQ, за да я разпитам за детето. Тя сподели в 18:20 по телефона, че :Ангел: е с много по-ниска температура (37.5), но въпреки всичко на мен ми се щеше да и сега да я чуя и да се успокоя и аз. А сега стоя и си мисля, че не влиза в Мрежата, защото е заета да му слага кърпи с оцет, и това ме притеснява още повече :(. А не мога да звънна по телефона, защото тогава мога да събудя детето… Абе, утре ще видим, дано всичко да е ОК тази вечер и да спят сравнително спокойно и без нощни тревоги или грижи. Крайно време е гнусният вирус да напуска малкото човече. Само ме е яд, че изчакахме толкова време, уж за да не стигаме до антибиотици, а всъщност сега сменяме 2-ри и пак стигнахме до не много слаб такъв. Дано само не стигнем и до 3ти :(!

Ох, неприятности. Било нормално, не било толкова страшно отстрани, така разправят за родителските тревоги. Да, ама като си далече, ти изглежда много по-зле и си мислиш какви ли не глупости! Дали да не си лягам, и да се опитам да се приспя с поредното фентъзи? Ще взема да пробвам, веднага след като изтръшкам сайтът на СЕГА. Дано междувременно и :Веси: да цъфне онлайн…

Това е телефонът, цената не е за приказване!
Но започвам проучванията за лизинг!
Дано се сработим…

След последният ми пореден технически постинг (да ме извиняват приятелите, на които вече им писна), идва ред и на нещо по-ежедневно.
Днес вече сме вторник сутрин, а аз почти се оправям от тежкият (да, признавам си, не беше леко) вирус. Отдавна не бях хващал истински вирус, дето ходи по хора (то и други не бях хващал отдавна). Този обаче си каза тежката дума. Освен, че ни прикова и мен, и #Веси# на леглото в неделя (през деня #Ангел# изкукурига, докато се опитваше някой в тази къща да му обърне дължимото внимание, докато вечерта и той се тръшна болен 🙁 ), този вирус изглежда много вирулентен, и много неприятно се убива. Докато те мъчи, редовните посещенията в тоалетната са задължителни :(. Няма да обяснявам, просто беше много зле. Макар и слаба, температурата и гаденето спокойно те правят неспособен за каквото и да е, освен тръшкане в леглото.
Вчера все още бях зле, но работата успя да ми запази кондицията. Днес определено чувствам глад, което е добър признак за оправяне :).
Дано поне съм свалил някое и друго кило, че да има някаква полза от тази болест.

Моята Федора най-накрая тръгна със старият/нов видео драйвер за NVidia Ti 4200!

Зор беше, и въпреки всичко продължава да е (малко) нестабилна, но работи коректно ако не закачаш OpenGL Screensaver-ите. Ако ги закачаш – рано или късно си го “получаваш” – тотален блок на цялата система.

Добре че беше този форум, за да ме упъти по правилният път за постигане на работещо ядро с този драйвер. Е, ако драйверът беше свободен, определено нямаше да е необходим този гърч, но… всеки сам решава под какви лицензи да си пуска софтуерът!

Какво ли не проверих и промених, за да избегна тези крашове – не ще и толкова! Явно NVidia трябва да предоставят модифицирана версия на драйвера, но това определено ще е след като излезе финалният Core 2 (поне така казват). Иначе дори с тези проблеми резултатите от гледна точка на performance са впечатляващи – glxgears правят 220 кадъра/сек на fullscreen.

Засега ще оставя тази конфигурация. Вече имам новите потребителски акаунти – остава само да копирам старите данни, и да прехвърля останалите 80 ГБ на по-поддържани файлови системи от NTFS – и съм готов с миграцията от старата боза.
Веси засега се държи геройски и със сълзи в очите устоява на липсата на безценните белот и сантасе. Не знам до кога ще издържи – времето ще покаже :).
– – –
Интересно нещо… започнах да пиша този пост някъде около 10:00, а сега е 23:25 и още не съм го качил. Нейсе – не знам какво още щях да казвам. Скоро трябва да пиша и за екскурзийката, която днес си направихме до Копривщица – може би ще го оставя за утре.

Тази работна седмица беше кратка, но тежка! Личи си и от активността ми в блога.
Като за начало може да се спомене фактът, че идва нов проект. Работата винаги ме е радвала, особено когато е много интересна, както се очаква да е в този случай!
Допълнително утежнение е и това, че се разболях :(. След походът от с. Гълъбово до х. Здравец в неделя. След 3 ч 30 мин ходене нагоре, дишане с пълно гърло на малко студеният въздух, сериозно припотяване на студен ветрец и все-още зимното изнежване по апартаменти и паланки, та след тези 3 часа гърлото ми беше бая “засъхнало”. И от понеделник сутрин вече режеше яко. Днес съм значително по-добре (изпих седмичната продукция на СОДИ-Девня във вид на Гулии, химии, Проктъри и Геймбъли всякакви). Надявам се тия дни да живна окончателно да съм ОК, че много мразя почивни дни да ги прекарвам тръшкайки се в леглото.
Още едно “усложнение” тия дни се яви и от факта, че Доминик Рейч (авторът на KeePass Password Manager, Pocket PC портът на който написах аз) е сложил директен линк към моята страница. И от 03.05. сума ти народ се изпорегистрира за даунлоад, а аз си пазя регистрациите като ги преписвам в един ООо spreadsheet. От тогава до сега има около 78 нови регистрации, което прави около 26 на ден – времето за писане в блога отиде по преписване на мейли… Интересно ми е колко хора в крайна сметка ще използват моята програмка – тя е много скромна, но си върши работата – до сега нямам нито един bug report 🙂 – ГОРДОСТ 🙂 ! Но и той (първият Bug report) няма да закъснее вероятно.
Тези дни сложих и новият Thunderbird. Пичовете стават все по-читави!
Ех, стига за сега. Довечера ме чака отново борба с прекомпилацията на ядрото на #Fedora# Test 2 rc 3. Трябва да успея да подкарам драйверът на NVIDIA-та ми, инак язък ми за претенциите че разбирам :). Ще видим – имам 4 дни!